Кой се опита да намери връзки между Ботев и бин Ладен?

Мислех си и много исках да напиша няколко думи за безвремието на 44-ото Народно събрание, за творческата криза, която е покосила колективното съзнание на партия ГЕРБ, както и за патологичните им усилия да изместят разговора от тяхната политическа импотентност към битката с призраците от миналото. Искаше ми се да ви припомня, че едва ли някога в прокълната история на прехода е имало друго Народно събрание, чиято работа за месец и половина да е била 0 (нула приети закони). Кръгла нула. От това става и яка политическа формула - ГЕРБ = 0. Може би заради тази нула в настоящето в партията им се появи и нещо, което бе наречено "Радикално крило". Към настоящем само двама души са си признали, че са съпричастни към него - експролетарския поет, певецът на войните с червени звезди Спас Гърневски и авторът на разобличителни трилъри за Бойко Борисов, плашещият БСП с жандармерия Антон Тодоров. Двамата се превърнаха в говорители на безвремието. В скучаещи радикали, които с патос, страст, плюнки и вой се опитват да заличат миналото си. Това е интересно за психолози, но вероятно нявява ужас и скука на публиката. ГЕРБ се усетиха, че винаги е полезно да имат по някой "методиандреев" в арсенала си, полезните марионетки, които да отклоняват вниманието от вътрешните кризи и законодателното безплодие. 

Щях да пиша за всичко това, но в един момент едно наглед по-дребно събитие просто не ми даде мира цял ден. Съвсем случайно из нета се завъртя едно "откровение" на журналистката, активистката и протестърска Жанина Драгостинова. То гласеше: "Сигурно ще ме застреляте, но все пак да попитам: в изречението "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", няма ли ислямистки привкус". Потресаващо. Картината на леден интелектуален ужас се допълни и от друго нейно откровение в дискусията, която фразата й предизвика. Един от нейните приятели кротко се опита да й обясни, че Ботев пада в бой и това е една от големите разлика. Драгостинова обаче не прие това, защото: "Пада, защото е отишъл там, дето се пада. Ако си беше стоял дома, нямаше да падне". По изключително черна ирония на съдбата само ден след като Драгостинова се оля по този начин, нов терористичен акт разтърси Лондон. Бус помете няколко души на Лондон бридж, точно в центъра на английската столица. Атентатът, или, ако използваме култовият израз на безпомощност на Тереза Мей "терористичният инцидент" бе поредната от атаките срещу Великобритания, която се оказа новата голяма мишена на ислямистите. И заради това българското откровение за Ботев става още по-страшно - Ботев бе приравнен с тези, които отнемат живот в името на налудничавата си кауза. Освобождението на България аналогично с терора за Ислямски халифат. Подобно сравнение може да дойде единствено в разума на човек, системно лишаван от антидепресанти и други силни медикаменти. Защитниците на Драгостинова (малко на брой, но отдадени като талибани, които снимат клип с рязане на глава, нека и аз да се отчета с готините сравнения) се опитаха да обяснят, че това било интелектуална провокация, че жената само питала, а глупави въпроси нямало, имало единствено глупави отговори. Ти да видиш - да съотнасяш Ботев с ислямистите било просто интелектуална игра, опит за разбиване на клишетата, изобщо някаква висша интелектуалност, която не била достъпна за всеки (а под "всеки" фб-интелектуалецът обикновено разбира целият народ, този прост, мрачен, изостанал народ, който той мрази с цялата си душа и отдаденост, защото му пречи да плува в поднебесните пространства). 

Сега вече сериозно. Да питаш дали не се открива нещо ислямистко в каузата на Ботев и в неговото вълнуващо твърдение, че падне в бой е безсмъртен не е обикновен интелектуален провокатор, а съучастник в голямо безумие. В един нормален свят на никой дори за секунда не би му хрумнало да сравни саможертвата на човек, рискувал живота си за свободата на другите и самоубийството на ислямист, който отнема невинни животи. Ботев се жертва воден от безкрайната вяра, че личният пример е начин хората да бъдат събудени за бунт и борба. Той тръгва на похода си воден не от самоубийствен инстинкт, а от идеята, че трябва да се появи някой, който да разпали искрата на националния дух, да накара хората да напуснат своите къщи и заедно да тръгнат срещу поробителя. В неговото творчество обаче можем да усетим, че той си е давал сметка, че още тогава сред българския народ има хора, които възприемат робството като нещо изгодно - "смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости...". Тоест "робската люлка" я люлее не само чуждата, но и българската ръка. А как се подчинява едно национално съзнание. Ами с такива тъпотии. Днес времената се по-усложнени и сега люлеещите робската люлка просто "правят провокации към гледните точки", но процесът е удивително един и същ. Още един цитат от Ботев, който сякаш е знаел, че героите, които е описал ще получат свое историческо продължение - "Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: "Не, днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна". Защото по логиката на Драгостинова, която съотнася Ботев с ислямистите макар и под формата на въпрос, то ние можем да питаме всички от интелектуално-протестърския й кръг - не откриват ли нещо робско в своите разсъждения. Някаква меланхолия по изгубения ярем на робството, което те дори не искат да разпознаят като такова. Защото, ако Ботев си бе задавал такива постмодерни въпроси, нашата държава днес нямаше да я има на картата. 

Всяка национална идентичност, особено на по-малките страни, се крепи върху ценностни основи, пренесени през вековете  от хора като Ботев и Левски, станали символи не само на съпротивата, не само на битката за национално освобождение, но и като визионери за един различен свят, отвъд баналната действителност на робството. Не ли визионер Левски със своята ярка идея за "свята и чиста република" и не е ли световен един публицист като Ботев, който никога не се ограничи до българските вътрешни проблеми в изграждането на своята идеология. И заради това срещу всички тези ценности, а съответно и срешу хората, които ги символизират от години насам има неспирна атака. Преди няколко години бих подминал изцепката на Драгостинова с махване на ръка, защото животът е твърде кратък да се разправяш с всички глупаци, които се изпречат на пътя ти. Днес обаче не бих го направил. Това е целенасочена атака срешу фундамента на онова, което ни изгражда като нация. Левски бе обявен за терорист, а днес вече Ботев е сравнен с Осама бин Ладен. Нация, която разгражда по този начин основните на своята идентичност прилича на камикадзе на което му остават само още няколко минути живот. Защото, ако унищожим светлите образи, тогава българската държава спокойно можем да я отпишем. Нация, която не се осъзнава като единна общност става лесна плячка на външни интереси. Разстреляният ценностно народ може да е сигурен, че винаги ще излъчва политически елит, който обслужва други каузи, а не тези на България. Вижте само какво казва "ислямиста" по този въпрос, защото очевидно Драгостинова не е стигнала до публицистиката на Ботев - "Както с приеманието византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдеме робове на азиатските варвари, така и със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си".

Всяко поколение трябва да намира своя собствен път към Ботев, защото той е от фигурите, които носят в себе си духът на всяка едно нова епоха, но онова, което четем днес не е негово преоткриване, а опит за разрушаването му. След като Ботев може да бъде наречен ислямист, то значи вече всичко е позволено, а България е безсмислена. И това не е псевдопатриотично бълнуване, а уви основата на една цялостна атака срещу самите нас. Направи ми впечатление обаче, че колкото по-злобни стават тези атаки, толкова повече всяка година българите изпитват необходимост да се качат на Шипка, да посетят Вола, да тръгнат по стъпките на онези наши предшественици, които с яркия си ум и пламенни души ни донесоха идеята за свобода и ни дадоха поглед отвъд хоризонтите на ярема. Заради това тези, които жалят още за този ярем нямат никакъв шанс. 

А това е повод за някакъв оптимизъм.