Лозан Панов – най-голямата кралица на драмата

Американците имат един култов идиом. Всеки, който свръхдраматизира или се опитва да занимава обществото само със себе си, те го наричат "drama queen" (кралица на драмата). Този израз си има и синоним - "attention whore", но това няма да го превеждаме, за да не загубим детската аудитория и невинните читатели. Ако направим класация у нас за драма куин на седмицата, то безапелационно първото място печели шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов. Сигурно и в най-затънтеното село вече са чули за мистичните болтове, които били развити, както и за дългите, скучни и поразително патетични текстове, наводнили дясната преса и сайтове като бедствие по тази тема. Нека преди да кажем няколко думи по случая и да се опитаме да вникнем в мотивацията на Панов, да припомним историята с няколко думи, защото, убеден съм, трудно ще се намери човек, който да ви я разкаже от край до край с всички любопитни подробности, експлозии на ума и други дребни детайли. 

В началото на юни Панов поиска и получи среща с президента Румен Радев. Официално беше обявено, че темата е "взаимодействието между властите в страната с оглед на последните събития в съдебната система, както и евентуални конституционни промени, свързани с функционирането на Република България като правова държава". И именно след нея Лозан Панов, уж между другото, хвърли бомба. Болтовете на колата от НСО, която ползвал били умишлено разхлабени. Той и шофьорът му установили това при една командировка до Берковица. След това прокуратурата се самосезира за този случай и направи проверка. Резултатът не беше особено вдъхновяващ - според обвинението е било възможно болтовете да са се развили сами от много движение. И след това последва пороят от статии, намеци, полуобвинения и йезуитска ирония. Опасявам се, че с изводи като този прокуратурата наистина не помага на своя авторитет и възход, защото именно тя даде нов коз на Панов и сие да се правят на жертви на системата и отново да мрънкат за своята фиксация - Цацаров като демон едно на републиката, неконтролираното чудовище на Балканите. Честно да ви кажа - дълго време изобщо не разбирах тази фиксация. Убеден съм, че Цацаров не е светец, но да сведеш всички проблеми на страната до него е абсурдно. Подобна налудничава позиция от десет километра издава политическа, а не юридическа стратегия. И това става все по-очевидно, с всяка нова статия, написана във възхвала на самотния светец Лозан Панов и неговата неясна битка с вселената. 

В тази история от ден номер 1 изобщо не се важни болтовете.

Те са само знак, символ, трупане на имиджов капитал. Голямата идея е Лозан Панов да бъде показан като заплаха за статуквото, което трака със зъби от него и е стигнало дотам, че дори да се опита да го ликвидира физически. Разбира се, тук има една дребна логична подробност. Ако то (статуквото) наистина искаше да се отърве от този юридически великомъченик и любимец на кръга "Капитал" нямаше ли да търси по-сигурни методи. Драмата с болтовете на Панов по удивителен начин ми напомни на една друга история, която днес всички са забравили. В средата на февруари 2016 година тогавашният депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров орева орталъка, че са му срязали спирачките. Той закарал колата си на сервиз, а след това монтьорите му звъннали притеснени. Димитров, чийто политически образ още тогава вървеше към емоционален и политически залез, реагира по-първично и оголи схемата до крайност. Според него това било заплаха към него, свързана с битката му с монополите и с опитите му да доведе докрай истината за КТБ. Това са благородни цели, изпълнени със смисъл, но е чудно как след това вдигане на шум никой не чу, Димитров престана ли да бъде заплаха, че ето вече цели две години са го оставили на мира?

Казусът с Панов ми звучи по-абсолютно същия начин. Просто той е част от изграждането на бунтовен образ на един скучноват юрист, опит да бъде превърнат в политически говорител на зализаната олигархия, въпреки, че неговата длъжност е достатъчно висока, за да очакваме от Панов не въпроси и сумтения, а отговори. 

Само, че него много лошо го употребяват и вече са го качили на медийната череша, тоест Панов дори и да иска не може да остъпи от налудничавия имидж в който го изографисаха. Оттук-нататък той никога няма да излезе от темата за болтове, гайки, пиарските речи с бутнати умели цитати и едва ли ще остави следа на юридическото поприще. Всъщност в това постоянно вдигане на шум за болтовете има и друг аспект. Кръгът около Панов в лицето на Христо Иванов имаха възможността да направят съдебна реформа, макар и прочула се с име, което е по-подходящо за заглавие на поза от Кама Сутра - "Исторически компромис". Видя, че заниманията им с технически детайли не само не внесе ред в съдебната система, а предизвика допълнителен хаос. Защото това е поредният път в безкрайните години на прехода, когато едни и същи хора се опитват да ни говорят за съдебна реформа. И пропускат факта, че тя един път вече беше победила. СДС един път вече я правиха в началото на 90-те години. И заради това Лозан Панов е като ново издание на мухлясъл учебник по политически технологии. Човекът си е продал душата и завинаги ще остане марионетка.

В тази връзка искам да ви припомня още една история, защото е добре да се помни, защото паметта е дисидентство. Когато днес четете за статиите за Лозан Панов, които са писани с придихание, възторг и свидетелства, че само дори един негов поглед лекува артрит, си спомнете за следното. В края на 2012 година, когато Сотир Цацаров бе избран за главен прокурор, тогавашния президент Росен Плевнелиев пусна толкова бързо указ за неговото назначаване, че много хора се усъмниха, че този документ е бил предварително готов, защото протоколът от ВСС няма как да е стигнал до канцеларията на държавния глава за толкова кратко време. А виж, когато Лозан Панов бе избран за шеф на ВКС през 2015, Плевнелиев обяви, че ще умува по казуса дълго време. Тогава "Капитал" писаха остри статии срещу него, цялото "гражданско общество", захранвано от "Америка за България", обяви, че изборът не е легитимен. А пък "Медиапул" в характерния за тях стил направо обявиха - "Предрешения избор на Лозан Панов за председател на ВКС се състоя". Много е важно да помним това, защото днес от статии за болтове и гайки трудно ще се ориентираме в мрачния свят на тези медийно-олигархични кръгове. Очевидно някъде между 2015 година и сега Панов е бил прихванат и вкаран в медийната мътилка на политическото инженерство. Не напразно името му изплува от едни почти апокрифни разговори за евентуален кандидат за президент на десницата. Изобщо Панов има голям късмет, че всички говорят за болтове, а никой не го пита за собствената му политическа състоятелност и претенции. Така че - насладете се добре на претенциите на тази drama queen, защото опасявам се, че това е единственото, което ще видим от него. След петия-шестия път в който десницата се опитва да пробута един и същи пърформанс, дори и най-големия махмурлия ще се усети, че май-май нещо го работят. В този смисъл, ако един ден градското дясно вземе властта и реши да канонизира Лозан Панов, то задължително не трябва да пропускат болтовете на иконите му...