Нашето европредседателство - домакинство на кухите фрази и нищоправенето

Още в момента в който министърката в немилост Лиляна Павлова се появи на малкия екран и с патос достоен за съобщаване на новината, че краят на света идва, обяви приоритетите на нашето председателство на ЕС, настана време за всенародна комедия. Всичко бяхме очаквали, но това ни дойде като паве коварно стоварено върху черепите ни. Нашите приоритети били, дръжте се за столовете и пийнете малко валериан, за да се успокоите - консенсус, кохезия, конкурентноспособност. Трите К. Вярно е, че доста евроскептици из социалните мрежи веднага преведоха тези три К като корупция, кражби и кинти. Което е доста по-точно описание на социалните стремежи на ГЕРБ от кухите им бюрократични фрази с които се опитват да удавят своята неспособност да предложат реална визия не само за България, но и за цяла Европа. Именно рекламираните ни три К-та показаха, че нашето европредседателство май ще се запише единствено като бележка под линия в историята. Нищо повече.

И, да, наистина няма да ни вземат председателството. Такава процедура няма. Но ние вече сме се простреляли в стомаха и нашите шест месеца, гарантирам ви, напук на медийните бардове и десните шамани, ще минат формално, повърхностно, кухо и няма да оставят следа. И това не е национален нихилизъм. Това е болка, че моята страна има управление, което не само не е способно да организира едно председателство, то дори не е способно да постави реалните си интереси на дневен ред и за едни кратки шест месеца да се опита да ги защитава яростно, непоколебимо, последователно. 

Консенсус? Консенсус за какво, по дяволите? Ако говорим за съгласие в целия ЕС, то виждаме, че на този етап подобно нещо е не само неосъществимо, но абсурдно. Ако говорим за консенсус за това, че Западните Балкани трябва да са в Евросъюза, то на думи съгласието отдавна е постигнато, но преди 2020 година процесът нито ще стартира, нито ще получи реален напредък. Тогава за какво да имаме консенсус - че Ердоган е свестен образ щом Бойко Борисов толкова често го посещава?

Кохезията не е лоша цел, особено като се има предвид, че това е основната битка на левицата в ЕС тези дни - кохезионните фондове да бъдат запазени и да отпадне проектния принцип, въведен от Жан-Клод Юнкер, който направи така, че големите пари отиваха в големите страни. Типично дясно светоусещане. Само че, ако толкова много държаха на кохезията от партия ГЕРБ може би трябваше отдавна да са поставили въпроса пред ЕНП, а не да размятат тази дума като празна опаковка от бонбони. Тоест, ако формулираш цел, то е добре тя поне веднъж преди това да е била в радара на твоите интереси. Иначе се получава леко фалшиво.

И най-накрая стигаме до конкурентноспособността, друга от митичните брюкселски планктонни фрази, която никой не знае какво точно иска да каже. Най-неконкурентноспособната държава в ЕС иска конкурентноспособност на целия ЕС? Е, това не е ли виц, кажете ми?

А понеже не е добре да оставаме само на ниво критика, ще споделя само един конкретен момент, който трагично бе изпуснат от българското управление. Цяла Европа се тресе в ужаса на тероризма. Тоест, ако искаме председателството ни да е съобразено с реалността и големите предизвикателства, нямаше ли да е по-добре да поставим като голям въпрос сигурността? Именно това е тревожната пукнатина между европейския елит и граждани, която се възпалява при поредният атентат и така и не получава решение. Но ние сме избрали да търсим невъзможния консенсус пред желаната сигурност. Няма начин нашето председателство да не е величаво. В своята тъпотия. 

Чух и много хора да се опитват да запушат другата кървяща рано по въпроса за председателството - бездънното блато НДК и скандалите, които показаха, че в два клана в ГЕРБ са се хванали гуша за гуша. НДК осветли нещо, което ние знаем отдавна, но сега го имаме пред очите си като доказателство от огън. За ГЕРБ всичко е схема. Магистралите са схема. Санирането е схема. Дори европейското председателство се оказа схема, където потъват милиони, докато интелектуалците на хранилка ръкопляскат, а дежурните по любов медии се опитват да заобиколят гангрената и да се правят, че я няма. Но фактът си е факт. Нашето първо председателство на ЕС завинаги ще се свързва с дворцовите интриги около Боршош и и факта, че ГЕРБ не успяха да запазят тази сфера встрани от вътрешните си скандали и интриги. Не напразно един от най-трайните слухове за това, че в крайна сметка Боршош се "оттегли" е фактът, че европейски посланици са ходили при Борисов, за да му кажат, че е пълен абсурд срещи по време на европредседателството да се провеждат на място, което се свързва с толкова тежки корупционни афери. 

И заради това не разбирам всички европейски мислители с розови очила, които ни призовават да не сме броели плочките пред НДК. Всяка наша мисъл за бъдещето трябва да минава през безпощадното ни намерение да изкореним корупцията, а двете страни в конфликта се обвиняват в чудовищни неща. Тоест - НДК е разваленият зъб на България, гнойната пъпка, която се превръща в тумор. Никакъв консенсус, още по-малко кохезия могат да спасят страната ни, ако не се отървем от това брутално схемаджийство, което се очертава да бъде истинското лице на Борисов-3.

От началото на този мандат ГЕРБ се държат като човек, който има нужда от хапчета, за да поддържа илюзията, че интелектуално и политически потентен. Само че, когато подобен проблем те разтърси в политиката, лекарства просто няма. Очаква ни една очарователна кухина, един брутален формализъм, защото ГЕРБ отдавна не са в състояние да предложат нещо повече от собствената си корупция на българското общество. Тъжно, болезнено, но сами се докарахме дотук. Консенсус, кохезия и конкурентноспособност, братче.