Поетът на вечната пролет

23 юли 1942 година. Един куршум отнема завинаги живота на Никола Вапцаров - най-чистият и светъл глас в българската поезия, поетът на вечната пролет, на неугасващата и в най-мрачните времена надежда за различен свят. Сърцето ми се сгря от факта, че по стотици стени във фейсбук видях неговите стихотворения днес. Това е голямата полза от социалните мрежи - те са нашата болка, но и нашата лавинообразна памет. 

Днес битката с паметта на Вапцаров продължава с неочаквана жестокост. Всяко безличие на прехода се опита да мери сили с него, да влезе в битка с неговите идеали. И, разбира се, провалите им бяха шумни, жестоки и трагикомични. Какъв ли не го изкарваха - комплексар, предател...

Вапцаров не е нито лузър, нито предател. И това си личи по разтърсващото стихотворение "Борбата е безмилостно жестока", писано часове преди смъртта му. В него не срещаме уплашен човек, нито треперещ пред неизвестното литератор. Точно обратното е - то е израз на невероятна смелост. Вапцаров е приел смъртта си и не съжалява за себе си. Усещаме горчивината от идващия край ("Разстрел, и след разстрела – червеи"), но и онази велика надежда за светло бъдеще, която го превръща в поет отвъд времето:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Това е позицията на несъкрушен човек. На човек, който знае, че бурята ще се появява отново и отново, когато този народ бъде смазан от бедност и потопен в море от несправедливост, и че винаги трябва да се намерят хора, които не бягат да търсят подслон, а са готови за съпротива.

Вапцаров бърка само в едно. Не е прав за "какво тук значи някаква си личност?". 

Ако можеше днес да стане от гроба си щеше да види, че личността е от огромно значение, че тя задава размера на битката и и формира историческите обстоятелства. Заради това битката с един поет продължава и до днес, а на моменти става по-ожесточена отколкото преди. Защото идейната сърцевина на тази поезия и до днес е знак какво историческо насилие се извършва над българското общество - как демоните получиха документи за ангели, а чудовищата сертификат за невинност. Заради това гласът на Вапцаров трябваше да бъде смазан, омаловажен, натикан в коловоза на постмодерната пустота и куха словесност. Не се получи. Думите му са твърде истински. Идеите също.

Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо.

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.

Великолепно.