ГЕРБ отдавна са политическа партия СУДЖУК

Като торнадо през социалните мрежи в края на миналата седмица мина потресаващата новина, че добричкия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов получава прокурорско обвинение заради това, че е изнудил търговец, за да получи 4 тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе "Елена". Основният инструмент на политическия кулинарен екстремист за натиск е било използването на името на премиера. Цялото това количество мезета, твърдял Мартинов, било за Бойко Борисов. Новината накараха хората да ахнат от изумление. Информацията за суджука е толкова абсурдистка, така битова, че е просто готово доказателство, че живеем в някаква извратена версия на "Бай Ганьо", където алековият герой се е клонирал, превзел е администрацията и е посегнал с алчните си ръце към парламента. Четох много интелектуални подмятания, че тази новина била пусната нарочно, за да се замъгли скандала КТБ, да се дадат на простоватия народ елементарни страсти, но подобно мислене е път без изход, тоест нещо като прясно ремонтирана от ГЕРБ магистрала. Защото темата е от изключителна важност. Тя е гръмка метафора за състоянието на България. 

Добре, че бяха суджуците, за да понаучим кой е Живко Мартинов. Това е единствената възможност за запознаване с неговата дейност, защото за два парламентарни мандата същият е взимал думата нула пъти. Нито един път. Говорим за представител на онези анонимници, които са избрали послушното натискане на бутони за свое основно житейско кредо. Гледах някакво интервю на този кадър. Като типичен представител на ГЕРБ той веднага заподозря световна конспирация срещу неговата личност. Атаката била отляво, защото подлите социалисти от 11 години не били помирисвали победа в Добрич. Само че кратко ровичкане из местните сайтове разкрива и причината за тази трайна поредица от победи. Мартинов е представител на най-съществената част от политическата паяжина на ГЕРБ - местен гаулайтер, който контролира, назначава, меси се в работата на държавните учреждения, кадрува и съответно притиска до стената местния бизнес да се отчита където трябва. И тук, убеден съм, 4-те тона суджук са само капка в морето, незначителна подробност от политическото рекетьорство.

Бойко Борисов веднага реагира като ужилен. Даде наставления цялото ръководство на ГЕРБ в Добрич да бъде отстранено. От първия до последния. Живко Мартинов бе натирен и делеч от парламента. Действието е умел пиар, който цели всички да зяпнат от тази решителност, но уви личи си, че е паническо. Защото мрежата за натиск, политическата паяжина е изградена и следващите просто ще наследят функциите на своите предшевственици. Защото този гербаджийски модел на удушаване на свободата не функционира само в Добрич. Той може да открит във всеки град на страната. Любителите на суджук са навсякъде. Можете да ги откриете в офисите, където задължително има портрет на Бойко Борисов, който е върховното божество на десните почитатели на мезета. И, ако Борисов иска да разгради корупцията, той просто трябва да закрие партията си, защото тя отдавна е станала параван на всякакви нечисти интереси, интриги и схеми. Или поне да я прекръсти от ГЕРБ на партия СУДЖУК, за да бъде в хармония с автентичните страсти на своите марионетки. И това е тъжната истина. Новините и прокурорските обвинения го доказват.

Точно така стигаме до най-важния въпрос на нашето преходно битие - "кой изяде суджука?". Това е голямата тема на нашите дни. Сами разбирате, че въпросът е много по-дълбок и болезнен от неговия повърхностен, сатиричен план. 27 години пред очите ни разни политически нищожества узурпираха цялата обществена власт и започнаха да я упражняват в името на собствения си търбух. България е пълна с живкомартиновчета, които като вирус се вмъкнаха в обществения организъм и започнаха да се държат като местни донове на мафията. Цяла България е стегната в усмирителната риза на "суджука", защото такива като Мартинов има във всеки по-голям град. Те кадруват, те интригантстват, те разпределят, те решават, те командват, те тропат по масата, офисите им са превърнати в бюра по труда за гербаджийски кариеристи, сътрудниците им обиколят като шпиони с големи носове, за да слухтят да не би някой да има наглостта да каже нещо срещу ГЕРБ. Това е алтернативната властова мрежа на суджуците. И точно тази мрежа отдавна е унищожила демокрацията, задушила я е с мазните си ръце и пръсти, погребала е правото на мнение и държи в страх местните общности. Защото господарите на суджука подобно на тлъсти паяци или на холестерол във вените са задръстили входовете и изходите на големите градове. Това е една от причините младите хора да махват отчаяно с ръце и да избират входа на Терминал 2 като вариант за своето бъдеще. Защото по пътя на антиподбора България се управлява от средностатистическия анонимник, който се е сдобил със заветната членска карта в ГЕРБ, декларирал е патетично вяра в ценностите на ЕНП, дал е поне интервю в което плюе комунистите и бие глава пред евроатлантическите ценности. А всъщност единственото, което го интересува е суджука. Центърът на политическия живот, основния смисъл за действие. 

В началото скандалът ми беше смешен, сега ми звучи ужасяващо. Защото показва докъде е деградирало мисленето на тези, които би трябвало да са мотор на развитие. Някъде там, зад границите, хората мислят за 21 век, за посоки на действие, за геополитически вектори, за нови технологии, за развитие на младите кадри, а у нас всичко е останало на някакво средновековно битово ниво. Гледаш го - сложил костюм за 5 хиляди евро, говори като брюкселски папагал, а в мозъка му само суджуци, мезета и филе "Елена". И този примитивизъм отново и отново биваше потвърждаван на избори, и то с гласовете на "умните и красивите", защото, нали знаете, комунистите са най-голямото зло. Ето какво роди демокрацията у нас. Ето кои ядат суджуците, докато останалите мислят как да бягат от тази радиоактивна зона, която вече не е ясно дали може да роди качествена идея за бъдеще.