Соцпропагандата на американското посолство

От известно време една реклама по телевизията започна да дразни слуха ми. Видеото е натрапчиво и се върти по всички телевизии и вкарва все нови и нови персонажи в собствения си сюжет. То започва с едно празно кресло на тераса, а глас зад кадър обявява дали знаем, кой ще е човекът, който ще промени България. И се започва една галерия от образи - Дани, която се била завърнала, за да изгони скуката от час, Николай, който вярвал в силата на гласа си, семейство Мутафчиеви, което развива дребен бизнес и вярвало, че големите върхове са именно там, и така нататък, и така нататък...

Банално до припадък. 

Стерилно като измислен кошмар. 

Изобщо нямаше да отделя време да размишлявам върху тази рекламна сапунка, ако рекламата не бе спонсорирана от американското посолство. В "Дневник" (медия на хранилката на "Америка за България") тази акция бе описана в статия със заглавие, пълно с любов: "Силата е в теб", или защо Америка вярва в българския дух". Трябва да ги разберем, хората се борят за следващ транш от финанси. Но кампанията очевидно е част от дълъг и стратегически замисъл. Малко преди да бъде даден нейния официален старт в програмно интервю в една телевизия американският посланик у нас Ерик Рубин бе заявил умозрително:  "Не вярвам, че хора с тениски, на които пише "СССР", са бъдещето на България". Значи така - имаме рекламна кампания, която ни показва как американците си представят бъдещето на България и това само по себе си е леко плашещо, доказателство, че страната ни не само няма право да взима решения, но очевидно не е господар и на плановете за собственото си бъдеще. Пак се връщаме към статията в "Дневник", защото там можем да открием причината за толкова масиран телевизионен тероризъм под формата на лигава реклама. Пасажът в статията е разтърсващ:

"Идеята е резултат на информацията, изпращана във Вашингтон от различни правителствени агенции на САЩ. След обсъждане на проблемите с насаждането на негативизъм е било решено да се направи нещо, за да се противодейства на масираната обработка на източноевропейците - и на българите в частност - че с влизането си в евроатлантическите структури са допуснали грешка и че винаги ще бъдат "малкият брат" и "втора категория хора" спрямо Запада".

За да видите колко е абсурден този пасаж се опитайте да го обърнете наум. Представете си например, че руският посланик сътвори нещо такова - как руски агенции са пратили информации в Москва за положението в България и заради това руснаците са решили да направят информационна кампания как са убедени в светлото бъдеще на страната. Нали си представяте как "колосите" на дясната публицистика щяха да започнат да слюноотделят като кучето на Павлов (офф, и това животно носи неприятна евразийска фамилия) и да плашат с публични самозапалвания от сърцето на елитните столични кръчми. На мен ми е чудно друго - къде са я открили тази масирана обработка на източноевропейците. Медиите у нас никога не подхващат критично темата за политическите ни избори, най-големите информационни сайтове. Нима великото американско посолство се е притеснило от гневни мнения във фейсбук? Или от някоя и друга дописка из издания, които не е ясно колко души четат? А да не би някой стратегически анализатор да е стигнал до извода, че хора, които носят тениски с надпис "СССР" се увеличават в геометрична прогресия? Въпросите са повече от отговорите. Но това ще го оставим настрана, то може да е обект на отделен анализ с по-разтърсващо съдържание.

Друго нещо ми прави впечатление. Обществената пропаганда на американското посолство е удивително копие на социалистическата, но с повече медиен обхват и сантиментална пудра. Дани, която се е завърнала да изгони скуката от час ли? Че все едно слушаме за Найда Манчева. Има хиляди тъкачки, но една е Манчева, медийната героиня на соца. Същото е с митичната Дани. Все едно само тя гони скуката от час, а останалите учители са лузъри. В интернет намерихклипче от 28 май 1964 година, където се показва работната среда на Манчева. Американската стилистика е абсолютно същата. Защото виждаме как Гонещата Скуката е заобградена от учениците си и те се хилят радостно пред камерите. Това е класическа пропаганда и от времето на Студената война, макар и реализирана в нови условия. Аналогиите са едно към едно, колкото и да скърцат със зъби господарите на евроатлантическите ценности. Пропагандата винаги върви с подобни похвати - хващаш една отделна личност и я превръщаш в символ на епохата. По същия начин са реализирани и останалите рекламни герои на американското посолство. Но те и иконите на соцпропагандата също променяха България, също ги превъзнасяха от вестник във вестник, от екран на екран...Разликата е, че Найда Манчева все пак произвеждаше нещо с ръцете, градеше една България. А новите герои трябва да ни убедят, че разграденият двор в който се е превърнала страната е красивото и случило се бъдеще. Това дори и американския посланик не го вярва, убеден съм. Ама нали човекът трябва да си пази креслото...

Посланието на US-бъдещето ни е, че тези, който променяли България не чакали, а действали, а най-накрая излиза палав надпис, че американското посолство у нас приветствало "силния български дух". Аналогични образи от различни епохи. Пропаганда за телевизионни маразматици. Но избраните са все безопасни хора. Американците няма никога да изберат като символ на промяната някой, който е протестирал в студа срещу високите сметки за ток или е излизал, за да се опълчи на интересите Добружда да бъде надупчена в търсенето на шистов газ. Няма да дадат като герой семейството, което едвам успява да купи учебници на децата си, но въпреки това не е емигрирало. Няма да дадат смазаните от гербаджийската бюрокрация и корупция хора, оставени без глас и работа. Няма да дадат пенсионерите, които видяха как пред очите им крадат цялата държава. На американците им трябва патетика. На тях им трябват не хора, а ходещи схеми. Идеологеми за масова употреба. Найдиманчевите на САЩ. Пълен култ. Трябваше да питат Дани как точно да прогонят скуката от рекламата си...:)