Миналата седмица из фейсбук засилено почна да циркулира
една снимка. На нея се виждат Цветан Цветанов и Валери Симеонов, които позират
облечени в традиционни български носии и държат в ръцете си нещо, което се
нарича "Войводски вестник". Кичозно до зъбобол. Оказа се, че това е
кадър от станалият традиционен фестивал на народната носия в Жеравна, а може ли
политик от днешното управляващо мнозинство да изтърве такава прекрасна
възможност да се направи на човек от народа, който споделя неговите страсти и
емоционален флирт с историята. Понеже отдавна съм изтощен от нещастните опити
на различни политически фигури да си правят точно такъв пиар дори нямаше да
обърна внимание на фотото, но социалните мрежи се напълниха с много интересни
информации - оказа се, че само влизането с кола на този фестивал е струвало 25
лева, а цените наоколо са къртели пломби от зъбите. Един журналист изчисли
много вдъхновено, че покрай това събитие организаторите само от паркоместата,
наемите на сергиите и други дейности са прибрали над 1 милион лева. Тази информация
е като удар с юмрук в зъбите. Не, защото е незаконно да печелиш, а защото
показва, че "патриотизмът" се превръща в търговска марка, става
свръхкомерсиално занимание, поредната схема, която да бръкне в портфейла на
българина, без той да се усети и да запищи протестно.
От няколко години насам, независимо от тъпите опити на
градските псевдоинтелектуални елити да осмеят процеса, патриотизмът стана
изключително актуална политическа идея. Колкото повече грантовата интелигенция
се опитваше да разруши отвътре символите на българската история и да предаде
ключовете от нея на чужди фондации ала "Америка за България", толкова
повече естествената съпротива на хората, тиха, инатлива и силна стана значим
политически фактор. Тази година на Шипка, точно навръх 3-ти март, както и в
предишните няколко години хиляди българи изкачиха историческият връх, без някой
да ги организира, без някой да ги кара
насила, а точно като знак за памет, като почит към онова, което нечистите ръце
с чуждо финансиране не бива да пипат, за да се гаврят с него. Тази естествена
съпротива промени политическият климат у нас. Патриотизмът стана водеща
политическа мода. Ако отворите платформите на повечето партии ще видите
неговата сянка в много от текстовете. И не, че той бе приложен на практика, но
политическите сили разбраха, че тази лексика все още топли сърцето, носи
допълнителни гласове и помага да натрупаш някой и друг процент отгоре. Вероятно
единствено и само така можем да си обясним свръхзасилената честота с която
снимки на Цветан Цветанов с народна носия започнаха да циркулират из медийните
дълбини. Да беше един път - можеше да се подмине. Но заместник-председателят на
ГЕРБ в последните години редовно се натриса на всеки народен събор, където
използва повода да захвърли скъпия си костюм и да го смени с носия. Имаше го на
снимки как с носия разбърква лютеница. Как с носия се смее с някакви подставени
лица от ГЕРБ. Как с носия говори пред хората. Човек неволно започва да се пита
- като я обича тази пуста носия толкова защо не дръпне и реч за началото на
парламентарния сезон с нея. Това е яка идея, даже безплатно я предлагам на
ГЕРБ. Да дойдат с носии в парламента - това ще бъде такъв купон, че за него ще
се говори дълго, защото медиите обичат да говорят за незначителните неща. Ето
как гласът на коварната опозиция ще бъде заглушен и злобните им подмятания и
шегички няма да бъдат чути.
Но се отклонихме от темата. Трябваше да се досетим, че
патриотизмът бързо ще се превърне в стока, макар че с детска наивност една
голяма част от обществото продължава да го смята за свещена територия, където
търговците трябва да бъдат гонени с камшик, а защо не и с огнепръскачка. И така
"патриотизмът" беше опакован и превърнат в стока, която носи големи
пари. Съборът в Жеравна го доказва. Защо да не одрусаш идеалистичните балъци с
25 лева за паркинг и със солени цени? Нали всичко се прави в името на майка
България и нейните нещастни съдбини? Къде другаде ще можеш да видиш политици по
носии, които обаче вероятно съвсем не са подложени на ценовия рекет като
останалата част от електората? Патриотизмът изисква себеотрицание, нали така?
Бръкни в портфейла си дълбоко и се почувствай истински българин. Съединението
прави силата, особено, ако сложиш носия, за да покажеш на лузърите, които са
гласували за тебе колко много ти пука за страната и нейното тревожно бъдеще.
Разбира се, подобен комерсиален подход е като бомба,
която може да се взриви в основите на всеки такъв кожодерски фестивал. Защото
ехидните търговци точно по този начин са на път да унищожат събора в Рожен.
Покрай това вълнуващо събитие цените станаха убийствени. В заведенията покрай
него почти не можеше да се стъпи, защото скъпотията приличаше на радиация. В
крайна сметка миналата година посещаемостта на събора бе с поне с 50 на сто
по-малка, а тази година събор не се проведе, защото събитието зацикли. Все пак
миналата година имаше култов момент - хората, които се бяха събрали освиркаха
Цецка Цачева, тогава шеф на парламента, без все още да е кандидат за президент.
Тоест събрани на едно място истинските патриоти, хората на които им пука за
традициите и не искат да ги изгубят не само са политическа сила, но и могат да
мислят качествено.
Когато обаче комерсиализмът изяде патриотизма нещата
заприличаха на бурлеска. Днес вече сватби се правят по патриотично, организират
се погребения, а всеки цигански оркестър, ако иска да се котира на пазара
трябва да знае целия набор от песни, които разчустват народната психика - от
"Хубава си, моя горо", до "Тих бял Дунав", и, разбира се, с
оглед на вечната болка на българската душа - нещо македонско, защото нали знаеш
роднините ми са от там, а аз няма да забравя кръвта на дядо. И само за
протокола - не се подигравам с тези страсти, нито се опитват да ги иронизирам,
просто отбелязваме, че празните приказки и експлозиите на комерсиализъм могат
да убият патриотизма по-качественото от грантаджия. Грантаджията е безсилен
интелектуален позьор, но тия с паркингите за по 25 лева и безбожните наеми са
истинските вируси, които са в състояние да отнемат духа на идеята и да я пратят
в гробищата.
Патриотизмът се наложи в политическия процес, защото
неговото време дойде по естествен начин. След 27 години интелектуално и
политическо безвремие хората сами потърсиха някаква котва, която да ги задържи
на едно място, да им даде ориентир, да им помогне да открият пътя в мъглата. И
така се родиха стихийните посещения на Шипка, уважението към традициите,
почитта към миналото. Какво ви говоря - дори либералната интелигенция, когато
не трябва да пише есета за това колко е вредно да обичаш България и какъв лузър
си, ако се хвърляш за кръста в януарските студени войни, като трябва да почива
тръгва да търси китните селца из провинцията, където млякото е истинско,
доматите са вкусни, ракията жули качествено, а в кръчмите пускат народни песни.
Дори и най-вкиснатият протестър след 200 грама ракия вероятно си позволява да
заобича България и да тегли една псувня към евроатлантическите ценности, но,
разбира се, никога няма да ни го признае.
Превръщането на патриотизма в кич обаче е опасен процес,
защото посяга на редица автентични ценности, които вълнуват хората. Когато
сведеш патриотизма до сергийките, до помпозния пиар, до скъпите кебапчета и
народните носии с които политиците да се кичат, тогава рискува да загубим онзи
велик исторически порив на душата, който ни напомня кои сме ние, към какво
трябва да се стремим и как в основата на българското оцеляване никога не е била
омразата, а ината. България оцелява напук на световното положение, напук на
историческите обстоятелства и това е ценното качество, което пренясаме с нас
през времето. Патриотизмът стана силен, когато беше в опозиция на политическото
статукво и заплашва да се сгромоляса, ако се продаде за няколко министерски
кресла или за скъпи парко-места. Но тук твърде много говорихме за кичозното, а
може би в заключение трябва да отбележим, че хората, които продължават да
пътуват от събор на събор, които винаги се вълнуват от традициите, които не се
загубили усещането за смисъл и дисидентски отказват да повярват на съвременните
исторически лъжи, не заслужават да видят своите идеи опаковани и продадени под
формата на носия или кичозен битовизъм. Патриотизмът може да бъде смислен път
на развитие, но само, когато вдигне камшик срещу търговците.
За тях никога не е
имало място в храма, нали така?
No comments:
Post a Comment