Два текста за БНТ

И това се случи – от два вестника ме помолиха да напиша текст за избора на шеф на БНТ. Задачата не беше лека, трудно е човек да напише нещо, което да е радикално различно, особено, когато няма намерение като хамелеон да си мени цвета според изданието. Заради това реших да напиша собствените си мисли, но да потърся различен ъгъл. И се получи ето това…

I

Промяната нямаше шанс в това блато с крокодили

Още като видях, че демоничната четворка Бетина Жотева (Фюрера), София Владимирова (Шефката), Розита Еленова (Съгласната) и Мария Стоянова (Цензоршата) вдигат ръка като роботи, за да подкрепят кандидатурата на Константин Каменаров за шеф на БНТ ми стана ясно, че пред нас нямаме конкурс, нямаме никакво състезание, а ставаме свидетели на типично назначение. Всеки, който е гледал представянето на концепциите е наясно, че изявата на Каменаров беше най-слаба, изпълнена с общи фрази, пожелателно мислене и нулева креативност. От всичките му идеи най-бунтарската се оказа това да премести "Панорама" от петък в събота или неделя и така да лиши пристрастените към телевизия от редовната им порция тежка петъчна скука. Единствено Иво Атанасов избра да се разграничи от роботизираното гласуване и да не подкрепи Каменаров, което един ден ще му осигури място в пантеона на тези, които в най-мрачните времена на ГЕРБ, в епохата на тоталния диктат върху медиите, са се опитали да воюват за здрав разум и свобода на словото. В България през 2017 година обаче тази битка, оказа се, е невъзможна за спечелване...

Два месеца преди автоматичното назначение се заговори за това кои са фаворите на властта, които да оглавят БНТ - Емил Кошлуков и Константин Каменаров. Срещу Кошлуков обаче започна тежка компроматна война, знак, че някакви сенчести сили определено не искат да го видят като голям медиен началник. Трудно е да харесаш любимец на властта, но коректността изисква да споделим, че неговото представяне пред СЕМ беше най-добро. Кошлуков демонстрира хъс, а и политическа некоректност, което беше повече от освежаващо. Гробните лица на четворката обаче бяха ясен знак, че тях с идеи не можеш да ги впечатлиш. Дамите гласуват по нареждане, а не както повелява сърцето. Каменаров се оказа най-загладеният кандидат, този, който прекрасно удовлетворява управлението, защото едва ли ще има смелостта да възцари нов дух на "Сан Стефано" и да даде гръб на репортерите да правят истинска журналистика, а не придворен миш-маш с който да угояват зрителите. Всъщност битката на идеи, която трябваше да се проведе бе подменена от хазартното залагане силите на кой от кандидатите ще надделеят в редиците на управляващата партия ГЕРБ. Всъщност единствено това реши изхода на двубоя. ГЕРБ решиха да не рискуват и заложиха на кандидата на статуквото, на този, който ще им най-удобен, на човека, който няма кураж да предприеме реални реформи и смислени промени.

Веднага след избора слушах как го коментира Мария Стоянова, доскорошен шеф на регулатора. "Изборът беше приет много позитивно от колегите в обществената телевизия и журналистическите среди", каза тя пред медиите и това ме накара да се ощипя. Очевидно част от СЕМ обитава паралелна реалност и вече вярва в своите видения. Защото повечето мнения за Каменаров, които прочетох не бяха остри, но изразяваха абсолютни съмнения в мотивацията за неговото назначение. Пак Стоянова обобщи, че биографията на Каменаров била разнообразна. Потърсих такова изискване в критериите за бъдещ шеф на БНТ, но не го открих. Ето това прави ситуацията в България подтискаща - правилата се сменят в движение, диктуват се по телефона и само най-близкият на властта има шанс да оцелее в това блато с гладни крокодили.

Така БНТ за пореден път остава в сенчестите земи, където ролята й на обществена медия е сведена до нула. За пореден път ще имаме медия, която ще спонсирира налудничави филми като "Звярът е още жив", за да удовлетворява малката секта на умните и красивите, които май са единственият таргет на медията. Темата за различен образ, за качествена журналистика беше удавена в автоматичния вот на СЕМ и това повдига един голям въпрос, който тепърва ще става болезнено актуален. Необходим ли е изобщо СЕМ? Трябва ли ни орган, който винаги се съобразява с управляващата партия и на практика обезмисля себе си с всяко роботизирано и автоматично гласуване? За какво са ни регулатори, които се държат като нацисти в критични ситуации? За какво ни е един орган, който не само не помага на свободата на словото, но като котва дърпа свободното слово към дъното. Нивото на такъв регулатор е Коко Каменаров. Отвъд това - пълен мрак, мъгла и стенания.

И най-накрая - изборът е много проблематичен и заради участието на Бетина Жотева в него. В автентична европейска реалност Жотева не само нямаше да има право на глас, но и отдавна щеше да бъде пратена в заслужена пенсия. Нека да припомним - говорим за жената, която само два месеца преди този избор си позволи да заплаши журналист, който й задава въпрос, да съска от екраните на сутрешните блокове, че ще съди жертвата на нейния терор и дори да изпадна в истерия, че питането било хибридна атака срещу вицепремиерката Екатерина Захариева. Три дни по-късно, очевидно наритана от собствените си адвокати, Жотева се опита да сътвори нещо като извинение, но вече беше късно. От момента в който тя си позволи да се държи като размахан камшик, мястото й не само вече не беше в СЕМ, но и където й да другаде на публична служба. Човек със съвест би избягал от подобен фарс, но госпожа Бетина няколко пъти доказа, че търси думата "съвест" в речника, за да види какво означава. С други думи - промяната се отлага за неизвестно време. Безвремието на ГЕРБ превзе окончателно БНТ.

II

Кой назначи Константин Каменаров?

Всеки, който е пожертвал няколко часа от живота си, за да се наслади на ексцентричното удоволствие да проследи какви концепции защитават кандидатите за шеф на БНТ, преди да се обади, за да го приберат в психиатрия, със сигурност се е убедил в едно. Най-зле от всички, оплетен в мрежа от баналности и идеи без шанс за реално развитие и промяна, се представи Константин Каменаров. Единствената идея, която запомних от неговите беше, че искал да освободи петъчната вечер от "Панорама" и да я премести в събота или неделя. Така хората ще могат прекарат поне един телевизионен петък без да гледат как някой десен всезнайко се плюнчи на темата колко слабо разбираме Европа и какви бедствия предстоят, ако не слушаме Брюксел и не кимаме пред веселяшките шеги след третия коняк на Жан-Клод Юнкер. Между другото - дори и тази му идея за реформа бе оспорена. Екипът на предаването "Панорама" побърза да излезе с позиция в която обяви, че местенето им е "прибързано и неоснователно". Очевидно Бойко Василев държи да залива със скука петъчната аудитория и да пържи мозъците на случайните зрители с дълбокомислени въпроси, които не водят никъде. ". Едно такова местене ще ощети БНТ. Не вярваме, че това може да бъде цел на което и да е ръководство на Националната телевизия", се казва още в дългата позиция. Всъщност това е буря в чаша с вода, изместване на темата от политическото назначение към неговите бледи действия и имитации. Но очевидно дори и в "Панорама" не могат да вземат насериозно Коко Каменаров и заради това си позволяват този мини-бунт. Важно е да се отбележи. Изборът стана по такъв начин, че бъдещият началник вместо да получи мускули бе изначално делегитимиран и това ще му играе лоша шега по време на целия му мандат. Междувременно пък в друг вестник се появи програмна статия за телевизията. В нея се настоява мандатът на директора на Националната телевизия да стане 7 години, защото така щяло да има време да се приложат всички мениджърски качества на един началник. Или това е само на повърхността. Механизмът за слагане на политически марионетки просто се пропуква и властта се опитва да прокара дългия мандат като форма на лепенка върху срамните действия с медиите. Предстои да видим. Но, ако се върнем към началото - когато единственото, което можеш да кажеш за бъдещето си управление е, че ще местиш "Панорама", това може да мине за стабилна реформа само в страната на Питър Пан, където децата летят, когато вдишат прашец от феи. Навсякъде другаде пред очите ни се реализира класическо погазване на конкурсния принцип и от всички възможни кандидати бе одобрен този, който ще е най-безопасен за статуквото.

Преди резултатът да стане ясен и четири от членките в СЕМ да гласуват като машини за този, който им е спуснат отгоре из медиите се носеха слухове, че фаворите на ГЕРБ за шеф са двама - Емил Кошлуков и Константин Каменаров. Всъщност на изслушването пред регулатора Кошлуков се представи най-добре - разви смела концепция, обяви се за сериозни промени и беше най-подготвен и разчупен. Но десетина дни преди това срещу него започна такава медийна кампания, че човек дори и да не подозира за вътрешни турбуленции в управлението веднага би наострил уши за тях. Там, където се очакваше само тиха битка, тя премина в открити изстрели и позиционна война, което може да означава, че някъде в ГЕРБ има невидим разлом, който започва да се пука. Според слуховете Каменаров е кандидат персонално на Цветан Цветанов, а Кошлуков имал одобрението на Борисов. Дали това е така само Ванга може да каже, но медиите са обичайната територия за битка на вътрешнопартийни лобита. Процес, който смятахме, че в ГЕРБ е трудно осъществим, но пък в България политическите и корпоративни интереси винаги са само на милиметър от горещата война.

Всеки избран кандидат заслужава сто дни доверие. Виж назначените няма как да получат такъв кредит. Вероятно назначението на Каменаров нямаше да буди толкова гръмокипящи страсти, ако не съществуваха основателните подозрение, че през неговата кандидатура сенчестите пръсти на Иво Прокопиев докопват бюджета на БНТ. Олигархът-костюмар има две основни страсти, които се опитва да постави пред себе си като щит срещу окончателен фалит - медиите и съдебната система. За да видим какво може да означава избирането на Константин Каменоров за шеф на телевизията, трябва да се върнем малко назад към виновното лято на 2013 година в разгара на оргазмичния пърформанс на "умните и красивите", които се бориха уж за морал и правила, а в крайна сметка клекнаха пред Бойко Борисов и облизаха със страст кубинката на властта. Тогава в "Капитал" (медийният Мордор на Прокопиев) се появи отвратителен текст със заглавие "А сега - да дадем думата на контраокупаторите". Основната теза в него беше, че да се дава думата и на контрапротестиращите не било обективност, а антиобективност. Тоест правото на другата гледна точка бе напълно изключено от лакирания свят на протестърската журналистика. Подходът бил неутрален, но не и обективен. Очевидно космическата обективност изисква единствено мнението на "Капитал" и никое друго по тази земя. Екстраполацията на този подход в съдебната система се прави по същия начин. Има правилни съдии, които са като ходеща метафора на Христос и има неправилни, които нищо не допринасят за интересите на Прокопиев, пардон, на системата. И сега си представете, че всичко това се осъществи като демонично заклинание в БНТ. Телевизията и сега не може да бъде наречена обективна, защото програмната директорка Севда Шишманова с радост се ангажира с налудничави дивотии като киноесето "Звярът е още жив" на две фенки на Евгений Михайлов и това се пакетира като документално кино. Ако връзката Каменаров - Прокопиев е вярна, това означава "Америка за България" също да стъпи в обществената телевизия, където и сега присъства с отделни продукции и тогава просто забравете за реално отразяване на събития или нещо друго. А знае ли човек - Прокопиев може да иска да използва БНТ, за да намери път обратно към сърцето на Бойко Борисов. Важното е, че зад новото ръководство на телевизията прозират повече нечисти интереси отколтото са лифтингите на застаряваща чалга-певица. И заради това след подобен позорен избор общественият характе на БНТ открито е заплашен. Симптоматично беше, че само дни след официалния избор БНТ не отрази тържествата на Шипка, въпреки многото хора, които се бяха събрали там. Най-вероятно, за да не ядоса властта. Всъщност телевизията, която продължава най-смислените новини, все повече се отдалечава от смисъла на обществената медия - да бъде свободна и независима и да отразява цялата палитра от мнения в гневното българско общество. Дали пред очите ни една клика не приватизира всичко това? Не бих се учудил, ако се окаже истина. Уви, цялата подлост на политическата схема на назначението на Каменаров е в това, че смислената дискусия за бъдещето на БНТ се отлага за неопределеното бъдеще. Както винаги.

И най-накрая. С всяко свое следващо действие Съветът за електронни медии показва, че е безполезен, неудачен и неработещ орган. Това е втори поред опит за регулиране на електронните медии, който върви към пълно фиаско. В първия си вариант той се казваше НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия) придобил печална слава със съкращението си НеСеРеТе след груб опит да се намеси в свободата на медиите. След това от овъглените останки на НеСеРеТе бе създаден СЕМ, който трябваше, научен от опита на миналото, да бъде реален регулатор, подпомагащ дейността на електронните медии. И известно време имаше период на спокойствие, но след това на политическата сцена се появи лицето Росен Плевнелиев и той изсипа в СЕМ Мария Стоянова, прочула се като човека, която не видя покой докато предаването "Деконструкция" не бе свалено и Бетина Жотева, която бе записана как заплашва журналист да не пише за нея. Когато имаш толкова компроментирани фигури, които по закон би трябвало да пряват "безпристрастен" избор, тогава очевидно нещо в механизмите куца, нещо не е уредено докрай, нещо е така прогнило, че повече няма накъде. Заради това следващият голям дебат за медийната среда у нас трябва да е дали изобщо имаме нужда от СЕМ, особено, когато той се е превърнал в гумен печат на властта, без грам обективност, здрав разум или поне малък порив за дисиденство. Регулатор в който четирима от петимата членове гласуваха като роботи напук на това, което чуха и видяха, трудно би открил мястото си в друго общество. А компроментирането на един регулаторен орган не е болест, която може да се излекува с обикновени хапчета или самовнушения. Там вече само ампутацията помага.