Бойкот на търговското крило на ИДИЛ

Eдна снимка минава като горски пожар из социалните мрежи тези дни. Тя представлява пародия на логото на търговската верига "Лидл" и то е преиначено на "ИДИЛ". Тази анаграма като всяко обществено изкуство нацели проблема точно в десетката. Нека да припомним - голямата търговска верига, която като паяжина е проникнала в големите градове заличи от опаковките на своите стоки кръстовете от църквите в Санторини. Всичко това стана по време на шумно рекламираната "гръцка седмица". Самата Гърция се вбеси, защото прие това като посегателство срещу своето културно наследство, в Чехия призоваха за бойкот, а темата стигна и до нашите ширини и накара много хора да се възмутят от посегателството. Нека преди да коментираме детайлите да изясним най-важното. Действията на "Лидъл" са абсолютно малоумие и заслужават всяка обида, която може да се роди в съзнанието на човек. Да заличиш кръстове от пейзажна снимка говори за идеологически фанатизъм и наистина се родее с действията на Ислямска държава. Брадатите терористи обичат да взривяват храмове на чужди религии и да унищожават културно наследство. Същото направи и рекламният отдел на голямата търговска верига. Обяснението на скандалните действия пък се родее със сюрреализма - "Лидъл" избягвали да ползват религиозни символи по опаковките си, за да не притеснявали потребителите си от алтернативни вероизповедания. Значи готови сме да направим всичко в името на голямата печалба, включително и да заличим основни културни белези на страната, чийто продукти продаваме. И, разбира се, почнаха едни заклинания как "Лидъл" се гаври с християнската идентичност на Европа, в което има доза истина. Но това не се прави в името на мултукултурализма или свръхтолерантността. Просто големите търговци искат свръхраздути печалби. А очевидно културната идентичност пречи печалбите да станат големи и резултатът от това е махнатите кръстове. Иронията е, че 27 години новоизпечените антикомунисти се плюнчеха, че комунистите водили битка с църквите и кръстовете и заради това трябвало да горят в ада. Сега виждаме, че и капиталистите започват същата борба. А черният хумор в ситуацията е, че мнозина от тези, които и до днес късат ризите си за това как червените изверги избивали свещеници и поругавали църкви, застанаха на страната на "Лидъл" в този скандал. Че нали е много мултикултурно и либерално да си част от комерсиалното крило на ИДИЛ, пардон на "Лидъл". И чудото стана - нашите умни, красиви и богати влязоха в клуба на хората, които гордо обявяват, че пазаруват в голямата търговска верига. Всеки, който е светнат обаче знае, че "Лидъл" в Германия е магазин за пролетариата, тоест да превърнеш пролетарската гордост на Германия в свое буржоазно удоволствие в провинциална България е толкова парвенюшко, че чак кърти пломби. Това е все едно да заемеш страната на талибаните в Близкия изток. Не, че нашите не го правят като вдигат лозунги в подкрепа на "умерената опозиция" в Сирия, но в този казус вече е съвсем открито. Защото, ако един човек има национално и културно достойнство, той не само нямаше да се фука, че пазарува в "Лидъл", но повече никога нямаше да стъпи в магазините им. Бойкот до последно за всички, които си мислят, че могат да цензурират реалността и историята. В Чехия ядосаните потребители облепиха витрините на магазин на "Лидъл" с жълти кръстове. Тази история не бива да бъде забравяна, защото в нея се крие ахилесовата пета на Европа. Европа е готова да отрече себе си само и само да докопа някое и друго евро. Там, където стремежът към печалбата е по-силен от уважението към културното наследство и историята, предстоят само задънени улици и катастрофи. Ситуацията има и библейски измерения, макар, че за тях ще говори атеист - едно от най-символните действия на Христос е прогонването на търговците от храма. Още той е разбирал, че търговията и религията не могат да имат нищо общо, защото са в ценностен конфликт. Нормално е днес сектата на търговците да си връща заради камшика с който Христос ги гони от храма. Ето защо да повторим - не ходете в "Лидъл", не купувайте от тях, не правете оборот на алчни маниаци, които и без това ви пробутват боклучавите стоки на Европа. Не е нужно бойкотът да е шумен, патетичен и медиен, просто помислете дали искате да давате парите си на хора, които така ламтят за тях, че утре може да изтрият и герба от българското знаме, за да им върви по-бързо стоката в чужбина. Не съдействай на ИДИЛ, пардон на "Лидъл".

Темата обаче става много по-голяма, ако я погледнем в още по-широк мащаб. Обществото ни отдавна трябваше да си даде сметка, че пускането на такива големи търговски вериги на нашия пазар без никаква защита за местните производители, беше все едно да пуснем гладни акули в басейн с цаци. И днес берем горчивите плодове на това решение и добре, че няколко скандала един след друг започнаха да отварят очите на обществото. Драмата със заличените кръстове стана толкова шумна, че може би мнозина са изпуснали друг не по-малък скандал. Шефът на "Кауфланд" - България Димитър Спасов пред "Дойче веле" незнайно как си призна, че не е ясно как някои от продуктите в хипермаркета влияят на здравето на децата, съгласявайки се с извод на организацията "Активи потребители". Думите му разтърсиха доста хора, защото потвърдиха това, което мнозина емпирично са разбрали - големите вериги пробутват некачествени стоки. Само два дни по-късно "Дойче веле" изтриха точно този пасаж от статията си. Изтриха го и окото им не мигна, показвайки грозна, гадна и гнусна автоцензура. И съм убеден, че проблемът изобщо не е в това, че са предали думите на шефа на "Кауфланд" грешно. Проблемът е, че са го цитирали твърде точно, а той дори не е подозирал, че с това признание ще пусне тока на електрическия си стол. Нека да обобщим дотук - имаме търговски вериги, които нагло заличават символи и които си признават за некачествените стоки, а след това още по-нагло извиват ръцете на журналистите да трият пасажи от статиите си.

Очевидно натрупаното обществото недоволство и изплашило търговците и заради това се наложи те спешно да пускат лакеите си от Института за пазарна икономика на коляно да пишат доклад, че големите търговски вериги имат само 26 на сто пазарен дял, не пречат на дребните търговци, а дори ги подпомагат и, дръжте се за столовете си, продавали основно, около 70 на сто, български стоки. Лъжи за наивници. Самите ИПИ свършиха поръчката доста некадърно, защото в началото на доклада бяха написали, че той става възможен с помощта на Сдружението за модерна търговия. И като си направим труда да видим кои са в това сдружение откриваме имената "Кауфланд", "Лидъл", "Била" и още много други. Заличителите на кръстове кешират, за да бъдат изкарани ангели. А картината е напълно противоположна от описаната в розовия доклад на стоновете.

Разговор с български доставчик веднага ще ви отърве от красивата илюзия, че големите вериги подпомагат производството. Три-четвърти от тях веднага ще ви се оплачат, че стоките им се продават под производствените цени. Това, че 70 на сто от общия обем на стоките е български пък е информация без никаква реална доказателствена база. Зачудих се кога ли сме успели да изтървем тази промишлена революция в страната и се зарових в Гугъл. И попаднах на статия от септември 2016 година в която шефът на "Кауфланд" оревава света, че трябва много внимателно да се борави с терминологията, когато се говори за 50 процента български стоки и влиза в йезуитски пързаляния за това, че имало разлика дали се говори за 50 на сто от оборота или артикулите. Което винаги е знак, че нищо от това не е изпълнено. Да не говорим, че когато стана дума за закона за БСП да има фиксиран процент български стоки, медийното крило на ИПИ вестник "Капитал" излезе с яростното заглавие: "БСП вкара антипазарен закон в услуга на българските стоки" и статията е от 28 май...Как път тогава никой не се похвали, че големите търговски вериги са такива мощни стимуланти на българското производство, че шиткат 70 на сто български стоки...

Едва ли някога ще има по-слугинска и по-гнусна организация от ИПИ. Да им приседнат хонорарите дано!

Тази статия стана пълна с проклятия, но за съжаление се докарахме именно дотам. България се превърна от страна в производител в експлоатирана страна откъдето постоянно се изнасят средства. Нашите психодесни много обичат да се присмиват на Русия, че е страна, която е зависима от продажбата на суровини, но пропускат да отбележат, че и ние сме се докарали дотам. Наскоро стана ясно, че чехите заливат Европа със своя марка кетчуп, която се произвежда от български домати. Тоест ние не сме в състояние да получим нещо с принадена стойност от тях и заради това ги продаваме евтино. И хората правят хранителна индустрия, а ние се гордеем, че евроатлантически купуваме боклуците на Запада и пеем песни във възхвала на светлото бъдеще. Пък било и то с изтрити кръстове и тонове консерванти във вените на верноподаническите бардове на статуквото.