Патриотичната дупка в българската сигурност

Още в първите си месеци във властта, вероятно опиянен от факта, че изпълни детската си мечта да стане вицепремиер, Валери Симеонов лирично определи стената по границата като "великата българска ограда", после реши да повиши в ранг строежа и го определи като "великата българска стена". След това добави, че е "тежко, сериозно, инженерно съоражение". Разбира се, това прозвуча като виц, защото в онези свободни дни, когато оградата още не бе обявена за стратегически обект, за да бъде скрита от общественото внимание, всеки можеше да намери снимки. Там, където ни обясняваха, че "великата българска ограда" е двуредова се виждаше нещо като разклатен плет на селски двор, отдавна изоставен от стопаните. Дори и сега, когато в знак на виртуално дисиденство много хора постват кадри на стената се вижда, че изпълнението е не само калпаво, то е безумно. На места под оградата има дупки през които може да мине, който си пожелае. Стената обаче е нещо като политическия венец на управлението на Бойко Борисов, фетишът на властта и не е случайно, че премиерът води там всеки от своите важни гости - било Орбан, било Камерън. Човекът иска да чува похвали, да му викат "конгратюлейшънс" и да го къпят с обещания за светло бъдеще и влизане в Шенген. Строежът на стената е нещо като българска политическа пирамида - трябва да се създава видимост за активни действия, за строго охранявана граница, нещо като пърфоманс в сферата на сигурността, за да могат европейците да отчитат постижения и да разтварят кесиите, че нали сме "външна граница"  и последен стожер на евроатлантическата стабилност, преди да бъде залята с море от мигранти. Важно е да изясним тези аксиоми, за да можем да си обясним паническите действия на властта от последните дни. 

Миналата седмица кабинетът засекрети "великата българска ограда" и я обяви за обект от стратегическо значение. Бившият служебен премиер Огнян Герджиков веднага след решението посъветва чисто юридически една телевизия да не показва съоръжението, защото то вече е обект на държавна тайна и може да има последствия. Интересно - как така великата гордост на премиера, как така обектът, който излиза толкова солено, че строежът му струва над 1 милион лева на километър, как така стената, която бе облетяна с хеликоптер, пълен с журналисти, изведнъж се оказа табу? Това е ключов въпрос, защото решението беше взето внезапно, без предварително оповестяване и без реална мотивация. Едва след това стана ясно, че Елена Йончева от три месеца снима филм за стената и за това колко лесно е да бъде преодоляна тя. Нещо повече - легендарната журналистка показа снимки как съоръжението бива преодоляно от група мигранти с помощта на една обикновена стълба. И всичко това се случва по времето, когато Бойко Борисов обяснява, че нямало вълна, нямало желаещи да влизат у нас и това се дължало на топлите му отношения с Ердоган. Опасявам се обаче, че тези красиви приказки се разпаднаха в мига в който стената беше засекретена и всеки журналист решил да изобличава някакви корупционни практики край нея е заплашен със съдебно преследване. Защото кадрите на Йончева показват едно друго лице на тази дейност. Че всъщност през страната ни минават засилени емигрантски потоци, а за да се случи това тихо и безмълвно, най-вероятно над процеса е опънат политически чадър. Стената е сложена като мюре, за да създава вътрешнополитическо спокойствие, а всъщност със съдействието на властта мигрантите биват пускани и ескортирани от наша територия. Това е само хипотеза засега, но е трудно да бъде опровергана в светлината на снимките на Йончева, а и на нейния предстоящ филм, който разкрива друга мрачна тайна - държавата на практита пази каналджиите, тя е наясно с каналджийските групи, но не взима никакви мерки срещу тях. Когато не арестуваш, то значи ти съучастваш. Изводът е повече от простичък.

Всъщност голямата гордост на Борисов-3 е външната политика, сигурността, геополитическите баланси. Все повече започвам да си мисля, че това е някаква димна завеса, за да скрие реалните процеси у нас. В България всичко е имитация. Политиката, храните, изкуството, даже и стената по границата. Тя е нещо като декор, политическа бутафория, която да скрие истинските занимания на властимащите и упражненията в трафик на бежанци и в какво ли още не.

Между другото тези дни стана ясно, че прокуратурата отказа да образува дело за досъдебно производство срещу Йончева по сигнал на Валери Симеонов. Той я обвиняваше, че тя е издала държавна тайна, но обвинението не прие неговите доводи. И в задачата се пита - не е ли това поредна издънка на вицепремиера, нов опит да заглуши свободата на словото чрез съдебни средства. Защото проблемът му с прозрачността започна с Йончева, а сагата в студиото на Нова телевизия и писмените ултиматуми бе просто пореден епизод от властовата истерия. Още тогава стана ясно, че нещо покрай стената е много притеснително, че тя крие мрачна тайна. Не знам дали в изясняването на мистерията ще ни помогне и дребния факт, че активистката на НФСБ, всъщност техния кандидат за кмет на Костинброд Анелия Велева, преди десетина дни буквално призна, че е съучастник в каналджийство и се размина с условна присъда. Този факт, който патриотите многозначително заобикалят, е твърде близо до сърцето на партията. И май е едно от доказателствата, че в националната сигурност на страната зее една патриотична дупка. Голяма като великата българска ограда.