Eдна неочаквана хипотеза за войната Радев - Борисов

"Премиерът се разпореди да не споменаваме президента, а да говорим за нещата, които действително могат  да водят до издигане на авторитета на институциите и до намаляване на това противопоставяне, което е вредно, както и за институционалната същност на България и българските институции, но така също и за бъдещето на страната". Мисля, че по многото запетайки, разпадаща се лексика, логическа оплетеност и кухота, мнозина са разпознали, че първото изречение е буквален цитат от Цветан Цветанов. Да, знам, за тези, които цитират буквално Цветанов е запазено отделно сепаре в ада, но си струваше да рискувам бъдещето на душата си, за да се насладите на цветния речник и самопризнания. Много ми харесва формулировката "премиерът разпореди". От него намирисва на примитивен феодализъм и издава някаква много изкривена атмосфера в партия ГЕРБ. Но това си е техен и отделен проблем. Самият факт, че в разгара на почивните дни Цветанов бе принуден да даде пресконференция с подобно признание, вероятно означава, че опитите за сблъсък с ген. Румен Радев са дали своят болезнен ефект в управляващата партия. Иначе Бойко Борисов едва ли щеше да разпорежда напълно да се спрат споменаванията на държавния глава. 

Всъщност напрежението между институциите няма как да изтлее напълно, особено, ако не сме наясно с окончателната мотивация на Борисов - иска ли той да се кандидатира за президент или не иска. Но дотук и Борисов, и Радев постъпват мъдро като заобикалят бурите и кандидатите за камикадзета в тази битка с вниманието, което човек отделя, когато пресича минно поле. Въпросът обаче има ли война между институциите и персонална битка между Радев и Борисов ще остане отворен. Ние също няма да му даваме окончателен отговор, а ще разгледаме една от възможните хипотези.

ГЕРБ са партия, която трудно съществува с президент, който не е от тяхната политическа разцветка. Нека да се върнем само 7 години назад и да си спомним какви искри прехвърчаха между ГЕРБ и Георги Първанов. Тогава между другото остриетата на конфронтацията пак не бяха външни на партията хора. Например Симеон Дянков, който даде цяла поредица от ехидни изявления за милионите на Първанов. Прехвърчаха куршуми, заговори се за импийчмънт, за да се стигне до кулминацията в която Борисов обяви, че само и единствено той вече ще говори с президента. Тогава напрежението се уталожи, а Борисов и Първанов станаха такива приятели, че четири години по-късно вече бяха коалиционни партньори.

Историята се повтаря като фарс и днес ГЕРБ изпаднаха в абсолютно същата ситуация, но вече с лек трагикомичен елемент. Защото в последните 6 месеца цялата дейност на партията беше подчинена на подготовката на удари срещу Румен Радев. От изявите му в парламента се разбра защо е бил привлечен и за депутатска работа авторът на бестселъра "Шайка" Антон Тодоров, самонарекъл се Мумията. Неговата задача е да говори това, което ГЕРБ не може да си позволи, да пуска интригите, слуховете, манипулациите, а партията отзад да гледа кое ще й се размине и кое не. Създаването на парламентарна комисия за бойния самолет за авиацията, публичните оплаквания на Цветанов, че не го били пуснали на среща между Радев и кмета на Свищов, телевизионните скандали на Антон Тодоров за "Грипените" - всичко това беше знак, че ГЕРБ искат да воюват до кръв. Единственият елемент на мистерия беше дали Бойко Борисов участва в тази акция и я дирижира, или партията започва да му се изплъзва и да води собствен живот.

Днес все още е трудно да се отговори на въпроса, но можем да разчетем изявлението на Цветанов и като опит да се покаже, че между ГЕРБ и Борисов вече има политически сблъсък. Той (Цветанов) се подчинява на разпореждането, но сърцето го влече към битката - така можем да изтълкуваме неочакваните самопризнания и откровения на заместник-председателя. Може би има пукнатина там, където смятахме всичко за монолитно?

Можем да стигнем до този извод и по логичен път. В своето последно издание, наречено Борисов-3, управлението на ГЕРБ и най-вече на неговия лидер се е концентрирало в областта на външната политика, заради удивителното безсилие във вътрешната. Последното нещо от което се нуждае в този момент правителството е война между институциите, защото тя би разбила образа на геополитически стратег, които премиерът си гради през дежурните по любов медии. А този образ е важен за него, защото предстои Европейско председателство, а то е стратегически важно. Вече не знам дали е важно за ГЕРБ, но за Борисов със сигурност. Нещо повече - ако се развихри война с президента, то тя ще лиши министър-председателят от време и ресурси да прави совалки и да се самоназначава за посредник, а това едва ли влиза в неговите планове за действие. Вероятно заради това Борисов подряза крилцата на ГЕРБ. Това е леко кафкиански момент - в момента партията му е по-скоро в тежест, отколкото да му носи полза. Дори се получава леко парадоксално - ГЕРБ има нужда от войната с Радев, за да може малко да обедини редиците си, защото нищо не сплотява така като общия силен враг, а Борисов точно обратното - нуждае се от синхрон с "Дондуков" 2. В този ред на мисли можем да видим изявлението на Румен Радев, че ако ГЕРБ искат битка, ще я получат, не точно като призив за обявяване на война. Това е бил призив към Борисов да си озапти партията, да й сложи спирачки, за да не навлиза в минното поле на противоборството. Тоест може да се окаже, че Борисов и Радев в един момент са на една страна - и двамата срещу ГЕРБ.