Фандъците безнадежно продължават да валят над София…

Преди няколко години, когато поредният сняг отново бе изненадал София, а натрупаната маса стегна в ледената си прегръдка целия град и направи трафика пълен ад, се появи един култов лаф. "Сняг се сипе на фандъци", заповтаряха си градските зевзеци, без да подозират, че тази шега ще бъде обезсмъртена, ще влезе в колективната психика на изтормозения софиянец, който отново и отново ще я повтаря всеки път щом снежинките започнат терористичните си атаки по разкриване на пълната безпомощност на столичната кметица да се справи с управлението. В онези дни обаче Фандъкова беше рекламният плакат на ГЕРБ, автоматичната любимка на медиите, гласуването за нея беше форма на социален престиж, куцо и сакато се избиваше да се снима с нея и да пише сърцераздирателни статуси за нейните управленски качества. Днес, 8 години по-късно истината започва да изплува на бял свят, а катастрофата в управлението става очевидна като отворена рана. Не напразно в последната половин година столицата постоянно се разтърсва от протестни настроения, които бележат корупционните драми една след друга. Градът не само не се развива, той става все по-лошо място за живеене - със замърсен въздух, безумно скъп градски транспорт, удивително неефективни ремонти, със странни проекти зад които прозират големи пари. София се гърчи в прегръдката на един октопод, който все повече не може да се справя с управлението и това ужасно му личи. В студените есенни дни на тази година дори бе организиран първия протест срещу Фандъкова, който вероятно ше стане част от цяла серия от протести. 

За да се защити Фандъкова прибягна до старите клишета на гербаджийската пропаганда - "в София се стори с невиждан мащаб и развитие", "правим видими неща". Подобни твърдения можем да разчетем като очевидна безпомощност. Защото строителството не е функция на доброто управление. Строи се с парите на софиянци, това не е персонална заслуга нито на Фандъкова, нито на Борисов, а и никога не е била. За качеството на управление се съди по сферите в които София отдавна е заприлича на предградие на ада - мръсният въздух и неспособността на управлението да се справи с този проблем, пълното коленичене пред частните интереси, които отдавна са надделели над обществения. Резултатът - в София проектите за небостъргачи никнат като гъби и то все на странни места, а това кара стотици столичани да протестират, защото виждат как корпоративните интереси тъпчат техния собствен живот. Презастрояването в елитните квартали има епидемични размери. За сметка на това крайните квартали са оставени да се оправят сами и тънат в мизерия. Некадърността и пълният провал в управлението на София си личи по абсолютно некачествените ремонти, които се вършат пред очте на всички. Само помислете колко пъти пренареждаха паветата на "Дондуков", колко пъти удължаваха срока за неговото отваряне, а когато го пуснаха се видя, че ремонтът е пълна скръб. Догодина сигурно ще го правят там. Милиони левове изтичат в тази неефикасни, безкрайно повтарящи се ремонти. Фандъкова се оказа усмихнатото лице на една огромна корупционно-корпоративна мрежа, най-голямото политическо творение на партия ГЕРБ. Вероятно заради това на амбразурата в защита на провалената кметица застана сам Бойко Борисов, който на конгреса на партията, където беше избран с пълно единодушие (плачи от яд и зеленей от завист, Ким Чен Ун), обяви, че Партията трябва да брани Фандъкова. Инстиктът за самосъхранение очевидно сработва, защото дори и с просто око се вижда, че протестният кипеж в София нараства лавинообразно. И той не е еднопартиен, а обединява хора, които имат разминаващи се политически идеи, но повече не могат да се самозалъгват, че София върви към светло бъдеще. 

Моделът "Фандъкова" превърна столицата в площадка на вечен ремонт, корупционни интереси, безумен трафик, разпадаща се инфраструктура, съчетана с пускането на медийни лиги от платените клики колко била красива и европейска София. В деня на протеста на хората вероятно съвсем "случайно" някакви ВИП-персони (в България понятието ВИП е проблематично и май отдавна звучи като ругатня, а не като похвала) се бяха поизпотили да пишат написани някъде другаде похвални статуси за Фандъкова. Все едно папагалските излияния на Асен Блатечки могат да прикрият очевидните проблеми на града или пък това, че в окопите на корпоративния октопод се хвърля Ирина Флорин. Точно тези "случайни" акции също са белег за паника, защото, ако моделът "Суджук" бъде разклатен в София, той ще рухне в цялата страна. Когато нямаш реални постижения или единственото, което можеш да покажеш като видимост е метрото, което се стои с европейски и държавни пари, тогава тръгваш да моли кликите си и хранениците си да те хвалят, та белким някой бъде излъган. Но е достатъчно човек от краен квартал да излезе на терасата си, за да види всички пропуски на Фандъкова и нейният огромен провал. Достатъчно е шофьор да мине по скоро ремонтирана улица, да се усети какво означава да те управляват корумпирани суджуци, достатъчно е да се разходите из скъпите квартали, за да видите, че и там няма поводи за отваряне на шампанско. Борисов и сие имат очи само за централните улици и за щъкащите из заведенията чужденци, а никой не обърна внимание на онези протестиращи хора, които от месеци насам се опитват да привлекат вниманието на общината към своите проблеми. Повечето от тях виждат, че получават единствено мълчание. Защото фандъците отдавна са замразили всичко и продължават безнадеждно да се сипят над града...