Вотът на недоверие - трябва ни яснота, а не синтез на лъжата

Трогателно смешно е и иронично тъжно човек да слуша напоследък интелектуалните напъни на свитата на Бойко Борисов. Парламентарните му талибани започнаха да изпушват като стари парни локомотиви и да раждат бисер след бисер. Поредният от тях гласи, че готвеният от БСП вот на недоверие бил "опит за саботаж". А изразено с политическият лиризъм на маестро Цветан Цветанов тази теза гласи буквално следното: "Този вот няма да мине и няма да разклати коалицията, но ще даде едно усещане у всички останали европейски страни, че България не е единна...". Велико. Значи не ги притеснява вота, ама видиш ли пред чужденците ще се получи едно неудобно такова. Подобна теза е върховен цинизъм, защото не припознава проблем в недоволния български народ. Той (народът) е пренебрежима величина, някакви си там мрънкащи лузъри, ама европейските костюмари няма да останат доволни и това тревожи чувствителния стомах на заместник-председателя на ГЕРБ, а и на председателя, ако съдим и неговите последни включвания в обществения поток на съзнание. Има една мисъл на бившия премиер на Франция Мишел Рокар, произнесена на форум на социалистическата партия, в миговете, когато все още беше силна. Тази мисъл трябва да бъде повтаряна постоянно, за да запушва псевдотезите за единството. Рокар става и обявява ясно: "Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата". Болезнено вярно. Много често прословутото "единство" е просто театър, политическа лъжа, която е разтеглена безпощадно във времето.

Как човек да бъде единен с хора, които престъпиха всички хуманни чувства и гласуваха за мораториум върху новите лекарства за онкоболни без капка свян? След това същите тези хора отхвърлиха и ветото на президента, отказвайки да чуят протестиращите, отказвайки дори да приемат факта, че са хора и, че един ден могат да изпаднат в същата позиция. Какво ще рече единство в такава ситуация? Не е ли по-добре да си единен с недоволни, с тези, които искат промяна, отколкото с властелините на статуквото, които така са се спаружили, че могат да раждат единствено видения за саботажи и да треперят да не би началниците отвън да вземат да разберат истината за българската стабилност и безвремие.

Вотът на недоверие е най-мощният парламентарен инструмент на една опозиция. И той не винаги е начин за сваляне на властта, а служи за поставянето на важна тема на дневен ред. Тема, която управляващите обикновено искат да заметат под килима. И заради това паниката в редиците на ГЕРБ относно вота е повече от учудваща. Това е или несхващане на основните принципи на парламентаризма, или е абсолютно неразбиране на идеята за демокрацията. Приемам, че европейското председателство е важно за страната. Но то не може да служи за безкрайно извинение за нерешените проблеми, затъващата държава, скърцащото управление. Председателството не може да служи като воал върху суджуците, шуробаджанащината, опитите Народното събрание да бъде изтикано встрани, а България да стане премиерска република с телевизионно управление. В този смисъл идеята, че видите ли ще се изложим пред чужденците, ако има вот на недовение е абсурда и нелепа. Председателството не е повод за отмяна на всички политически процеси или пък мораториум върху опозиционното поведение. То не е и алиби за продължаването на безумията, които правителството Борисов-3 трупа едно след друго на своята сметка - от споменатият вече мораториум до отварянето на нова възможност за концесия на летище "София", от аферата в НДК до драстичното вдигане на цените на водата. Ако ГЕРБ си въобразяват, че тези теми ще останат встрани, то значи наистина обитават алтернативно измерение. Защото дори и да нямаше опозиция, която да говори за тях, то хората ги поставят всеки ден, отново и отново. Достатъчно е някой министър отвори фейсбук, за да види какво се случва. За да усети гражданския гняв. И е дълбоко невярно, че чужденците изобщо не подозират за тези процеси и точно вотът на недоверие ще ги накара да прогледнат. Нищо не е по-далече от истината. Европа отдавна си затваря очите за случващото се у нас по една или друга причина, но ако сред чуждестранните делегации има хора с демократично мислене и ценности, те само биха приветствали вот на недоверие. Това е здравословният начин за правене на политика. Другото е в сферата на психиатрията, там, където има видения, саботажи, умишлени провали и други тъмни сенки.

Между другото - тезата, че се излагаме пред чужденците с вота и ни трябва единство се разпада и по друг показател. След много мъдрене правителството измъдри за приоритети: "консенсус, кохезия, конкурентноспособност". Кой българин се разпознава в тези приоритети, че да искат единство от него? Автентичните въпроси, които трябваше да адресираме са дали Европа ще е на две скорости и смятат ли богатите държави да се изолират в отделно купе? Ще ядем ли храни второ качество? А защо да не поставим и темата за най-бедния регион в ЕС - северозападния регион на България? Това не е национален егоизъм, а реално използване на дадената ни възможност. Всичко останало ще се само фотовъзмжности Бойко Борисов да си покаже новите костюми. И понеже никой не се разпознава в приоритетите на ГЕРБ, то вотът на недоворие има и медицински цели - да разтърси това потънало в собствения си кошмар управление и да го накара да обясни за корупцията, за роднинските кръгове, за всички останали далавери. Гостите отвън ще разпознаят в това автентичното европейско поводение. Не, не на управляващите. 

На опозицията.