На колко ракии пишат декларации патриотите?

Една кратка декларация на НФСБ през изминалата седмица събуди повече страсти от произволна част на блокбастъра "50 нюанса сиво". В нея управленското тяло на партията, състоящо се от лицата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев и Борис Ячев бяха направили опит да бичуват публично зелената евродепутатка Ска Келер, в текст, носещ поетичното заглавие "Да намажем ските на Ска Келер". Мисля, че този текст ще се запомни със сюрреалистични фрази от типа "от височината на кое минаре,  завършилата университета "Шабанчъ“ в Истанбул Ска (що за име!?) раздава правосъдие в чужда държава със самочувствието на добре платен командирован сюнетчия?", както и с предложението на НФСБ да осигурят транспорт на германката за своя сметка до границата. 

Либералната преса изпадна в ступор и морфичен резонанс от декларацията. Заваляха тежки и страстни мнения какъв кошмарен текст е това, как изобщо не се вписва в устоите на нашата евроатлантическа демокрация. Политологът Евгений Дайнов като пророк, взел повече мескалин отколкото трябва, обяви, че това е първият автентичен нацистки текст, който ражда властта в последните години, а дори и правителството като цяло предаде фронта и се разграничи от декларацията. Изобщо операцията по намазването на ските на Ска Келер получи толкова мощно медийно отразяване, че шумът от нея сигурно ще се точи поне още една година. Междувременно самата германка, която едва ли е подозирала какъв цирк я чака в България, обяви, че е шокирана и, че не приляга на вицепремиер да говори такива неща. Бедната Ска! Тя вероятно си е мислела, че идва на политическо мероприятие и никога не е подозирала, че ще се окаже по средата на анимационен филм. Балканите бяха наречени буре с барут, но никой не е очаквал, че основна съставка от взривната смес са политици, които искат да покоряват нобелови пространства за литература.

Аз честно казано нямам проблем с призивите в декларацията, макар че в тяхното изработване е намесен повече алкохол отколкото авторите са склонни да признаят. Неприемливото е стила на изложението, цинизмът на закачката и патриотарския патос, които разрушават отвътре иначе смислената идея. 

Защо ли да е смислена?

Ами например - можете ли да си представите български депутат, пък бил и той представител в Европейския парламент, който да се появи на митинг в Германия, да дава мнение по процесите там, а след това да го поканят в телевизия, където той охотно и доволно да сипе огън и жупел по Ангела Меркел. Разберете ме правилно - с тези думи не се опитвам да защитавам Бойко Борисов, той заслужава да бъде пържен и цяло едно сепаре в ада да бъде отделено специално за него, но тук говорим за външна намеса в чисто български процеси. Все едно в България не сме способни да водим нашите собствени диспути без да прибягваме до някакви външни авторитети все едно те са върховни носители на абсолютната истина. Това е плашещата черта на нашето съвремие. Страната ни винаги опира до това някой от чужбина да си каже тежката дума и подобно нещо се използва като върховен аргумент. Междувременно чужденците свикнаха, че тук е като голо поле, където няма автентична държава и почнаха да се държат безобразно наставнически. И, честно казано, Ска Келер е най-малкия проблем. Трябва ли да припомняме високомерния френски посланик дьо Кабан, който смяташе, че се намира сред някакви аборигени на които постоянно да дава акъл и да обяснява откъде изгрява слънцето? Това се дължи на системна проява на слугинските комплекси, които позволяват нещо подобно да стане правило. Подобно отношение на чужденците към България също е част от идеята за Европа на две скорости, защото едната част от ЕС очевидно смята, че държи всички правилни отговори и иска да ги набута в гърлото на по-бедната част.

Ето защо не всичко в позицията на НФСБ е за изхвърляне. В нея има някакво рационално зърно, дори автентичен смисъл, но уви спецефектите на стилистичното изхвърляне прецакват всичко. В този смисъл позицията на НФСБ щеше да тежи много повече, ако авторите си бяха спестили обидите, тийнейджърските шегички и фейлетонисткия патос. Ясно е, че творческите души не траят и търсят изява, но когато си част от управлението и искаш да заявиш позиция e добре да го направиш по достолепен и сериозен начин, а не изживявайки се като дисидент, който пише мръсни думи по стените на обществена тоалетна. Защото темата за външната намеса в нашата политика е голяма, но когато я сведеш до конкретни обиди и то към идеен политик като Ска Келер, тогава вместо да изпишеш вежди, избождаш очи. 

Да не говорим и за друго - ако много държиш да намажеш ските на Ска е добре да почнеш от хората, които узакониха такива намеси и се гордеят много, че стриктно изпълняват това, което началниците им кажат. В този смисъл основен обект на обиди трябваше да не е германската евродепутатка, а българския премиер. Тоест текстът щеше да има експлозивен, дори и философски характер, ако беше писмо за разваляне на коалицията и предизвестие за политически развод. В противен случай всичко отново се свежда до моментни кръчмарски страсти, зъбене срещу тирана на масата и отвратителен махмурлук, когато опияняващия ефект на алкохола се разсее като любовно чувство. Ето защо смятам, че намазването на ските всъщност не целеше по никакъв начин да обиди Ска Келер. Тя просто се оказа удобният и безопасен обект у нас през който патриотите да помпат мускули и да си преливат електорален адреналин. Ако гневът им беше автентичен - намазването на ските щеше да е за Бойко Борисов. Щом се целят в Ска Келер - значи е театрален и бутафорен. Както междувпрочем повечето моралистични изстъпления в България. Защото гледам, че срещу декларацията най-голяма пушилка вдигнаха либералните медии. А една от тях, вероятно озарана от небесно вдъхновение и устрем, илюстрира новината за самолетна катастрофа край Москва със снимката на голям полов орган, изрисуван от облаци в синьо пролетно небе. Ироничното е, че по същото време в сайта имаше поне три морализаторско истерични статии за това, че Емил Кошлуков показал среден пръст от екрана на БНТ. Тоест в България ние постоянно сме в режим "намазване на ски" и това си личи по всеки ироничен детайл от битието, който ни сполетява като бедствие.