Sunday, March 04, 2018

Кой се крие зад полата на Теменужка и на Гинка?




След всичко, което се случи след продажбата на ЧЕЗ на дама на име Гинка Върбакова, смятам, че въпросът дали министърката на енергетиката Теменужка Петкова трябваше да подаде оставка не е актуален. Истинският въпрос е - не беше ли тя просто един бушон, оставката й не беше ли калкулирана като медийно изпускане на пара в най-голямата афера, която кабинет на ГЕРБ е сътворявал откакто тази партия се мандахерца на политическата сцена. Теменужка Петкова бе жертвана, за да се отклони вниманието, но това е скандал, който е в състояние да свали правителството. Попадането на бизнес за милиони в ръцете на една малка фирмичка, без ясно финансиранe, собственици и намерения, е удар не само срещу икономиката на страната, но и срещу националната сигурност. Заради това въпросът за енергийната министърка е само малка част от голямата драма, която преживява българското общество. Уви, не забелязах да има хора на улиците, нито пък видях гражданските съвести на България да се бунтуват яростно. А аферата "Гинка" е не само сравнима с назначението на Делян Пеевски като шеф на ДАНС, а в много отношения го надминава. Днес просто виждаме как корпоративните интереси като раков тумор унищожават последните остатъци от това, че държавата работи за някой друг освен за икономическата олигархия и нейните хищни апетити. 

Гледах едно интервю на Гинка Върбакова в което тя се опитва да ни накара да повярваме в чиста литература. Те двете с Теменужка Петкова се познавали случайно, но от 20 години насам. Въпреки това министърката не била дала изобщо никакво рамо за покупката на ЧЕЗ. Тя (сделката) била проведена изцяло според чешкото законодателство. От думите на Върбакова излиза едно - че чехите са някаква банда от баламурници, които виждат една дребна фирма и веднага решават да й продадат огромни активи, без да са наясно как изобщо ще си получат парите. Все пак много бърза проверка в имотния регистър показа, че Върбакова има запор върху имущество заради необслужвани кредити, но изведнъж щастливата й звезда я изстрелва на международна сцена в сделка за милиони. Такива неща не се случват дори и в холивудските филми. Както и няма никакъв начин Чехия да осъществи подобна сделка без да я консултира с българската държава и опитите на Борисов да играе страничен зрител в тази афера са потресаващи. Той обяви, че бил сезирал ДАНС и НАП да проверят сделката и да дадат заключение. Все едно някой ще повярва на изводите им. Те изводите се набиват на очи, когато човек види какво представлява бизнес-дамата и какво е демонстрираното от нея ниво. И всъщност най-гадното в цялата далавера е, че нейните автори дори не са се постарали да си измислят по-добро прикритие, някакъв по-логичен и смислен сюжет. Паралелната държава е с изтощено въображение. Гинка се оказа толкова некадърна актриса, че всеки зрител на интервюто й вероятно е изпитал смътното желание да си купи развалени яйца и да издебне премиера при първата му публична изява, за да го поздрави качествено. Сюжетът е толкова калпав, че дори закалени фенове на "Малката булка" ще открият нередностите на първо четене. Това е знак или за политическо изтощение или просто знак, че Борисов и сие се подсигуряват за съществуване извън властта. Интервюто на "бизнесдамата" постави много повече въпроси и не даде никакви отговори. Планът едва ли някога е включвал показването на Гинка на бял свят, но може би сценаристите не бяха изчислили степента на обществено възмущение. И всички ходове показват, че зад бизнесменката стои много мощна властова фигура. Корпулентна, но в правителствения смисъл. Нека да припомним, че БТА само ден след сделката пусна интервю с Върбакова, което остана неподписано и ще влезе в списъка с журналистическите мистерии. Кой ли, ама наистина КОЙ ли може да разпореди подобно нещо?

В опит да си измие ръцете и заличи следите на местопрестъплението в края на миналата седмица Бойко Борисов в обичайния си стил се опита да стовари вината върху БСП (толкова години тази мантра му помагаше, защо да не я извади отново от гардероба със скелетите и маскировката). Той обяви, че енергоразпределителните дружества били приватизирани през 2005 година от правителството на Сергей Станишев и с тази историческа препратка се опита да неутрализира настояването на левицата държавата да извади 300 милиона и да придобие ЧЕЗ отново. Идеята беше да се натрие носът на социалистите - вие ги продадохте, а защо тогава искате от мен да одържявявам. И вероятно това щеше да звучи като убийствен ъперкът, ако не беше една много дребна подробност, която превръща думите на Борисов в опашата лъжа. ЕРП-ата бяха продадени през 2004 година от правителството на Симеон Сакскобургготски от което настоящия премиер беше много съществена част.
БСП може да има всякакви грехове, но от ден номер 1 на сделката беше против тази приватизация. Кабинетът на Станишев обаче завари всичко договорено, подписано и уредено. Всъщност, ако проследим политическата биография на Борисов - кашата с ЕРП-ата е изцяло негово творение. Кабинетът в който беше главен секретар на МВР ги приватизира, а Борисов-1 продаде блокиращите квоти. Така държавата пусна ЕРП-ата в блатото с крокодилите и раждането на "Гинка" беше абсолютно неизбежно. Въпрос на време беше в тази оголена държава с безкрайна стабилност някой да посегне с пипалата си към ЧЕЗ, за да има касичка за пари в кеш, когато се наложи. Заради това Теменужка изгърмя. Задачата на нейната оставка беше да заличи отпечатъците, но очевидно бушонът беше малък и напреженето в системата остана. Тя заради това лъжата за Станишев и ЧЕЗ не бе пусната току-така. Знаете как действат големите фокусници - хвърлят димки, за да отклонят вниманието на публиката, а ако трябва и атомна бомба ще активират само и само да не бъдат хванати. Но в тази икономическа афера има център, който я прави лесен за разбиране. Гледайте не Теменужка, наблюдавайте Борисов. Той тепърва ще се прави на непукист по отношение на сделката и ще разчита, че обществото ще забрави или ще отклони вниманието си, давайки му възможност да си събере куфарите. Но
Единственият реален ход на държавата да противодейства на тази международна афера е да изкупи ЧЕЗ. Одържавяването не е ляво или дясно. То е животоспасително. Само, че за целта трябва още една оставка. Тази на Борисов. Борисов е икономическо и политическо бедствие. Аферата "Гинка" го доказва по безспорен начин. Заради това май трябваше да сезираме не само ДАНС и НАП, а защо не и "Европол" например? Говорим за скандал с международни измерения. А нашият нали го раздаваше напоследък с новооткрита страст към геополитиката. Ето къде е било скрито зайчето.

No comments:

Post a Comment