След като в рамките на малко над две години България трябва за пети път да ходи пред урните за гласуване може би вече е време да се откажем от прагматичния подход в анализа на политическите процеси. Опитът за научно обяснение на това застинало време и несвършваща криза ни паркира единствено в повтарянето на изтъркани глупости и медийни клишета, които повече дразнят отколкото да разкриват. Безкрайното търсене на "отбора на добрите", безплодните парламенти, скандалите, страстите, драмите - всичко това са не политологически елементи, а части от една безкрайна сапунка в която се давим отново и отново. И може би е време да сменим гледната точка. Ние не участваме в изборна сага, а в една сапунена опера, която има потенциала да се влачи докато свят светува или поне докато от дързостта и красотата останат само оттегчението и отвращението.
Кои са основните елементи на сапунения сериал? Предателствата, скритите врагове, любовните страсти, емоционалната превъзбуденост и безкрайното отлагане на ултимативния хепиенд, защото иначе скучаещите домакини няма как да се връщат ден след ден пред екрана, за да съпреживяват любимия си телевизионен живот. Винаги нещо се прецаква преди героите да бъдат щастливи, точно както колективно се случи с българския народ. Уличната революция през 2020 година трябваше да бъде триумф на промяната, началото на голямата трансформация, която пренарежда политическите стойности и завинаги изхвърля Борисов на политическото бунище, ни нищо подобно не се случи. Лошите се оказаха много лоши, а добрите всъщност също се оказаха злодеи. И заради това е крайно време да захвърлим политическият анализ на боклука. Време е да се отдадем на телевизионна критика на политическата сапунка с която ни пълнят до повръщане.
Както и да го погледнем това ще са изборите на предателствата. Или, ако го кажем политически коректно - на междупартийните трансфери. И тук веднага наум ни идва най-бляскавото и очевидно име - Явор Божанков. Младата надежда на парламентарната група на БСП в движение смени отбора и на новия вот ще е водач на листа на коалицията ПП-ДБ в Габрово. Политиката на прехода ни накара да претръпнем пред политическите плонжове, но този лупинг си е смайващ и смазващ дори и за българските стандарти. Всички чухме несъгласията на Божанков и разминаванията му с БСП, но истината е, че и преди предишните избори на които той беше водач на листа на левицата, социалистите имаха абсолютно същите позиции. Тоест колкото и да ни се иска е трудно да приемем, че има идеологически причини за този трансфер. Дълги години младият депутат нямаше никакъв проблем с водената от БСП политика и БСП му се отблагодари достатъчно добре като отново и отново го номинираше за водач. Но няма сапунен сериал без драматично предателство и то от герой, който сме смятали за носител на идеали, а той се оказва прагматично чудовище. Защото, ако в кампанията преди изборите на втори октомври миналата година Божанков беше разкрил всичките си терзания по геополитическите теми пред своите избиратели, той просто нямаше да е в парламента. А присъствието му при ДБ и ПП не носи само позитиви обаче. Да, виртуалните инфлуенсъри ще го носят на ръце, но новият съюз опасно много започва да прилича на някаква компилация събрала при себе си отпадъци от други партии, хора, публично отрекли се от свои предишни другари. Само погледнете снимките от неделния пърформанс на "отбора на доброто" - един до друг представители на ПП, ДБ, на отцепниците от ИТН, Явор Божанков и шепа софийски луди. Колкото и социологически адреналин да наливат в резервоара на този политически коктейл, той трудно може да предизвика ентусиазъм.
Там, където има предателства, винаги има и възмутени, опечалени и ядосани. Колкото и ПП и ДБ да ни убеждаваха, че процесът по тяхното сливане ще е безболезнен и ентусиазиран, толково повече ставаше ясно, че е въпрос на време вътрешните турбуленции да стигнат до медиите. Те, разбира се, не се забавиха. Знаковият за ПП Александър Дунчев първи изригна, че в неговата партия има задкулисие и той се чувства изключително разочарован. Поводът - това, че листата в София-област беше дадена на ПП. Кирил Петков направи чудеса от маркетингови лъжи, за да скрие процесите на разпад в своята партия като обяви, че Дунчев сам се бил дръпнал от участие в изборите, но само ден по-късно "отдръпналият се" сам обяви, че в това няма нищо вярно. Представям си какво ли се случва в душата на Дунчев - той видя как приходящи отвън само за няколко седмици получиха водачески места, а той, който е инвестирал авторитет и доста работа, бива изместен и пратен някъде назад. И това е само началото. Идеята за възможно първо място е силно болкоуспокояващо за много процеси на недоволство, но те рано или късно ще избият и ще разтърсят новата коалиция. Това е и политическа закономерност и задължително условие в сапунените сериали. Миналото винаги се завръща. Миналото винаги отмъщава. Никой никога не забравя нищо. Коалиция възникнала с титанична морална претенция няма как да не бъде ударена от собствените си тъпотии.
БСП също не остана встрани от процесите на сапунизация на цялата политика. Заседанието на 50-ия конгрес на партията на което тя трябваше да демонстрира, че е готова за изборите и има какво да каже на своите избиратели се превърна в креслива мелодрама в която имаше всички елементи на трилър - блокиране на трибуната, скандиране "Оставка", тъмната сянка на Кирил Добрев, която обикаляше сред бунтовниците да ги нахъсва и поголовно изключване на всички хулигани. Най-накрая имаше точно сапунен туист - Валери Жаблянов и Костадин Паскалев още на другия ден се появиха на пресконференцията на коалиция "Левицата!" (медиите забравят да поставят удивителната, а това е престъпление - всеки съюз в който е Мая Манолова трябва да има удивителна в себе си), за да обявят, че тя ще участва в изборите. И тогава стана ясно, че в мелодраматичните изригвания на конгреса всъщност е имало коварен таен план - БСП трябваше да бъде превзета, буквално похитена, ако е необходимо и по силов начин, и след това дадена като сватбен чеиз на всичките си стари отломки, които като лешояди кръжат в политическите небеса и чакат да видят дали ще има някаква плячка за тях.
Само си представете каква велика комбинация е тази "нова" коалиция. Мая Манолова най-накрая отново се сети, че е лява, защото дълги години тя твърдеше, че стои над това разграничение и не го признава. Татяна Дончева, която също трябва да е лице на "новото ляво". А какво да говорим за Спас Панчев и Румен Петков. Тук дори няма да припомняме кой точно е Валери Жаблянов и как навремето се отлюспи от групата на БСП и стана част от група отцепници, които всеки ден осигуряваха кворум на Бойко Борисов. Това ще е великото ново ляво. Но, ако се замислите нямаше как да се мине без него. Във всяка сапунка злодеите просто не умират. Не, те изчезват за малко, изпадат от екрана, но след това се завръщат с поредната порция коварни конспирации, тъмни афери и мътни дела.
И към всичко това трябва да прибавим и фактът, че Ива Митева и Любомир Каримански, други отломки от ИТН, също се завръщат на сцената с нова партия и поредната коалиция. Аз съм последният човек, който може да бъде заподозрян в симпатии към Слави Трифонов, но кажете ми има ли нещо, които Митева и Каримански да не получиха от ИТН. Те бяха най-лансираните, най-толерираните, най-популярните. После, когато всичко се обърка решиха да бягат, което също е най-често срещаният сюжет във всяка една сапунена опера по земята. Явор Божанков не е изключение. Той е правилото.
Целият този микс от страсти и мелодрама вече прави невъзможно да се прогнозира каквото й да е за изборите.
ПП и ДБ може да са първа политическа сила, но може и да не бъдат чудото.
БСП може и да е била ударена от интригите, но може и целият този токсичен коктейл от лъжи да подейства отрезвяващо на нейните избиратели.
ГЕРБ може и да се правят на непристъпн и смели, но вече от километри личи колко е стреснат Бойко Борисов от санкциите по "Магнитски" и как е готов да клекне на Кирил Петков и Асен Василев само и само следващия американски посланик да е щастлив и доволен.
Изобщо ние живеем в сапунен сериал.
Драмите нямат край, а хепиендът никога не идва.
Честито!
No comments:
Post a Comment