Диктатурата на калинките

 

Съдържателка на барове влиза в борда на предприятието за язовирите у нас. Вижте само колко красива картинка: завършилата публична администрация, собственичка на заведения Славина Иванова, знойна блондинка, е съветник на министъра на енергетиката. Очевидно управлението на барове е школа, която те прави подходящ за всяка позиция в държавата. И така Иванова привлича вниманието на министъра на икономиката Никола Стоянов, който решава, че тя ще е идеална като част от ръководството на язовирите...

Мила родна картинка!

Умилително е да гледаш как политическото време у нас е замръзнало и отново и отново ни бомбардира с едни и същи процеси и глупости. Нали цялата битка на протестиращите през 2020 година беше и срещу абсурдната кадрова политика на ГЕРБ, която с години тормозеше държавата като раков тумор? Нали всичко трябваше да е различно?

Оказва се, че калинките не са отлетели никъде. Те продължават да са сред нас. Продължават да летят в управленските висини и да получават големи постове и тлъсти заплати. Напук на всички останали, които могат само да си мечтаят за такова развитие.

Промяната не само не се е случила.

Тя дори не се мержелее на хоризонта.

Терминът "калинка" дойде навремето от легендарната Калина Илиева, която стана шеф на фонд "Земеделие" без да има квалификацията и дипломата за това. Скандалът беше гръмовен, защото освети един екзотичен процес - новата власт се заобикаля с необразовани и некомпетентни хора. Това се оказа много сигурен хазартен залог. Защото калинките се  идеалната политическа база. Хора без качества, които могат да блокират всяка промяна и са най-верния крепител на статуквото. Калинката не е аномалия, тя е принцип на некадърната власт.

През годините смаяната публика стана свидетел на шеметни възходи и недоразумения.

Нека да си припомним едно от другите "великолепни" кадрови решения на ГЕРБ. Баничарят Валентин Николов бе назначен за шеф на АЕЦ "Козлодуй". Това стана през 2012 година. Ключовата година в която ГЕРБ почна да взима завоя по отношение на АЕЦ "Белене". Нека да ви припомня - през 2011 година Борисов беше убеден, че нова ядрена централа е жизненонеобходима на страната. Година по-късно започна да произвежда крилатите фрази за "гьола "Белене", а после прекрати проекта. Тогавашния държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън специално дойде у нас, за да свърши тази мръсна спецоперация, а после от "Уикилийкс" научихме как външният министър по това време буквално си е счупил пръстите от нетърпение да напише писмо на портиера на Държавния департамент, че работата е свършена. Добре де, не е писал на портиера, но някакъв треторазряден служител.

И всичко това се съчета с пращането на калинка в АЕЦ "Козлодуй", политическо решение, което и до сега оказва своите взривни вълни из цялата енергетика. Защото днес, 11 години по-късно, при променена геополитическа ситуация, България се изправя пред тежка енергийна криза. Ако имахме нова централа и нови блокове вероятно политическите бури нямаше да ни удрят с такава невероятна сила. Но през 2012 година беше важно да уредим нашите дребни калинки с работа и заплати. Цената е солена и става все по-солена с минавенето на времето.

Нека да се върнем в днешните прекрасни дни, където съдържателките на барове растат в кариерата и поемат отговорност за язовирите. Това ще ни е горчивото наследство на служебното управление, което се държи така все едно ще векува. Управлението на знойните блондинки, пардон, калинки. Подозирам, че с такава политика след 10 години язовири просто няма да има.

В казуса със Славина Иванова обаче прави впечатление това, че нито една от страните на иска да го коментира. Иванова мълчи, министърът на икономиката мълчи. В друга държава, с други традиции и която не се дави в служебно управление, кадър като Никола Стоянов отдавна щеше да е изхвърлен от правителството. В служебна България обаче той кадрува, мълчи, върши безумие след безумие и никой нищо не забелязва.

Диктатурата на калинките продължава.