Кошмарът „какво правим след изборите“?

 

Преди изборите социолозите с наслаждение пускат проучвания за изборните нагласи, едно след друго до преяждане и повръщане на остатъчния електорат на политическото риалити. Виж темата от която всички бягат с писъци все едно гледат психарски хорър, защото е доста по-различна, е какво правим след изборите. Кои партии могат да се коалират и кои са обречени да стоят във фризера на политическата система докато не посинеят и не се вкочанят трагикомично. Въпросът се хвърля като паве към всички партии, но при някои той оттеква с неочаквана сила. Ето защо ПП/ДБ могат да го финтират с неясни еротични обещания за светло бъдеще, ГЕРБ могат да го подминат, защото носят кръстта на измислените стабилност, при ДПС дилемата не важи, защото ДПС са готови да бъдат с всички, а при "Възраждане" подобно питане е абсурдно, защото те са си самодостатъчни и гордо непристъпни, обречени винаги да бъдат прави, но никога в управлението. И така оказва се, че питането за бъдещите коалиции се използва като амуниции за разстрел най-вече на БСП, поради особеностите на политическата ситуация и абсолютната безизходност, която проучванията на социолозите чертаят.

Така че преди да отговорим на този въпрос и да го опишем в цялата му 3D сложност, да се върнем за малко назад, защото някои от събитията вече са позаглъхнали в паметта на хората, защото, когато си качен на смъртоносна и инфлационна въртележка от избори, не си длъжен да помниш каквото й да е. След вота на 4 април 2021 година за изненада на всички БСП се оказа трета политическа сила. На второ място се появи телевизионното ГМО "Има такъв народ", вероятно за абсолютен техен ужас. Парламентът изначално се оказа блокиран и единствено социалистите проявиха желание за диалог. ГЕРБ торпилираха своя мандат. ИТН го хвърли директно на боклука и само БСП се опита да събере различните части на партията на промяната и да ги накара да седнат на една маса, за да договорят управление. Нищо подобно не стана. Цяла България се гмурна в изборния океан отново без да е сигурна, че има достатъчно кислород, за да издържи на подводните течения.

На 11 юли чудото придоби плът - ИТН се оказаха първа политическа сила, но опитите им да конструират кабинет бяха мелодраматично малоумни. Първоначално Слави Трифонов избълва свой вариант на правителство, който беше намразен със скорост непозната и на хейтърите на "Ергенът", а след това ИТН се принудиха да преговорят и с ДБ, и с Мая Манолова и с БСП. Тук също се получи малка изненада. Оказа се, че БСП най-бързо успя да намери общ език с ИТН и почти до последно подкрепяше техните опити все пак да се опитат да съставят управление. Най-накрая самите ИТН се саморазрушиха с безкрайни скандали, интриги и вътрешни драми. Така и 48-ия парламент остана в историята бързо и смешно. Но БСП излезе с позитив от него, защото стана ясно, че така мразената партия всъщност е територия на дискусия и промяна.

Така се стигна до новият вот през ноември. Още в нощта на изборите нововъзникналото явление ПП отправи покана и към БСП за разговори и така възникна странната, екзотична, но и доста полезна коалиция между ПП, БСП, ИТН и ДБ. Да, знам, ако само една година по-рано някой беше прогнозирал такова правителство сигурно веднага щяха да го затворят в психиатрия и да го въдворят в килия с тапицирани стени. Реалността често е много по-странна и от най-буйната халюцинация. И до днес съм убеден, че ако не беше геополитическия трус покрай войната в Украйна правителството на четворната коалиция все още щеше да управлява, защото беше оптимално възможната формула за обединение на онези партии, които разтърсиха софийските улици на протестите през 2020 година. Така или иначе обаче в историята няма "ако". Правителството издържа само седем месеца преди да се разтресе от вътрешните си противоречия и да се стигне до нов вот. По пътя ИТН плати голямата цена на разрушеното управление и остана извън парламента. Точно както преди това предишната партия на Мая Манолова също беше изритана от политическата сцена, платила цената на собственото си самодоволство.

След изборите на 2 октомври обаче нещо в схемата на "партиите на промяната" зловещо започна да прещраква и всички механизми на диалог яко заскърцаха. Нека да ви припомня - дълго време Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че в лицето на БСП имат предсказуем и постоянен партньор, който има експертиза, мъдрост и опит. Именно в рамките на 48-ото НС обаче тази идилия остана в историята. И голямото разцепление започна с парламентарната криза, която се разрази още на първото заседание с невъзможността да бъде избран парламентарен шеф. ПП и ДБ бяха готови да стигнат докрай, дори и да удавят страната в конституционна криза с неясен край. И точно тук си пролича, че това са партии-тийнейджъри, които не си дават сметка за собствените си постъпки и пет пари не дават за последствията от големите политически пакости. На всичкото отгоре ПП се опита като сянка да запуши БСП още по време на предишната предизборна кампания като изплагиатства и си приписа всички социални постижения. Това беше изгодно за тандема Петков/Василев, защото формираше политическото пространство по нов начин - ПП срещу ГЕРБ, а всички останали са добавки и зрители на големия спектакъл.

В името и на собственото си оцеляване и на държавническото разбиране за нещата, БСП беше длъжна да се оттласне от ПП, защото тази прегръдка се превръщаше в усмирителна риза. БСП има стара парламентарна традиция и е показвала безпощадно ясно във всички периоди от своята история, че е готова да постави интересите на държавата пред своите собствени интереси. Точно така се случи и с избора за председател на НС. Левицата бързо разбра, че парламентът ще е безплоден, но пък може да свърши достатъчно работа в социалната сфера, така че да остави следа в историята. И тук започна голямото сбогуване на предишната коалиция. ПП все повече започна да заприличва на ДБ, до степен, че двете формации влязоха в предизборен брак, а БСП реши, че изчертаните разделителни линии стават все повече и повече. От гледна точка на повечето социалисти дори трудно се вижда ясна разлика между ПП/ДБ и ГЕРБ. Все пак по въпросите на войната те винаги са в коалиция. А другите дребни разлики просто нямат никакво значение.

Заради това 48-ото НС бързо се разпадна на отделни тематични коалиции и всяка от тях си получи име - хартиената коалиция, коалиция на войната, коалиция на бедността (партиите, които дълго време отказваха да повишат минималната работна заплата). Именно тези кървави отпечатъци от миналото правят днес отговорите за възможните взаимодействия така влудяващо трудни и мъчни.

Защото между БСП и ПП/ДБ различията се увеличават постоянно и то най-вече покрай темата за това каква трябва да е позицията за войната в Украйна. Това е драматичното разделение между мира и войната и този окоп няма никак лесно преминаване. Ако БСП бъде поканена на разговор тя със сигурност ще се отзове, защото ситуацията изисква отговорност и диалог, но не съм убеден, че вече има за какво да се преговоря с "отбора на добрите" - те плуват в политически облаци и изживяват себе си като комикс-герои. Ако искаха наистина да покажат нещо различно - щяха да дойдат на лидерската среща, която организира Корнелия Нинова в опит да оползотвори кризисния трети мандат. Парадоксално на дискусията дойде Бойко Борисов, но Кирил Петков и Асен Василев - не. След такава демонстрация не са останали безкрайно много възможности за смислена дискусия. А и обикновените социалисти вече се са изпълнили с достатъчно презрение към трубадурите на войната, за да позволят лесно на своята партия пак да търси съюз с тях.

А независимо от жълтата журналистика на грантовите издания като "Дневник" и "Медиапул" коалиция между БСП, ГЕРБ и ДПС също е практически невъзможна. Такъв съюз ще бъде сатанизиран предварително, а либералните съвести ще квичат като прасета по жълтите павета, че усещат как лично Путин реди кабинета у нас. Тази масова истерия няма да се повтори, ако американците изкомандват ГЕРБ да подкрепя правителство на ПП, но това е един от признаците на алкохолинтелигенцията у нас. Тя е избирателно моралистична. Точно както проститутките са отчасти морални. Ето как стигаме до един лабиринт от който няма изход. Всички знаят, че за постигането на някакво развитие е необходим диалог или поне някаква програмна дискусия между всички партии, но като хищници в джунглата всеки дебне всеки, за да види кой първи ще мигне.

В такава безизходица, бъдете убедени, пак на широките плещи на БСП ще падне кръста да търси решение. Независимо колко процента има. И това не е опит за вятър в крилата на левицата. Напротив. Това е жален стон за вечната опака съдба на българските социалисти. 

Но пък те обикновено се справят.