Парламентът на ходещите мъртъвци

 

Логиката по която се развива българската политика отдавна няма нищо общо със здравия разум. Днес тя се намира в плен на разрушителни страсти, самоубийствени емоции, плоски парламентарни интриги и фарсов театър, който отдавна е писнал на всички случайно останали странични зрители на апокалиптичното шоу.

Миналата седмица 49-ото Народно събрание мелодраматично демонстрира, че ще е пореден епизод от кризата, а не край на сериала, който опасно много започна да прилича на абсурдна комедия. За да осъзнаем цялата нелепост на ситуацията обаче се нуждаем от кратко припомняне на събитията след изборите. България е така потопена в блатото на ежедневните изявления, сутрешни блокове и други форми на древни мъчения, че вече връщането на лентата дори с три дни назад изглежда като върховно дисидентство и проява на безгранична глупост.

Веднага след изборите на 2 април едно нещо стана безпощадно ясно. Парламентът отново ще е екзотичен, шарен и трудно събираем в единно управление. Въпреки всички медийни усилия и надут позитивизъм ПП/ДБ не успяха да станат първа политическа сила, а останаха на второ място. Бойко Борисов се завърна с гръм и трясък на първото място, а „Възраждане“ буквално излетя в космоса.

На този фон всички анализатори още от първия ден бяха убедени, че единствената възможна формула за по-трайно и стабилно управление е първата и втората политическа сила да си подадат ръце. При това разликите между тях съвсем не са толкова големи колкото се опитваха да ги изкарат либералните анализатори и телевизионни шамани. По темата „Украйна“ и ГЕРБ, и ПП/ДБ имат не просто сходни позиции, а между тях отдавна тече състезание кой най-много ще полегне пред американското посолство и геополитическия мейнстрийм. Когато ставаше въпрос българите отново да бъдат щавени за поредната доза „хартиени“ самолети хората на Бойко Борисов, както и отборът на супергероите бяха в безотказна коалиция. Изобщо идеята за разминаването между двете политически сили беше предизборен трик, начин за привличане на протестна подкрепа, а не нещо, което почива върху политическите реалности.

ПП/ДБ максимално се възползваха от изтляващата идея за изчегъртването на Борисов, но тъжната истина е, че когато имаха силите да го направят, те напълно се провалиха. Не твърдя, че това е станало от глупост, но дори и липсата на опит се оказа фатална. Един нелеп арест беше достатъчен, за да може да превърне Бойко Борисов в жертва и да мобилизира всички местни клики на ГЕРБ в името на неговото спасение.

Резултатът го видяхме след поредните избори.

И заради това за пореден път политическият живот у нас се задъха от неразрешимите противоречия, попадна в капана на миналото, на изречените думи и обвинения, а това ни гарантира буреносни облаци поне до местния вот, а вероятно и след това.

Но тези избори имаха и друга задача – Борисов да получи своята индулгенция.  

Истината е, че повечето анализатори още от самото начало знаеха мотивацията на Бойко Борисов, но те така и не разбраха как иска да я постигне. Андрей Райчев правилно схвана, че днес имаме някакъв нов образ на бившия премиер – „партийният Борисов“.

Бойко Борисов вече се е слял със своята партия, взел е кампаниите й на ръчно управление, но това е и ограничение. Защото Борисов днес вече не е в състояние да пренебрегне своите избиратели. Благодарение на тях той оцеля и премина през политическа криза, която би размазала всеки друг политически лидер. А от самото начало доста избиратели на ГЕРБ виждаха коалицията с ПП/ДБ като тежко предателство към самите себе си. Достатъчно е човек да си направи виртуална разходка из профилите на симпатизанти на ГЕРБ, за да го разбере.

Тоест след изборите Борисов наистина се нуждаеше от политическа пералня, но честно казано тя съвсем не минаваше през общо управление с градското дясно. За него беше съвсем достатъчно да седне на масата за преговори с тях като незаобиколим фактор. Буквално като хищник, който знае, че плячката срещу него няма къде другаде да избяга.  А плячката му даде възможност да впие зъби в нея. Защото в желанието си за „конструктивизъм“ отборът на добрите седна да се занимава със законодателна програма за която всички знаем, че може да се превърне в добра основа за правителство. Ето това опрости Борисов – самото негово вкарване в разговор за парламентарно мнозинство вече му свърши работа. Защото санитарната линия около ГЕРБ падна, а за това не му беше необходимо правителство. Дори май самият Борисов не го искаше. Защото, все още смятам така, неговата цел не е да прави съвместно управление с ПП. Негова цел е да ги унищожи. И заради това доведе нещата до един логичен край.

Защото големият залог в 49-ия парламент за пореден път се оказа не съставянето на работещо правителство, а за това кой ще носи основната вина за новите предсрочни избори. В това отношение Борисов си свърши добре работата.

Защото театралната роля в която го видяхме веднага след вота – диалогичен, добронамерен, смирен и учтив му пасна добре, а всичко това беше подплатено и с немалка доза анализаторски експлозии и възхищение. От страна на ГЕРБ пъзелът изглеждаше така – заравяме томахавката, оставяме настрани всички противоречия и подаваме ръка.

Всички тези действия се оказаха грандиозен проблем за ПП/ДБ, защото от една страна те искаха участие от властта, а от друга стана ясно, че Бойко Борисов е единственият им вход към нея. Заради това всички гърчове и стенания, които чухме от техните редици от един момент нататък се превърнаха в късането на жива плът.

Тази политическа симбиоза между първата и втората политическа сила роди цялото напрежение, а ПП/ДБ избраха най-катастрофалния начин да решат задачата. Те попаднаха в клопката на Борисов, който поиска от тях да му предложат персонален състав на кабинет, за да види дали не може да подкрепи техния втори мандат.
Това беше капан, всички знаеха, че е капан, само силите на доброто решиха, че по някакъв начин могат да излязат от него. Не успяха. Те предложиха правителство в което си личаха имената на Николай Денков, Асен Василев, Тодор Тагарев и дадоха възможност на Борисов не просто да се оттегли от преговорите, а да стовари върху тях вината за новите избори.
„Няма да сбъдна мокрия им сън и да направя коалиция с БСП и ДПС. Щом искат избори, отиваме на изборите“, изсъска бившия премиер и така приключи цялата мелодрама миналата седмица.
Оттук-нататък  всички разговори май ще бъдат като разходка из бойно поле в което битката е приключила, но телата още не са махнати от терена.

Защото основната задача на ГЕРБ беше решена – провалът на поредния парламент бе записан на сметката на друг. Борисов се завърна в обичайното си състояние, за облекчение на електората му, а вероятно и на неговите политически противници. Защото е по-лесно да се бориш с познатото зло, отколкото да бродиш в тресавище, където те дебнат съвсем непознати злодеи и чудовища.

Големият въпрос обаче остава. Защото дори и страната за пореден път да тръгва към избори в задачата се пита дали следващ вот ще промени каквото й да е в картината, която виждаме. Разположението на силите ще остане почти едно и също и пак ще трябва да ставаме зрители на същите политически гърчове. Кой с кого и как ще се коалира става една от неразрешимите загадки на българския политически живот и гориво за цялото безвремие, което ни затрупва като лавина.

Оттук-нататък обаче шоуто ще стане пиротехническо, защото 49-то Народно събрание вече е зомби, ходещ мъртвец. Дори и кратко правителство няма да го спаси от тази съдба.

Ужасно е цялата ти политика да прилича на хорър-филм.