Идват празници.
Вярно е, времето се мръщи като либерал на новия хит на Устата.
Дъждовете не спират все едно са въртележка от предсрочни избори, а вятърът фучи като евроатлантик рано сутрин в телевизионно студио.
Но пък на душата на човек й е весело и ведро точно като като лицето на Христо Иванов като види Бойко Борисов в парламента и се размечтае за министерския пост...
И тъкмо се надигне надеждата, че всичко някакси ще се нареди, изведнъж виждаш че нищо празнично няма.
В парламента първата и втората политическа сила влязоха в режим "семейни драми и скандали".
"Като искате избори, ще получите избори", съска единият и размахва ръце.
"Не слушайте какво говори Бойко Борисов", пискливо отвръща втория и твърди, че е невинен.
Медиите гледат поредното апокалиптично шоу и го пресъздават със садо-мазохистичен захлас.
И точно тук на случайния зрител му иде по вапцаровски да извие: "Къде е тука нашата съдба?... Къде съм аз кажете?".
Но отговорът го няма никакъв.
Обикновеният човек го няма в този политически карнавал.
Неговите проблеми също.
Хората са натикани в миманса, докато политиката се превръща в психиатричен трилър.
Цени, инфлация, доходи - всички са на кладата, само обичайните заподозрени си мерят... мандатите
А политическите камикадзетата взимат връх и танцуват маниакално върху надеждите ни за по-добро утре
Всички станахме курбан.
Взеха ни за мезе.
Добре поне, че са празници.
No comments:
Post a Comment