Умом Россию не понять...

 

Моите пет копейки по голямата тема :)

 

Още от малко дете знам два реда от едно стихотворение, което най-добре разкрива защо човек трябва да седне, да поеме дъх, да си удари черепа три пъти в стената и чак тогава да раздава акъл, експертиза, злорадство и виртуални мнения по темата Русия.

Тези две редчета са:

 

Умом Россию не понять,

Аршином общим не измерить...

 

И сега дайте да видим какво всъщност се случи.

Със сигурност в руското общество има натрупано голямо напрежение.

Колкото й космическа да е националната ни гордост от великия "Оскар" на титана Христо Грозев (който успее да прочете това без да се разхили веднага да черпи) Навални и компания са пренебрежима и статистически заобиколима част от обществото. Виж тези, които искат по-твърда военна стратегия стават все повече и са недоволни и яростни.

 

Заради това с поетичен възторг наблюдавах как либералните ни съвести започнаха да слюноотделят от думите и действията на Пригожин. Това е все едно да се скъскваш от кеф пред перспективата Джак Изкормвача да стане президент.

Но на какво ли не съм се нагледал.

Все пак живеем в свят в който дори създание на име Кремена Кунева можеше вчера цял да твърди, че Москва е в паника, милиони се опитват да се изнесат от там, но кървавите орди на Путин не пускат никого, за да вдигнат населението като жив щит пред себе си.

 

Не претендирам, че съм познавач в технологията по овладяване на власт чрез преврат.

Но от едно много яко книжле навремето, наречено "Техника на преврата" на Курцио Малапарте съм научил, че основната идея на един преврат е да е бърз, светкавичен, изненадващ и коварен. Като искаш да сменяш власт не я удряш в петите, а се целиш в сърцето. Не превземаш Ростов на Дон, а директно вцепеняваш Москва. Тоест Пригожин е искал да прави всичко друго, но не и преврат.

Да, знам, много евроатлантическо е да чакаш перките на хеликоптера в Кремъл да се въртят, за да отведат Чудовището в Северна Корея, ама техниката на превратите не работи така.

А с 25 хиляди души дори и да искаш военен поход е трудно се направи. Въпреки, че по едно време видях градските съвести така да митологизират "Вагнер", че наистина очаквах като минимум да пратят, поне тук, доброволчески батальон да помага в превземането на Кремъл. Но пак се оказах разочарован.

 

Това очевидно щеше да е първия преврат в историята на планетата, който се следи в телевизионен ефир, а колоните на "Вагнер" се движат по магистралите подобно на армията на Юлий Цезар преди да влезе в Рим. Поправете ме, ако греша, но когато искаш власт не пускаш безкрайни съобщения в Телеграм, нито пък даваш време на отсрещната страна да се подготви, да реагира, да те причака и да те обезвреди.

 

Всичко това беше политически спектакъл и не, не смятам, че той е разиграван или измислен предварително, но цялото, абсолютно цялото руско общество по този зрелищен начин беше изправено да вземе в ума си решението - кой искате да управлява?

Защото видях как дори открити противници на Путин застанаха зад него. Либералната интелигенция бързо калкулира къде е по добре - при режим на Путин или при власт на Пригожин.

В такива телевизионни мигове човек бързо си дава сметка за реалностите. И съм убеден, че клокочещото напрежение в руското общество се поуспокои. Нищо не охлажда страстите така както идеята, че гражданската война може да те връхлети изневиделица.

 

Умом Россию не понять...

 

P.S.

Все пак очаквах Тодор Тагарев да поведе колоните към Москва. Може би това недоцениха нашите велики експерти по Русия. Можеха да го натоварят на един самолет и да го стоварят като пълководец при Пригожин.

Но, ох, млъкни сърце и ти, болко евроатлантическа моя...:)))