Бойко Борисов, Христо Иванов и кой ли още не крият политическото си безсилие зад идеята, че основния закон е виновен за положението в държавата
В последните 10 години темата за промените в Конституцията винаги излиза на бял свят в ситуация на обществена криза, яростно политическо противопоставяне или като опит Бойко Борисов да си спаси кожата.
Точно така стана в средата на горещия август 2020 година. В разгара на протестите срещу ГЕРБ и тяхната кошмарна полицейщина Борисов се появи в специално телевизионно обръщение и предложи да има избори за Велико Народно събрание, което да приеме изцяло нов основен закон на страната. Ден по-късно беше разпространено и предложението на ГЕРБ за Конституция, анонсирано от тогавашния министър на правосъдието Данаил Кирилов. Всички, които се излъгаха да я прочетат се сблъскаха с неприятна изненада - в проекта на Борисов нямаше абсолютно нищо ново, независимо от уверенията, че два екипа от юристи ден и нощ работели върху промените с пот на чело.
Всъщност "нещото" на ГЕРБ представляваше старата Конституция на България, но с разбъркани глави. Все едно някой е разчленил предишния текст и го е събрал по нов начин. И, разбира се, цялата идея гръмна като пиратка и остана в историята. Обществото имаше силите да разпознае в цялата шашмалогия не опит за реформа, а начин на Бойко Борисов да си откупи още време като министър-предсадател. Ходът му всъщност беше добре изчислен. Защото от 10 години насам градската десница заради своята очевидна неспособност да формулира реална политическа кауза се е втренчила в промените в Конституцията като в панацея.
Точно тази тема удари и Реформаторския блок през 2015 година, когато протестите срещу Пламен Орешарски ги вкараха във властта.
Тогава Христо Иванов като министър на правосъдието във втория кабинет на Бойко Борисов се ангажира с конституционни промени, които според него трябваше да изчистят съдебната система от политически влияния и да я направят по-независима. Именно заради това трубадурите на десницата обявиха, че разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска е стъпка в тази посока. Целият пакет от промени беше рекламиран като нова възможност съдебната реформа да се осъществи и българите да видят качествено правосъдие.
Целият замисъл рухна с парламентарен взрив. В пленарна зала ключов текст на Христо Иванов не беше приет, защото партиите с които той сключи "исторически компромис" - ГЕРБ и ДПС го саботираха и провалиха. Така двете колегии във ВСС заработиха, но по съвсем различни квоти, а Христо Иванов подаде оставка. Именно заиграването с Конституцията по този нелеп начин доведе до това след няколко години, когато Иван Гешев беше избран за главен прокурор по същество състезанието да е без реална конкуренция. Десницата пак си намери оправдание - това не били нейните промени, но е факт, че експериментът се оказа опасен.
Алхимичните опити за промяна без знание и реални възможности доведоха и до преждевременната смърт на Реформаторския блок и оставиха градската десница за четири години без парламентарно представителство.
Случаят е култов, защото днес историята се повтаря по марксистки - като фарс.
10 години по-късно Христо Иванов пак преговоря с ДПС и ГЕРБ за промени в Конституцията и отново виждаме централен проблем. ДБ няма представа какво точно иска да се промени в основния закон.
Те започнаха да говорят, че трябва главният прокурор да бъде премахнат като фигура и цели 10 дни всички слушахме, че това ще е в центърът на съдебната реформа. После някой се сети, че още в далечната 2003 година Конституционният съд е излязъл с решение, че такава промяна може да бъде направена само от ВНС и от никой друг. И Христо Иванов промени позицията си. Подобен маньовър би трябвало да плаши, защото това е все едно хирург да разтвори корема на пациент и чак тогава да седне да чете в учебниците как точно се реже апандесит и какви са възможните опасности.
Просто за пореден път виждаме как промените в Конституцията се превръщат в политическа дъвка, а това е опасно за самите основи на държавата, която и без това едва се крепи в циклона от постоянни скандали, драми, интриги и в окото на политическата криза.
Колкото повече човек гледа политическите маневри и експлозии на Христо Иванов толкова повече почва да разбира колко мъдри и стратегически мислещи са били авторите на нашата Конституция в началото на 90-те години.
Защото много от основополагащите промени не могат да се извършат без Велико Народно събрание. И това започва да изглежда изключително правилно решение. За да се свика ВНС трябва да има сериозен национален консенсус за промяна на основния закон. Тоест конституционната криза да е всепризната и наистина да няма друг изход от задънената улица.
Самото съществуване на ВНС е спирачка пред всякакви конституционни шамани и политически дърводелци, които когато закъсат за кауза веднага се хващат за промяна на основния закон. И винаги се провалят.
Долу ръцете от Конституцията!
No comments:
Post a Comment