Конституционните шашми на ПП/ДБ

 

Датата е 14 юли 2020 година. 

Вече седмица България се тресе от улични протести, които настояват за оставката на третия кабинет на Бойко Борисов, за предсрочни избори и за оттеглянето на Иван Гешев като главен прокурор. Страната се е посъбудила от усмирителната риза на локдауните, ежедневния терор на брифингите на Националния оперативен щаб, който да следи ситуацията с КОВИД-19 и социологическите проучвания, които показват космически рейтинги на правителството и на премиера. Нахлуването в президентството от страна на прокуратурата събуди невероятна протестна енергия, чийто следи можем да видим и до днес, независимо от тъпотиите, които се случиха, независимо от всички политически измами и мошеничества, които преживяхме.

Тогава очевидно в мозъчните дълбини на партия ГЕРБ се ражда идея, която да послужи като отпор на улицата и да удави енергията за съпротива в технически въпроси и дребнотемия. Та точно 14 юли Бойко Борисов избра като дата, за да изгрее по телевизията подобно на фолк-певица след дълъг творчески отпуск и да обяви фундаменталната идея за свикване на Велико народно събрание. Планът очевидно е бил повече от елементарен - протестиращите искат фундаментална промяна на държавата, тогава нека спорът да бъде пренасочен към приемането на нова конституция. Очевидно големите интелекти на ГЕРБ така са си представяли начина да разводнят обществената ярост и да я насочат в съвсем друго русло. Разбира се, идеята гръмна зрелищно, подобно на совалката "Чалинджър", която изгоря трагично на 73 секунда от своя полет през 1986 година. В онзи момент публиката прие изявата на Борисов като някакво импровизирано комедийно шоу и като начин един охранен властолюбец да си спаси кожата и за първи път в своята кариера негово правителство да изкара цял мандат, а не да пада под напора на собствените си грешки или на народния гняв.

Три години в България са прекалено дълго време, особено, ако са изкарани в хронична политическа криза, безвремие на служебни кабинети, яростно противопоставяне и всякакви ГМО-политически мутанти, появили на тази екзотична и буреносна почва. Но си струва да припомним какви промени в Конституцията се опита да рекламира Борисов в онзи кризисен момент.

На първо място - намаляване на броя на депутатите на 120. Нека да не забравяме, че това беше епохата на Слави Трифонов и неговата телевизионна клоунада, а точно този въпрос беше един от ключовите проблеми с който започна неговия политически възход. Вярно е, че Конституционния съд поряза темата в зародиш, но клокочещото недоволство остана.

След това Борисов обяви, че ВСС ще бъде разделен на две - Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които по отделно ще решават кадровите въпроси. Мандатът на главния прокурор трябваше да бъде намален на 5 години и се въвеждаше индивидуална конституционна жалба. "Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата", гръмко обяви Бойко Борисов, мотивирайки своето предложение.

"За съжаление в анонса на Бойко Борисов не виждаме реално решение на кризата, виждаме опит да бъде използвано и подменено решението, за да спечели време", хвърли се веднага на барикадата тогава Христо Иванов. Знам, и на мен ми става романтично като видя този дисидентски пламък, но млъкни сърце. В критиката си лидерът на ДБ посочи, че за предвидените промени не е необходимо ВНС, а и промените по отношение на съдебната власт трябвало да бъдат по-смели и амбициозни.

Скачаме в машината на времето и се прехвърляме в наши дни.

Очевидно в Христо Иванов и неговите присъдружни партии се е случила някаква мащабна еволюция на позицията, защото в края на миналата седмица те буквално под индиго анонсираха абсолютно същите промени в Конституцията, които предложи Борисов. Вместо намаляване на броя на депутатите обаче те решиха да хвърлят на народа други две дъвки за постоянни скандали - ограничаване на кметските мандати до два и промяна на националния празник - вместо 3 март вече да е 24 май.

Идеите бяха анонсирани гръмко, на специална пресконференция в неделя, но съм убеден, че дори и хардкор зомбитата на градското дясно са останали със сухота в устата от липсата на каквато й да е реална амбиция в тях. Все пак само преди десетина дни Христо Иванов гръмко обяви, че възнамеряват да направят промени в България, които да са сравними с 1989 година, а крайният резултат от всичко това май по-скоро напомняше звук от нецензурния канал на Боримечката, ако се обърнем към литературните класици, за да почерпим вдъхновение.

И тук вече наистина идват големите въпроси, които една огромна част от медиите ще си спестят. От години за тях промените в конституцията е като заря, която ги удавя в своята светлина и рационалните въпроси около тях напълно изчезват от политическото пространство.

Нормално ли е след като патетично се удариш в гърдите и обявиш мащабни реформи и много стратегически промени, след това да решиш, че няма нищо по-добро от това да препишеш Бойко Борисов от преди три години. Защото ПП/ДБ буквално обявиха, че ще разделят ВСС на две - прокурорска и съдийска колегия, ще намалят мандата на главния прокурор на 5 години, ще му отнемат методическото ръководство и ще въведат индивидуалната конституционна жалба. При това в този плагиатски възторг те дори не преписват Бойко Борисов, а Данаил Кирилов, което прави ситуацията още по-иронична, смахната и метафорична.

След като си бил тъпана за мащабен подход да се ограничиш само с това прави всеки напън за реална промяна истински ироничен. Тоест - нека да не се заблуждаваме. ПП/ДБ демонстрираха на практика, че нямат никаква представа какво и как да реформират в съдебната система. Обявените от тях промени са писани на коляно, в тях не е вложено никакво знание, нито вдъхновение и имат абсолютно същата цел каквато навремето имаше Борисов - да си купят още малко политическо време на власт, преди да бъдат отнесени от пренебрегнатите и ощетени хора.

През 2020 година много от десните съвести отказваха да нарекат предложенията на Борисов "нова конституция". Наричаха го "нещото на ГЕРБ", за да демонстрират, че в него няма дълбочина, нито истинска мисъл. Но те създадоха абсолютно същото "нещо", буквално го преписаха под индиго, накичиха го с популистки финтифлюшки и се опитаха да го рекламират като революционна конституционна мисъл. Нищо подобно. Предложените идеи са абсолютни банални, в тях отсъства реален размах и издават, че партиите, които са ги родили не познават нито държавата, нито проблемите на хората.

Проблемът на съдебната система не е само във функционирането на ВСС. Христо Иванов беше вече архитект на неговото разделяне на две през 2015 година и резултатът беше, че се увеличи бюрокрацията, но работата не стана по-ефективна. Допълнителният натиск в тази посока ще е абсолютно същото безплодно усилие. Ако излезете на улицата и попитате хората защо имат ниско доверие в съдебната система, никой няма да отговори, че е заради ВСС, а заради бавното и мъчително правосъдие, което напълно обезсмисля идеята за справедливост. Виждал съм хора, които след 6-7 години съдебни битки най-накрая дори не могат да се зарадват, че са спечелили, защото по целия този път са изгубили рекордно количество нерви, търпение и финансови средства.

Няма как обаче да подминем популистките дъвки, които ПП/ДБ се опитват на ошашевения електорат. Смяната на националния празник е невероятна глупост, особено направена в този момент. И по никакъв начин причината за това не е било търсенето на дата, която обединява. Всички сме наясно с историческия момент в който тази мозъчна експлозия ни озарява. Само преди около година ГЕРБ като опозиция предложиха тази идея в парламента и тогава ПП/ДБ бяха против нея. Сега изведнъж ни целят като снайперисти в челата с нея. Защо?

Ами очевидно е - това е опит за поредно разединяване на нацията. Което е особено глупаво след като само преди две седмици те бяха подложили президента Румен Радев на мощна атака, че със своите изказвания и инициативи прави точно това за българския народ. Сега те показват, че ги вълнува абсолютно същото, защото по този път стоят единствено безкрайни скандали и раздиране на и без това крехката тъкан, която държи в едно българското общество. При това идеята идва без реален дебат, без никаква реална аргументация. Да не говорим и, че е повече от абсурдно хора, които си викат "гайс" или "френдове" изведнъж толкова много да се загрижили да има Ден на кирилицата. Нищо подобно. Идеята е геополитическо извиване на гръбнак, пореден опит за потъпкване на историческата памет на хората, начин за ново изопачаване на миналото. Защото и сега 24 май се празнува тържествено и емоционално, а неговото конституционно инсититуционализиране всъщност е опит промяната да бъде така закована, че след това да е трудно да бъде изтрита и премахната, когато здравият разум дойде на власт.

Да не говорим за премахването на служебното правителство и то по начинът, описан от великите юристи на ПП/ДБ - избраното правителство да е служебно докато не се сформира ново. Представяте ли си кабинет, паднал от корупционни скандали и удавен в собствената си немощ, да получи право за допълнителен живот заради подобна конституционна тъпотия, която се опитват да ни сервират? Има достатъчно други начини сегашният статут на служебното правителство да бъде заобиколен, но насреща си нямаме хора, които са обмисляли промените в дълбочина. Те са като юридически амеби - реагират на дразнения, а това е рецепта за катастрофа.

И още отсега можем да прогнозираме какво ще се случи. Когато тази конституционна бомба гръмне отново и всичко се размаже по стените като буламач, следващото издание на градската десница пак ще се бори за промени в Конституцията и ще твърди, че предишните са били продукт на Путин, Кремъл и всички безродници…

Хайде на бас, а?