Пикът на американският телевизионен кеч винаги е някой свръхголям турнир с рекламно име като "Голямото разбиване" или "Мега размазване", където суперзвездите на този театрален спорт излизат колективно на тепиха и оттам-нататък започва шоу в стил "всеки срещу всеки", където са намесени стълби, столове, понякога чукове, юмруци, плонжове и всички останали похвати, предназначени да хванат за гърлото публиката и да я накарат да се вълнува, кипи и трепери за всичко, което се случва. Кечът е мъжкият аналог на сапунките, които подлагат жените на ежедневни емоционални страсти и въздишки.
Именно подобен мега политически турнир всички очакват да се осъществи на местните избори, насрочени за 29 октомври. Сблъсъкът ще е епичен и поради друга причина. Това ще е първото голямо изпитание на не-коалицията (сега вече ги наричат съюз "интимна връзка), което ще покаже дали тя има силата да издържи малко по-дълго във властта и дали ще й стигнат политическите мускули, за да прокара конституционните промени. Нека да не се лъжем - промените в основния закон не чертаят никакви епохални реформи в основите на държавата. Те са начин за изстискване на допълнително време във властта и заради това местният вот ще се окаже от ключово значение. Ако не-коалицията се разкашля, разклати или разтрепери, то на всички ще им стане ясно, че дните на кабинета са преброени.
Истината е, че вотът наесен ще е трудно политическо изпитание за абсолютно всички партии, защото залозите се повишават от ден на ден, а на терена ще се сблъскат повече интереси, отколкото може да следи привикналият към холивудски екшъни случаен зрител. И това е още един знак, че политическата криза продължава да е тук, тя по никакъв начин не си е тръгвала и либералните тъпотии, че страната се нормализира се просто ексцес на съзнание, което отказва да приеме реалността. Защото в гласуването за местна власт хората за първи път ще получат правото да се изкажат какво мислят за предателството на политическите партии във властта, как се отнасят към измамите, изпирането на Борисов и превръщането на Делян Пеевски в незаобиколим парламентарен фактор. Много са бомбите, които ще видим да гърмят зрелищно.
Първият - най-тежък и зрелищен сблъсък, разбира се, ще бъде в София. ПП/ДБ вече издигнаха свой кандидат в лицето на клишираният, скучен и зализан бизнесмен Васил Терзиев. Ако потретът му спираше дотук вероятно голяма част от градското дясно щеше да го преглътне, макар и със задавяне. Проблемът е, че около Терзиев веднага изплува сянката на ДС в лицето на неговия дядо, баща и чичо, както и съмненията как точно е натрупал първия си милион и доколко родовите му обвързаности са го изстреляли в бизнес-космоса. В друга страна това едва ли щеше да е титаничен проблем, но в България десницата с години изсмукваше идентичност единствено от антикомунизма и легендите за зловещите дълги ръце на ДС. Да предложиш кандидат, генерационно свързан с ДС на тези хора е все едно Ханибал Лектър да иска да оглави "Армията на спасението". Политическата турбуленция разклати сериозно градското дясно, а ГЕРБ веднага надушиха това. Всички сайтове, свързани по един или по друг начин с Борисов, като вампири се впиха в ДС-родословието на Терзиев и го разчепкаха със садистично удоволствие. Така десницата ще се яви (предпоследно) с двама кандидати на изборите наесен. Защото инициативен комитет от десни интелектуалци издигна кандидатурата на Вили Лилков за градоначалник, а гръмогласни десни хора обявиха, че ще подкрепят него. Веднага, разбира се, се появиха подозренията, че именно ГЕРБ стои зад появята на Лилков в състезанието, но е факт, че десният вот вече е разклатен. Така ПП/ДБ без да оценят сериозно политическия пейзаж се спънаха на път, който би трябвало да е равен. Мнозина социолози предвещаваха лесна победа на градското дясно в София, но до изборите има достатъчно време теренът да се разкаля така, че в крайна сметка да не е ясно кой точно ще победи.
От своя страна ГЕРБ официално отказаха да коментират кой ще е техния кандидат. Бойко Борисов с нетърпящ възражение тон каза на журналистите септември месец да го питат отново, а дотогава нищо няма да им сподели. Мнозина си мислят, че ГЕРБ тактически ще отстъпят София на своите некоалиционни партньори в името на мира във властта, но такива мнения трябва да възприемаме като екзотика. Няма нито едно основание Борисов да предава столицата без бой, най-малкото, защото вижда, че противникът му не е единен, а и ще влиза във все повече вътрешни конфликти с напредването на времето. Присъствието във властта на ПП/ДБ заедно с ГЕРБ лишава градското дясно от възможността за ярка анти-ГЕРБ кампания, от остра антикорупционна реторика и искане за одит на общината, а това е голям минус, особено на фона на епичните катастрофи в епохата на Фандъкова.
Тоест наесен ГЕРБ със сигурност ще извадят свой кандидат, защото дотогава допълнително ще наливат бензин във вътрешните страсти на ПП/ДБ, за да са сигурно, че в деня на вота пожарът ще е неконтролируем.
Отпадането от анти-ГЕРБ коалицията на градското дясно дава възможност на левицата в София да се върне в мача, независимо от лошата кондиция на БСП на последните парламентарни избори. Ако изборът на БСП в столицата е Ваня Григорова, мощен синдикален и социален глас, това може да послужи като инжекция с адреналин. Защото София отдавна е жертва на мракобесна дясна политика и независимо от това, че електоратът на психодясното е като зомбита без собствена воля, политическите пререкания като едното нищо могат да тги откажат да гласуват. През годините БСП е правила всякакви експерименти с това кой да е техен кандидат за кмет. Иронично - най-близо до победата социалистите бяха през 2003 година, когато за градоначалник бяха номинирали банкера Стоян Александров. Но може би с по-автентичен ляв глас те имат шанс за по-добро представяне. Понеже от БСП към момента никой не очаква нищо, това работи в полза на левицата. Всеки резултат, който оспори към по-добро социологическите прогнози ще бъде в плюс за тях.
В София вече не трябва да се подценява и желанието на "Възраждане" да имат собствена кандидатура. Те номинираха един от най-интересните си представители Деян Николов, любимец на техния електорат, изкусен оратор, който също едва ли има намерение да пощади 18 годишното управление на ГЕРБ в столицата и така битката се очертава не просто напрегната, а действително непредсказуема. И всичко това е резултат от управлението на страната в момента и от големите компромиси и измами в които "силите на промяната" се заплетоха.
Спряхме се толкова дълго на столицата, защото тя ще е основния измерител за състоянието на ПП/ДБ и тяхната способност да преодолеят последствията от участието си във властта. В провинцията обаче те ще се изправят не само срещу ГЕРБ, а вероятно и срещу усилията на президента Румен Радев да разклати правителството и да ги измете от терена. Още в скандалния запис на ПП чухме как Асен Василев предупреждава, че президентът ще има активно участие в местните избори със свои кандидати за кметове и това е потенциална заплаха. Повечето политолози ще ви кажат, че местните избори са най-неподходящи за влизането в политиката, но ние живеем в България. Тук допреди три години сме смяташе, че и служебните правителства са просто конституционен инструмент за политически преход, а видяхме какво се случи на практика. Доскоро основните усилия на Радев бяха концентрирани срещу БСП и разбиването на партията, за да може теренът да се освободи, но сега виждаме, че "Дондуков" 2 си е намерил нов враг и усилията срещу него ще бъдат доста големи.
За целта всяко противоречие в не-коалицията ще бъде използвано като бомба. В края на миналата седмица видяхме, че ПП издигнаха свой кандидат за кмет на Бургас - Константин Бачийски. Той е известен като доста неординерен човек, който например за санкциите срещу Русия влезе в конфлист дори с ПП и тяхната позиция. Може би това накара ДБ веднага да излязат с позиция, че Бачийски не е техен кандидат и това подсказва друга мина, която е заложена в основите на управлението. ПП и ДБ още отсега имат политически проблеми, а по време на местният вот те ще се увеличат правопропорционално. Пропука ли се коалицията по места, то рано или късно пукнатините ще ударят и парламентарната група.
Може би заради това всички чакат изборите наесен. Една част заради шоуто, а друга, за да видят ще ни поднесе ли още някоя изненада буреносната 2023 година и дали в началото на 2024 година вместо да се готвим за ротация на премиери, няма да се окажем насред предизборна кампания.
Поредната.
No comments:
Post a Comment