Професорът-сатанист и западната култура

 

Проф. Калин Янакиев (не знам защо, но всеки път като го видя си представям, че има тъмно мазе, цялото изпъстрено с кървави пентаграми, където ежедневно призовава Велзевул) е изригнал с нов опус, който е озаглавил културологично „Политическият профил на татуираните мачовци“.

Текстът е сюрреалистичен коктейл от абсолютно несвързани неща, посветени на най-баналната опорка в българското обществено пространство – Русия и Путин стоят в основата на агресията в нашето общество. Те пускат токсичния газ на народното недоволство срещу елитите и безродниците, те стигматизират жълтопаветниците и така създават ядрената бомба на насилието.

Те (разбирай елита) са невинни носители на прогреса, но дълбинните татуирани путинисти със заредените картечници на патриотизма взривяват розовата либерална утопия и някъде там, в Кремъл, Чудовището потрива злобно ръце и се кикоти демонично…

Калин Янакиев е компилатор и не е в състояние да създаде нещо различно и качествено ново, но откровено се изкефих на размахването на един стар текст на Мартин Карбовски от списание „Егоист“ от 1999 година в който той говори за „рейпването“. Карбовски, разбира се, е представен като човек, който бил нашумял с интервютата си с Мария Захарова, Елеонора Митрофанова и видни интелектуалци-путинофили.

От имплантирането на този цитат в текста му аз разбирам, че още от 1999 година Путин работи за увеличаване на насилието у нас и за целта е похитил страниците на „Егоист“.

И точно тук Янакиев го закъсва много сериозно, защото връщането назад по никакъв начин не му помага.

Списание „Егоист“ в онези години (признавам си откровено аз никога не съм го харесвал, защото писането там беше свръхманиерно) беше основният мотор на озападняването на нашата култура. Текстът на Карбовски от онези дни е умишлено, крайно и провокативно подражание и на Буковски, и на Уилям Бъроуз, и даже с оттенъци на Хенри Милър.

Всъщност, ако огънем леко истината даже можем да кажем, че точно западното изкуство инжектира културата на насилието в нашето общество или поне направи интересно нейното шумно прокламиране.

„Егоист“ си бяха ранните западняци, а фактът, че най-великият от тях Карбовски се разочарова всъщност издава неговото отдръпване от подражателството и намирането на истинският му глас. Този, който говори за проблемите тук, който е загрижен за бъдещето на държавата си, а не държи маниерно и нарцистично да шокира хората.

С други думи привеждайки точно този цитат на Карбовски Янакиев не просто не помага на своята теза, а буквално показва в колко крив коловоз на историята ни забута елементарното подражателство на западните културни модели. Именно заради това се говори за „рейпване“…

Но това няма да го прочетете при професора. 

Той и без това е писал текста си на крак. 

Вероятно е бързал да слезе в мазето и да се отдаде на рисуването на още пентаграми с човешка кръв…