Кенсъл-културата вече трайно започва да се настанява в България. Това е изводът, който мнозина си направиха от разигралата се драма в Стара Загора, където млада жена бе нарязана с макетно ножче, а след това и остригана от своя любим. Случаят стана най-обсъжданата тема на горещото лято и дори предизвика бурни политически страсти, ожесточени спорове, протести и даже депутатите прекратиха ваканцията си и се събраха на извънредно заседание, за да приемат спешни поправки в Закона за защита от домашното насилие. Тези поправки сами по себе си станаха тема на отделни караници, спорове, юридически драми и много вицове, но ще оставим с тях да се занимават спецалистите по правни въпроси. Това, което е интересно е дали в България наистина се е настанила културата на нетърпимост към подобни прояви, неотменно свързана със остракирането на всички, които по един или друг начин са част от проблема.
Случаят в Стара Загора дава повод за размисъл. В окото на бурята жертви на обществено негодование станаха много хора. Първи изгоря Тити Папазов. Изровиха негово интервю отпреди няколко месеца в което той си признава, че в своята бурна младост в средата на 90-те години на миналия век е остригал косата на гаджето си, защото тя му изневерила с най-добрия му приятел. Всъщност Папазов мина между капките в сравнение със съдбата на този, който му взима интервюто - певецът Йонислав Йотов, известен като Тото. Само в рамките на няколко дни ю тюб изтри канала на Тото, а големи фирми като "Пепси" прекратиха спонсорските си договори с него. От корпорацията дори излязоха с официална позиция, че не подкрепят насилието в никаква негова форма и няма да предоставят трибуна на никого, който не проявява толерантност или насърчава тормоза. Проблемът с Тото дойде от това, че той не само не реагира на разказа на Тити Папазов, а го възприема като забавна случка над която човек си струва да се посмее. Самият Тото допълнително усложни своето положение, защото няколко дни след драмата извади видео на което излезе със затворнически костюм, за да се обяви за жертва на системата, за "опасен за демократичния ред" и за мишена на кенсъл-културата. Няколко часа по-късно обаче клипът беше свален, защото бдителни влогъри веднага забелязаха, че концепцията е крадена от американско видео по темата, а дори цели пасажи от монолога на певеца са буквален превод от него.
Виктор Костов, приятел на насилника от Стара Загора, прочул се се със заплахи към хора, които изразяват съпричастност към жертвата също стана жертва на собствените си позиции. От мини "Марица-изток" го отстраниха от работа докато се изясни случая и също написаха специално изявление по повода.
Информатикът от БАН Радослав Марков, за когото всякакви будни граждани докладваха, че се е изказвал пренебрежително за жертвата, жените и насилието също изгоря в торнадото на възмущението. Института по математика и информатика на БАН обяви, че се разделя с него и прекратява трудовите си взаимоотношения. Марков обяви, че всичко, което е написал не изразява неговите позиции, че това е само социален експеримент, нещо, което човек прави като е вкъщи, а не на работа, но това не му помогна. Десетки статуси в социалните мрежи го разкъсаха морално и му подсигуриха уволнението.
Последна (засега) жертва на процеса стана депутатът и шеф на Комисията по култура в НС Вежди Рашидов. На извънредното заседание на парламента, докато се разглеждаха поправките в Закона за защита от домашното насилие, без да знае, че микрофоните са включени Рашидов бе записан да казва: "Има и сега закони. К‘во си чешем езиците? Всички курвиви се събудиха да се сетят, че след 15 години са изнасилвани...". Известният скулптор усети и тежестта на предателството на неговата партия, която го метна под влака. Само ден след скандала той обяви, че напуска ГЕРБ, парламента и политиката.
Именно казусът "Рашидов" обаче отвори темата доколко това обществено възмущение е праведно и дали то не се използва като политическо оръжие в размирните дни в които живеем. Защото докато Вежди изнасяше своята тирада до него стоеше зам.-председателят на НС Никола Минчев, който бе записан от камерите как се смее на тази шега. За оставката на Минчев обаче почти не се проговори. Появиха се отделни гласове, но след като те не получиха медийна подкрепа, угаснаха в нищото и потънаха в блатото на забравата.
Заради кипящите медийни и обществени страсти преди да продължим е необходимо да направим едно уточнение. Домашното насилие е нещо отвратително, една от отворените рани на българското общество. И никой няма никакво право да вдига чадър или да оневинява насилниците. Те трябва да понесат цялата строгост на закона, защото жертвите се нуждаят от справедливост. Това е огромният дефицит в България. Това е кошмарът на всички онези жени, които търпят безпричинното насилие и са плащат солената и кървава цена на хаоса, безредието и непукизма.
Но тук говорим за нещо друго. Кенсъл-културата сама по себе си отдавна не е инструмент за справедливост, а видяхме как се превръща в лов на вещици и в оръдие срещу абсолютно невинни хора. В последните три години два световни случаи показаха това. Съвсем наскоро Кевин Спейси спечели процеса срещу всички, които го обвиняваха в това, че е сексуален хищник, който налита на невръстни младежи. Присъдата обаче едва ли го е зарадвала толкова много. В течение на шест години той напълно загуби своята кариера, беше превърнат в символ на всичко мрачно и подло в холивудската индустрия, а дори го изтриха от един от филмите в които играеше и ролята му бе презаснета с друг актьор.
Джони Деп е другият пример. Обвинен от бившата си съпруга, че е домашен насилник той остана без работа, отнеха му всички договори и фактът, че след като спечели процес започна пак да се снима отново сигурно не е голямо успокоение. Защото с години името му бе медийно стъпкано и прокълнато.
Вероятно и Спейси, и Деп не пример за съвършени хора и имат своите кривици и характерологични проблеми, но е факт, че и не са чудовищата, които ги изкарваха. И това е проблема с кенсъл-културата. Тя не познава идеалната среда, а е камшик за сриване на хора, по-ефективен от всичко, което човешката цивилизация е измислила досега.
В България виждаме изкривено отражение на западния свят. Не знам за другите, но мога да кажа няколко думи за информатика от БАН. Той не е доказан домашен насилник. Дори напротив - прочетох мнения на негови приятели, че всъщност е един благ, разбран и кротък човек. Изразил е някакви мисли срещу женската природа, но това е негово мнение. Обществото трудно може да превъзпита човек, израснал в мачистка среда. Но самият Марков не е посягал на никого, изразил е позицията си в своето лично пространство и изгоря. Което е все едно някой да бъде наказан за изразено мнение. А уж живеем в среда в която свободното слово е безусловна ценност.
Проблемът у нас идва от факта, че кенсъл-културата се развихря изключително избирателно и е подчинена на ярки политически мотиви. Виждаме как по телевизиите шестват всякаква самозванци, които се опитват да намерят връзката между Русия и домашното насилие. Същите тези дори извадиха стари текстове на Мартин Карбовски от списание "Егоист", но виждам, че темата бързо замря. Защото "Егоист" навремето беше основният канал за озападняването на българската култура и обществено пространство, а това напълно обезсмисля хлипанията срещу патриотарството, което рано или късно избивало в домашно насилие. Текстът на Карбовски от онези дни е умишлено, крайно и провокативно подражание и на Буковски, и на Уилям Бъроуз, и даже с оттенъци на Хенри Милър. Всъщност даже можем да кажем, че точно западното изкуство инжектира културата на насилието в нашето общество или поне направи интересно нейното шумно прокламиране. Въпрос на ценности, морал и национален дух е да се противопоставиш на това.
Истината е, че радикалната промяна на едно общество няма как да се случи с кенсъл-култура. Защото тя не предполага революционна реформа, а само отстрелване на отделни хора. Това поражда кипеж, който трудно може да бъде контролиран и рано или късно избива в ответен огън. Пак ще дадем пример със САЩ. В началото на април най-популярната бира "Бъд лайт" реши да яхне модерната вълна и да направи свое рекламно лице известен трансджендър-модел. И съвсем не съобразиха кои са техните потребители - работническата класа на САЩ. Резултатът - в момента бирата не е дори и в топ 10 на най-продаваните, а по всичко личи, че проблемите за корпорацията тепърва предстоят.
В България сме далеч от такъв ответен огън, но както винаги става у нас огромната медийна агресия, налагането на една-единствена гледна точка, подлютена с опити за кенсъл-саморазправа и жлъч, раждат тихо политическо негодувание, което не помага на никого. Най-вече на истинските жертви на насилието. Защото в момента те пак останаха в сенките и потънаха в мълчание и забрава.
Ето до това водят всякакви преписани отвън политически модели и медийни камшици.
No comments:
Post a Comment