В Израел хората още не можеха да проумеят какво се случва, по улиците на градовете на близкоизточната държава още се разхождаха въоръжени бунтовници, а прословутият "Железен купол" рухваше под тежестта на своята медийна митология, напълно неприпокрита от реалността, когато у нас доморасли експерти, псевдоанализатори, телевизионни клоуни и тежки пияници вече бяха убедени - виновна е Русия. В тази конспиративно-патологична фантазия картината на света изглежда така - Иран и Хамас са просто геополитически марионетки на Путин. Той вдига телефона и веднага им заповядва да нахлуят в Израел. Те (началството трябва да се слуша, че иначе лошо) веднага се подчиняват, зарязват всичко друго и правят за часове сухопътна операция, която съкруши едно от най-могъщите разузнавания в света. Не съм сигурен, че подобна геополитически халюцинация е лош пиар за Русия, независимо какво си представя алкохол-интелигенцията у нас. Така те виждат дългата ръка на Кремъл в Африка, в Нагорни Карабах и в тоалетната на Иво Инджев (ох, това последното е моя измислица, ама нали така или иначе си говорим за фентъзи, защо да не позабавляваме малко). Всеки има правото да живее в своя свят, но проблемът идва от там, че в последните две години българските граждани са оставени без качествен анализ на случващото се в света. По телевизиите шестват идеологически работници и политкомисари, които не само не обясняват какво се случва, а напълно замъгляват събитията и ги давят в своята сладострастна лига. Резултатът е, че българският народ масово ползва всякакви други източници, за да научи какво се случва и как да се ориентира, а т.нар. "журналистика" бори фалшивите новини като кани още повече кръмчар-интелигенти, които абсолютно нищо не разбират, но пък са пълни с клишета и душевни тъпотии.
Всички тези конспиратори са убедени, че атаката над Израел е някаква геополитическа схема на Кремъл, за да отклони вниманието на Украйна и да насочи вниманието и ресурсите на западния свят някъде другаде. Тоест чудовището от Москва дестабилизира света, за да го потопи в хаос, кръв и насилие.
Това е интересна логика, обаче тя моментално може да бъде обърната на 180 градуса. Всъщност Хамас може би са планирали толкова мащабна и логистично брилянтна операция точно, защото в последните две години погледът на Запада е вперен единствено и само в Киев. Какъв по-добър момент за действие срещу архиврага Израел? Нима си мислим, че ислямските бунтовници нямат очи и не виждат не просто умората в западните сили, но и системното им финансово източване в полза на Зеленски и неговата клика. Не е необходимо човек да е гениален военен стратег, за да разбере, че точно в такива мигове би използвал всеки, който от години воюва и чака миг на стратегическо предимство. Всъщност концентрацията на финанси, оръжие, политически сили върху Украйна е онзи фактор на хаос, който разлюля света. Ако западния свят бе потърсил мир в Украйна миналата година, или поне в началото на тази, трагедията в Израел просто нямаше да се случи. Всеки брадат военнноначалник обаче видя, че САЩ, ЕС и техните съюзници напълно изгубиха от фокус останалите части от планетата и нанесоха своя смъртоносен удар. Колко лесно щеше да бъде, ако Русия е виновна. Всъщност днес Израел плаща солената цена на политическо късогледство, което от две години е стегнало в света в своята оловна прегръдка.
Още от миналата година обаче, и най-вече от началото на тази в израелската преса с удивителна честота се появяваха статии с едно основно опасение - че оръжието, което Западът праща така лекомислено в Украйна рано или късно ще се окаже в ръцете на арабските екстремисти. Въпрос на време е да си види, че тези опасения са били не просто основателни, а болезнено верни. 5000 ракети бяха изсипани на 7 октомври рано сутринта срещу Израел. Това оръжие трябва да е дошло отнякъде. Откъде? Логично е да се предположи, че съдбата на ракетите, пратени в Киев, е била да стигнат до ръцете на Хамас, а оттам-нататък да се превърнат в основен елемент от новата война в Близкия изток.
И беше повече от логично вместо да раждат фантазии за Русия истинските анализатори да си зададат точно тези въпроси. Защото виждам, че самите евреи започнаха да си ги задават и рано или късно това ще стане тема номер 1 в тяхното общество, а и в държавите, където има истински интелектуалци, а не телевизионни крави, които преживят глупости в ефир. Разрових всички англоезични издания на израелските вестници, за да видя анализите там. В тях нямаше нито едно мнение, ама наистина нито едно, което да сочи Русия като подбудител на тази акция. Защото напрежението между Израел и Хамас не е от вчера, както и не са от вчера всички политически детайли, които направиха този нов конфликт неизбежен. А и защо ли му е на Кремъл да насочва оръжия и проксита срещу държава, която е пълна с руснаци. 15 процента (1,3 милиона) според данни от 2022 година от населението на Израел е от руснаци. Нарекоха събитията "израелският 11 септември" и в тази аналогия за първи път има логика - започвайки от мащаба на операция и стигайки до огромните провали на разузнаването и защитата.
Всъщност наясно съм, че политическата логика и фактите нямат никакво значение, когато говорим за идеологически работници, чиято цел е да промиват мозъци, а не да изясняват реалност. Въпреки това обаче продължават да са потресаващи техните двойни стандарти. Защото аз си спомням как през 2011 година, когато започна войната в Сирия, как Хамас заеха страната на бунтовниците срещу Башар Асад. А тогава цялата му опозиция беше представяна в бяло, а всички екстремистки елементи рекламирани като борци за промяна и демокрация. Тогава никой нямаше нищо против Хамас, а нашата правоверна интелигенция ронеше сълзи за съдбата на брадатите главорези. Днес точно това двуличие се обръща срещу всички либерални псевдосъвести, чийто възмущение и почит към жертвите както винаги е абсолютно избирателно и подло.
Политическият ни елит също не е в състояние да осмисли как новата война промени напълно света. Отново. Живеем във времена в които политическият климат е като налудничава въртележка. Ивайло Мирчев от ДБ обяви, че не трябва да се заблуждаваме - България също била във война. Очевидно според него сме във война с Русия. Просто на някоя хора войните им харесаха твърде много, защото те са универсалното оправдание за всяко политическо безчестие, което могат да ни стоварят. А истината е, че конфликтът в Близкия изток показва, че големите демокрации трябва да търсят установяването на траен мир във всяка една точка. Тъпотиите, че войните в съвременния свят могат да бъдат спечелени от една или друга страна са най-голямата форма на изтезание и то на планета, натрупала твърде много оръжия за масово унищожение. Да не говорим, че цената ще бъде платена и от всички останали, защото тепърва ни предстои да усетим ценовия шок от поредния конфликт. Той ще пристигне при нас под формата на бомбастични цени, социална несигурност, абсолютна липса на перспектива и поредната икономическа стагнация. Ивайло Мирчев сигурно няма да я усети, но всички ние ще плащаме солено.
Кошмарното е, че зад всички политически обобщения, тежки мъдрувания, анализи и откровени тъпотии всъщност се крие страданието на обикновените хора и от двете страни. Израелци, които загинаха и видяха страната им сграбчена в ужаса на военните действия. И палестинци, които от години са жертви на една суперагресивна политика, която година след година отнема техните територии и не им оставя друг избор освен да влязат в битката в която са се пържили и техните предци. Зад грозното лице на фанатиците от двете страни и на всички онези, които призовават тази или онази държава да бъде изпелена докрай стоят страданията на абсолютно невинни, които плащат най-солената цена за геополитическите игри. И човек няма как да не се сети за онзи великолепен стих на палестинецът Махмуд Даруиш, наречен "Един войник сънува бели лилии", писан през далечната 1967 година. То представлява разговорът на поета с един войник и участникът в битки след поредната чаша му изплаква душата си: "И искам аз добро сърце, а не патрон за пушка, искам слънчев ден, а не победен миг...Искам радостно дете, което на деня да се усмихва, а не бурмичка от военната машина".
Нищо от тази мечта и до днес не е реалност и това е голямата отворена рана на планетата.
Но е твърде много да очакваме нашите анализатори да го разберат.
Те не обичат собствения си народ, защо ли си мислим, че наистина им пука за други?
No comments:
Post a Comment