В годините на прехода България поне по едно нещо е първенец на Стария континент. Страната ни е тайно закотвена на дъното по доходи и икономическо развитие в ЕС, но по писане на стратегии и доктрини със сигурност сме номер 1. Информацията за това е трудно да бъде събрана и обобщена, защото никой не си е направил труда да изчисли колко точно стратегически и доктринални документа в час ражда българската администрация, но ако човек се зареди с търпение и порови в Гугъл може да открие все пак някакви данни. През януари 2014 година тогавашния вицепремиер Даниела Бобева е жената, която обявява призовото място на България по раждането на такива мозъчни експлозии. Към онзи момент, оказва се, у нас има публикувани 378 най-различни стратегии, от които действащи са 128 (точно два пъти повече от следващата в класацията страна). Още малко примери - по време на Тройната коалиция (2005-2009 г.) България изработва 153 стратегически документа. А първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013 г.) успява да пусне в употреба едва 144 такива. На футбол може и да ни няма никакви и някаква си Литва да ни крие топката, ама хайде да дойдат тези проклети литвийци да се борят с нас по стратегии - ще ги отнесем като торнадо найлонова торбичка...
Казваме всичко това с известно притеснение и не от желание садистично да тъпчем усилията на министерствата да заложат някакви далечни устои на водената от тях политика. Стратегиите са нещо прекрасно и важно, ако се изпълняваха качествено и набелязаните в тях цели бяха постигани наистина. За съжаление ситуацията е точно обратната - у нас тези документи се раждат с цел да бъдат представени на шумна пресконференция и след това дълго да събират прах в някое чекмедже докато не остареят безнадеждно и следващо поколение чиновници трябва да си заслужат заплатите като произведат нови умотворения.
Въпреки това обаче има мигове в които е страшно да се наблюдава какво може да произведе едно министерство, особено, ако попадне в ръцете на министър с флуидно гражданство и маниакална монотематичност. Точно това наблюдаваме в пуснатата за обсъждане нова Национална отбранителна стратегия, документ с изключителна важност, защото би трябвало да залага всички политика в областта на отбраната, а в един свят разлюлян от геополитически земетресения, това е от ключово значение.
И така - отваряме документа с "оправдано вълнение" (цитираме един голям румънски поет Мирча Динеску) и там откриваме, че Русия е основната заплаха за България, независимо от изхода на войната в Украйна. Времевият хоризонт на тази стратегия е 10 години - значи според Тагарев и неговите подчинени поне до 2033 година Москва ще е големият кошмар на нашата национална сигурност. От този извод следва конкретна политика - задачата на нашите въоръжени сили е да "възпират" Руската федерация. Това не е някаква блестяща и оригинална задача - тя е свита едно към едно от документите на НАТО, особено от миналогодишната среща в Мадрид. В новата стратеги се отбелязва още, че отбраната на България е възможна само в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност на целия Европейски съюз.
След като човек един път е топнат в това политическо блато и е окалян до ушите вече спокойно може да се престраши да потърси доказателствата за тези заложени в документа цели. Защо Русия се оказва такава заплаха за България поне във черното фентъзи-съзнание на Тагарев? Защото той и компания смятат, че следващата цел на Русия ще е посегателство срещу суверинитета и териториалната цялост на страна-членка на НАТО. Също така в Стратегията е записано, че Русия ще продължи да подкопава единството в НАТО и да използва медиите за пропаганда и дезинформации, а също така колективният мозък на Министерството на отбраната очаква още кибер-атаки срещу критичната инфраструктура. Напрежението не спира дотук - коварната Русия, пишат стратезите, можела да прави "дезиинформационни опити за провокиране на социално недоволство" и дори терористични актове, диверсии и саботажи.
Човек дори и да не иска пак ще изпадне в поетичен възторг от тези проблясъци. Значи Русия е толкова мощно информационна, че може да внуши на едни хора, които живеят добре, ще всъщност живеят зле и да ги накара да излязат социално гневни на улицата. На мястото на Путин в мигове на депресия бих си отварял точно подобни отбранителни стратегии, за да си връщам самочувствието и светлата вяра в бъдещето.
Проблемът с тази Стратегия за отбрана е само един. Тя влиза в остро противоречие с официалния медиен дискурс с който всяка сутрин и вечер ни замерват от екраните на телевизията. Там шества цял парад от полуексперти, които ни обясняват, че Украйна е на път да спечели голямата война, да си върне всички територии и дори да направи блокада на Кремъл. Един през друг най-висшите политически създания на отечеството са минавали през екраните, за да ни убеждават, че победата е близка, а Зеленски е лидерът на хилядолетието. Отново и отново натрапчиво ни се внушава, че ако дадем само още малко от своите оръжия и финанси на Киев, то съвсем скоро ще видим бляскав военен триумф и разгром на руската армия.
Сега през редовете на Стратегията за отбраната разбираме, че нашият елит по никакъв начин не вярва в победата на Украйна и през цялото време е дрънкал глупости. Дали да наречем това военна ала-бала? Ако в Стратегията са заложени нашите политики за следващите 10 години, то е време да кажем, че Тагарев не вярва в победата на Киев. Дори напротив - в задимения полумрак на своя кабинет той очевидно вече си представя как руснаците форсират българската граница и идват тук, за да разбият единството на НАТО. Само така можем да тълкуваме противоречието между стратегически положения и медиен наратив. Аз избирам да вярвам на стратегията. Даже и тези, които си опияняват от идеята, че са евроатлантици всъщност не вярват в добрия изход за Украйна, което не им пречи постоянно да ни продават тази лъжа.
Тук обаче има и допълнителен проблем. Пак от няколко години насам висши стратегически умове ме убеждават, че Русия е пред икономически колапс и само на няколко седмици от гладните бунтове и озверелите тълпи. Съвсем друг образ на тази държава намираме в нашата собствена стратегия за отбрана - там виждаме някакъв технологичен звяр, който само дебне да атакува в кибер-нощта и има толкова медийна мощ, че може да накара ситите да се почувстват гладни и да излязат по улиците, за да свалят кабинета. И ако в България имаше наистина журналистика всеки властимащ трябваше да бъде разкъсан заради такива политически противоречия.
На всичкото отгоре нека да припомним - опитите за вкарването на Русия като враг в стратегически документи съвсем не е монопол или откритие на Тагарев. Още през 2014 година служебното правителство на Георги Близнашки се опита да направи това, пускайки един отдавна забравен документ на име "Стратегия 2020". Тоест съвсем основателно можем да предположим, че твърдението, че Русия е заплаха не е продукт на реален анализ, а на класическа идеологема, която от години подобно на вирус се опитва да проникне в официалните стратегии на България. Войната в Украйна даже няма нищо общо с това. След това през годините отново и отново беше правен опит тази постановка да влезе и днес виждаме, че настоящия министър на отбраната е просто поредният клоун, който се опитва да прокара външни, чужди и глупави идеи в нашата стратегия за отбраната, документ, който трябва да ни донесе сигурност вместо купчина лъжи и измами.
Истината е, че в тази стратегия няма грам визионерство. България сляпо приема да следва чужда политика и да формулира отбранителна стратегия, която едва ли е най-изгодната за нея. Но ние като общество вече сме така раздрани от постоянни лъжи и хибридни спецоперации срещу истината, че вероятно дори и подобен факт няма да разруши апатията. И все пак е важно да се припомни, че клишето "Русия-заплаха" наистина не е произведено сега. То съществува отдавна, но сега неговите основни папагали взеха властта и ще се опитат докрай да изстискат този страх в тяхна полза. Проблемът е, че дори и либералната преса започна да въздиша скептично по отношение на постановките в тази стратегия. Те са толкова нещастни и жалки, че е крайно време да разберем - България отдавна не може да формулира както трябва идеята за своята сигурност. А когато реши да го прави написаното се превръща в плоска геополитическа комедия.
Между другото в края на този документ се казва, че все повече нашата отбрана ще трябва да разчита на изкуствения интелект. Аз лично не съм сигурен, че Тагарев не е поверил точно на изкуствен интелект да му напише тази стратегия.
Тя прилича на нещо, което наистина е произведено от машина.
No comments:
Post a Comment