Sunday, November 19, 2023

Каква ще е политическата съдба на Сглобката, която вече всички мразят?

 

"Повече не трябва да ни наричате Сглобка. В тази превърнала се в цинизъм дума не виждам нищо рационално или добро за хората...". С този гневен призив се обърна Бойко Борисов към своите новоизбрани кметове, депутати, партийни активисти и медии във Велико Търново миналия уикенд. Специално свиканото съвещание определено имаше психоаналитична цел. То бе натоварено с две самоизключващи се задачи - от една страна да демонстрира, че ГЕРБ е партия със собствено лице, а не просто елемент от политически механизъм, мразен от хората и от друга, да остави път на управлението да просъществува, защото местния вот определено показа, че партията на Борисов, макар и първа политическа сила, съвсем не е във върхова форма. Точно тази политическа шизофрения зареди речите на бившия премиер с такава сюрреалистична патетика и превърна сбирката в поредното политическо театро, за което всички, ама абсолютно всички знаят, че е карнавал.

На първо място, ако Борисов иска да се гневи на някого за формулировката "Сглобка", то той трябва да отиде да потропа на вратата на Лена Бориславова, която е майката на тази фраза. За първи път думата се появи в един есемес от Лена Бориславова в който тя размахва пръст, че скандальозното поведение на ГЕРБ "ще счупи Сглобката". И Борисов дълго време имаше директна политическа полза от това название. Сглобка не означава коалиция, не намеква за съюз, даже не се опитва да предположи, че съществува приятелство. Сглобка е нещо направено в бързината, стихийно, неочаквано и дори неискано, за да обслужи конкретни задачи. Тази политическа подлост беше подхваната от медиите и наложена брутално на обществото. Така трите части в Сглобката можеха да получат глътка въздух.

ПП/ДБ можеха да обясняват на своите зомбита, че не са извили гръбнак пред Борисов, а само го ползват в голямата игра на евроатлантически шахмат. ГЕРБ можеше да се опиянява от идеята, че великият картоиграч Бойко Борисов нарочно пуска властта в ръцете на психодесните, за да ги види как ще се удавят в блатото на недоволството, за да се завърне на бял кон. А Делян Пеевски пък видя прекрасната възможност в този вакуум да изземе ролята на парламентарен лидер на управлението, на основен говорител на западните ценности и на пръв ръководител на кабинета, който диктува на премиера какво всъщност трябва да прави.

Този театър беше успешен до местните избори, които, независимо от напомпаните изявления на десните коментатори, пуснаха сериозно напрежение в електрическата система на управлението. Вотът за кметове винаги е коварен, защото всяка партия може да се обяви за победител и съответно нарочена за губещ. Гласуването за местна власт никога не води до революции на централно ниво, но пък е доста ясен лакмус за това в каква посока се движи страната и какви процеси предстоят да ни залеят като цунами.

В този смисъл ГЕРБ определено има от какво да се тревожат. В София техният кандидат остана трети. Едва ли е голямо успокоение това, че са втори в класирането по брой на съветниците, особено на фона на заявките, че в столицата никой няма да търси и издирва повторение на Сглобката. В страната пък на много места видяхме спонтанно обединение на всички партии срещу ГЕРБ и налаганият от тях модел. И най-интересното е, че в различни части от България основните носители на този съюз бяха съвсем различни партии. В Шумен всички се обединиха около кандидата на БСП, пробивите на ПП/ДБ във Варна, Благоевград и Пазарджик се дължат на това, че на втория тур всички останали партии ги подкрепиха с гласовете си, в Ловеч - кандидатът на ИТН спечели по същия начин, а точно това е модела по който падна и Кюстендил. ГЕРБ си запазиха Пловдив, пробиха в Плевен, а на много места съвсем опортюнистично играха с кметове за чийто възход нямат никаква заслуга, както стана в Перник. Тоест партията на Борисов съвсем очевидно проявява признаци на умора и доминацията й в местната власт съвсем не е онази, която помним от мелодраматичните 2015 и 2019 година. За първи път откакто е на политическата сцена формацията има проблем със своите избиратели - те не могат да разберат и отказват да схванат защо и как техният лидер е влязъл в подчинена роля на харвардските юпита, които иначе в последния месец ядовито громи.

ПП/ДБ също не успяха да консумират както трябва своето представяне на изборите. Считаната за тяхна по право София те буквално щяха да изгубят изборите и така Васил Терзиев да загуби 5 милиона лева политически инвестиция, чиято цел беше да му осигури креслото на "Московска" 33. Градските десни подцениха три основни фактора, които направиха така, че те не успяха истински да се зарадват дори и на постиженията си, там, където ги имаше - първо тотално сбъркаха кампанията си в столицата и до финалния сблъсък техния кандидат приличаше на картонен макет на претендент за кмет, отколкото на истински човек, второ - жестоко се провалиха в анализа си срещу кого ще се изправят на балотажа и най-накрая - напълно пренебрегнаха недоволството, което кипи в страната. Това е тихо ръмжене със зъби, което съществува не само сред феновете на опозицията, но и сред електоратите на ПП/ДБ и ГЕРБ. Лично аз познавам човек, който е активно десен, яростно непокобелим и талибански устроен, а той не отиде до урните, защото не може да се примири с пералнята за ГЕРБ и Борисов. Веднъж стигнахме дори до абсурдния разговор аз да се опитвам да видя причините за тези действия на ПП/ДБ, а той да ги отхвърля ядосано и ожесточено. Такива хора ще стават все повече, което показва, че часовникът на управлението тиктака. Те могат да спасяват България по четири пъти на ден от Путин, ако искат, но легитимността им се топи като сняг в горещ пролетен ден. И изборите съвсем не донесоха евроатлантическата вълна на която се надяваха. Дори напротив - хлипането, че в София ще властва Кремъл, ако Ваня Григорова спечели всъщност издаваше отчаяние и пълна липса на истинска политическа визия.

А за капак на цялото това блюдо БСП на тези избори ясно демонстрира, че не умира. А в много отношения социалистическата партия е по-опасен противник на Сглобката от "Възраждане". "Възраждане" са лесно изчислими, свръхемоционални и се видя, че все пак имат таван. Социалистическата партия, дори и в миговете в които е медийно обсадена, може да обстрелва властта далеч по-ефективно. Вярно е, в БСП не липсват вечните критици, но е факт, че дори и те не могат да извъртят резултата така, че да го нарекат "плачевен". Просто процесите, които вотът отприщи ще ги видим в развитие през следващата година, а тя ще е ключова.

Така или иначе двете партии в Сглобката след вота определено включиха на режим кризисен пиар. Цялото поведение на Борисов във Велико Търново беше такова. Това е неразрешима задача - как ГЕРБ хем да е в опозиция, хем да не разруши управлението. И така пред очите ни това, което наричахме Сглобка вече се превръща в Машина за кризи. Защото при липсата на коалиционна договорка и политическо споразумение управлението може да си говори единствено през скандали, тропания по масата, заплахи и пъчене на гърди. ГЕРБ казва: "няма да подкрепим данъчната милиционерщина на Асен Василев", Денков отговаря: "все пак ще приемем разумен бюджет". Ситуацията определено носи в себе си кафкиански заряд. Борисов ще трябва да крещи все по-високо, за да са доволни неговите избиратели, но от някакъв момент нататък и това вече няма да е достатъчно, за да убеждава хардкор гербаджиите, че има смисъл от присъствието в това управление.

В същата ситуация са и представителите на градското дясно. Няколко месеца те можеха да се позволят медийното удоволствие да обещават невиждани реформи и хубави неща, които се случват заради Сглобката, но след изборите вече дори и най-слепите прогледнаха - никакви реформи не се задават на хоризонта. Това управление до момента не успя да направи абсолютно нищо, но за сметка на това се заплете в геополитически скандали и готви данъчна тесла, която ще разлюти и без това гневните избиратели.

Тоест предстои ни да гледаме епичния филм озаглавен "Превъплащенията на Сглобката", защото оттук-нататък нито една от нейните части вече не може да претендира за невинност. Сега ще падне едно голямо извиване на ръце, едно драматично ритане по кокалчетата и заради това управлението е обречено на вечна криза. Там, където няма разговор има единствено проблеми и драми. Заради това всички чакаме великата Ротация с изумление. Отвъд този хоризонт управлението няма почти никакво бъдеще. 

Защото лъжите имат срок на годност. 

Сглобките също.

 

No comments:

Post a Comment