Ако някой си е мислел, че местните избори ще освободят натрупаното в обществото напрежение и ще дадат поне част от отговорите, които тормозят средностатистическите избиратели със своята настойчивост, той очевидно е запазил в себе си някаква романтична искричка, която настоява, че политическите ситуации изискват някакъв хепиенд рано или късно. Уви, в България нищо не става като на кино или по-скоро крайният продукт прилича повече на продукция на Дейвид Линч отколкото на жизнерадостна комедия с Мег Райън.
Точно това стана на първия тур на изборите. България гласува така пъстро, разноцветно и анархистки, че всички телевизионни анализатори имаха проблем да извадят някаква обща тенденция от случилото се. Защото резултатът от вота прилича на разноцветна комета, която се блъска в повърхноста на планетата и напълно срива всички предварителни очаквания, подготвени схеми и обяснителни модели. Като цяло обаче можем да извадим поне три очевидни неща върху които да се замислим за начало.
На първо място - ГЕРБ сериозно корабокрушираха в София. Вярно е, че като листа за съветници те останаха на второ място, но изваденият в последния Антон Хекимян нямаше как и не успя да се справи с Ваня Григорова, за да отиде на балотаж срещу Васил Терзиев. Тоест персоналният избор на Бойко Борисов за София претърпя пълно фиаско. На фона на този смешен резултат още по-смешно звучаха прогнозите на лидера на ГЕРБ, че Хекимян можел да вземе изборите на първи тур, както и пъченията на не един и двама анализатори, че кандидатурата на журналиста била неочаквана, изненадваща и заради това добра. Време е да го кажем - Хекимян е невинен, той е симпатичен човек и журналист, но партията, която го номинира има да плаща за години застой, безвремие и тотална корупция в София. В този смисъл Хекимян не беше "нестандартен вариант", а жертвен козел, който бе пратен на заколение, вероятно подмамен за това с обещанието за бъдеща реализация и други политически изпитания.
Този процес може да бъде наблюдаван и в страната. Вярно е на първи тур ГЕРБ взе Враца, Стара Загора, Бургас, но там така или иначе никой не очакваше никакви изненади. Като цяло обаче престоят в Сглобката, както и безкрайните компромиси на Борисов по никакъв начин не се отразяват добре на неговата партия. Вероятно, защото Борисов си позволи лукса да слуша всякакви телевизионни физиономии, които му говорят, че престоят в коалицията с ПП/ДБ му е изгоден, както и, че самият той е велик политически картоиграч, който срива психологически противника и във всеки един момент може да го унищожи. Сглобката обаче чисто политически вече притиска гръдния кош на партия ГЕРБ и в София това си пролича най-гръмко, но честно казано навсякъде из страната имаше аналогични процеси. Онова, което навремето беше политически монолит, сега започва да прилича на голяма топка желе, която не издържа на политическите обстоятелства.
Мнозина смятаха, че изваждането на Хекимян е някаква скрита драматурги на Борисов, опит столицата да бъде пусната на политическата борса и да бъде изтъргувана с коалиционните партньори. Дори и да е имало такъв замисъл той определено претърпя грандиозен провал, защото третото място на Борисов/Хекимян е като дамгосване, което дълго ще пари, още по-дълго ще боли, а последиците от него ще са по-разрушителни отколкото си представят феновете на ГЕРБ. Отдавна мина етапа в който ГЕРБ дори и магаре да извадят пак ще го изберат за нещо. В София клокочи огромно недоволство и всичко това го дължим на десетилетията дясна политика, която превърна столицата в една лъскава опаковка, която замазва реалните социални проблеми от много дълго време насам.
На второ място - истинският герой на вечерта се нарича Ваня Григорова. Защото, нека да си припомним, в началото десницата презрително пуфтеше по неин адрес, че тя се явява на състезанието колкото да участва и да финишира четвърта или пета. Григорова обаче е разпознаваемо лице с много отчетливи послания и изключително ясна кауза. Нейната кампания буквално преобърна големия залог в столицата. Синдикалистката олицетвори истинската битка със Сглобката и търсенето на хората на истинска социална справедливост. Защото мълчаливото мнозинство в София е зрител на политическата безпомощност на десницата, но повечето от неговите представители отдавна вече не виждат никакъв смисъл да се гласува или да се участва в каквито й да е обществени активност. Григорова промени това, а очевидният страх на Антон Хекимян и Васил Терзиев да участват в дебати с нея допълнително наля ракетно гориво в нейната кампания. Не напразно в нощта на изборите цялата дясна злоба изгригна срещу Григорова. Разхождах се от телевизия на телевизия и виждах как доказани политически плашила я наричат популист, опасен екстремист, как възраждала комунизма и какво ли още не. Когато видяха, че това не е достатъчно или най-малкото не са останали живи достатъчно политически птеродактили, които да захапят тези опорни точки започнаха да твърдят, как Ваня Григорова и Корнелия Нинова щели да влязат в политическа битка за БСП и това щяло да постави градът под заплаха, ако тя станела кмет. Много е яко да виждаш такава политическа безпомощност, особено, когато идва от хора, които смятаха, че победата им е в кърпа вързана. Всъщност резултатът на БСП трябва да бъде обект на отделен анализ. Мнозина смятаха, че този вот окончателно ще хлопне капака на ковчега на социалистическата партия. Имам много лоша новина за тях - нищо подобно не се случи.
Трето - резултатът на Васил Терзиев наистина е внушителен, въпреки, че колкото повече напредваше нощта започна да пада и от първоначалните 38 на сто се сви до 32, а не се знае може и да падне още. Тоест независимо от истериите на десницата на тема "машинно гласуване" и свикването на нелепи протести в деня за размисъл, хартията не отразя главата на Терзиев. Армията от десни зомбита застана зад своя господар и гласува точно както им беше поръчано и заръчано. Проблемът е, че това стана при доста ниска активност в столицата, което разбива друг установен мит. София е синя само, когато активността е ниска. Когато имаш масова апатия плюс мобилизирана докрай политическа секта това ражда феномена, милионер, който е наследник на ДС да бъде кандидат на градското дясно и техният нов овеществен блян. Истината обаче е, че ако не е София и донякъде Варна ПП/ДБ нямат с какво особено да се похвалят на тези избори. Никакъв епичен пробив не се осъществи. Никакви грандиозни удари срещу мафията не забелязахме. И вероятно нямаше как да ги очакваме, когато все пак именно Сглобката изпра Пеевски, даде алиби на Борисов и ги остави да колят и бесят в държавата.
Образът на Терзиев не пострада от управленската Сглобка, но точно тук опираме до проблема за балотажа. Свръхмобилизацията доведе дотам, че той просто няма накъде да расте. Това е оптималният резултат, който може да получи докато Григорова има много терен за неограничен растеж. Дясната интелигенция вярна на своя шизофренен характер се опита да митологизира успеха на Терзиев. Видях, че едно старо ченге, маскирано отдавна като десен журналист, го възвеличи като каза, че Итака е намерила своя Одисей. Яко, Васко Милионера е Одисей, а София митичната Итака, невъзможно далечният остров, където чака вярната Пенелопа. Само Пенелопа не знаем коя е. Може да е Бойко Борисов. Може да е Антон Хекимян.
Абе все някаква Сглобка ще е...
Същите патетики на архаичен седесаризъм ги имаше през 90-те години. Спомням си как някакъв журналист-перко на всяка пресконференция на СДС все ги питаше с подмазваческия въпрос: "Абе, как ги бихте с толкова много", а дузина тлъсти, охранени, самодоволни и леко гнусни седесари клатеха мазни телеса в хилеж и се самонаслаждаваха на своите висши политически полети. Опитът на старите седесари да върнат тази атмосфера може да удави Терзиев. Дори и той не заслужава да става жертва на тази вампирска атмосфера.
Концентрираме се върху София, защото в много отношения тя е огледалото, което можем да вдигнем пред цяла България. Именно тук например се забеляза една много голяма слабост на "Възраждане". "Възраждане" тръгнаха към местните избори с идеята, че ще покорят нови висини в местната власт, а в София ще бъдат поне трети, даже ще отидат на балотаж. В момента в който обаче Ваня Григорова се появи и започна да расте като имидж и резултат, "Възраждане" зарязаха всяко приличие и концентрираха своята кампания изцяло срещу нея. Това обаче имаше обратен ефект. Защото всички, които виждат във "Възраждане" алтернатива на сегашния политически модел се отдръпнаха от партията и избраха да гласуват за Григорова. Защото тя безпощадно и целенасочено не спря да громи политическото лицемерие на десницата. И така местният вот вместо триумф се превърна в болезнена рана за "Възраждане". Ясно е, че те няма да го признаят, но те не успяха да додрапат до нито един важен, смислен и значим балотаж. Просто, защото не прецениха истинските си послания по места, а в София гафът им беше титаничен.
Изобщо това бяха едни интересни местни избори.
Те не дадоха никакви отговори, но и не знам вече да има човек, който да се надява да ги получи.
Но за първи път от много време вотът наистина беше интересен, залогът смислен, а това не е малко.
Наистина не е малко.
No comments:
Post a Comment