От първия миг на своето съществуване ротационното правителство на Денков/Габриел, наричано още Сглобка, Некоалиция и какво ли още не е, не е излизало от цикъла на перманентна криза. То заради това е и особено смешно да се слушат телевизионните всезнайковци, които постоянно дърдорят, че страната се била поуспокоила и никой не искал нови избори. Честно казано на телевизионния народ няма и кога да му остане време да си помисли за нов вот, защото всеки ден медийно го разстрелват с поредна порция скандали, политически драми, парламентарен рекет, коалиционно съскане и постоянни договорки. Ако това е успокояване просто не искам да знам как телевизионните "мъдреци" си представят новият повей на кризата...Истината е, че заспахме с обещания за светло бъдеще, а се събудихме в индийска сапунка.
Последната политическа драма е повече от показателна за безкрайният сапунен сериал в който всички се озовахме като капан от който изход няма. Буквално дни след втория тур на местните избори ГЕРБ и ДПС заедно тръгнаха в атака срещу своите коалиционни партньори. Залогът в политическата рулетка се оказа апетитен, тлъст и очарователно привлекателен - "Лукойл". ГЕРБ и най-вече назначеният за опозиция вътре в партията Делян Добрев предложиха веднага да отпадна дерогацията за руския петрол. И мотивацията за странното действия беше подпечатана с безапеалционен евроатлантизъм - не можело български пари да отиват в джобовете на Путин, а той да ги ползва във войната срещу Украйна. Тази декларативна патетика няма как да не дразни, защото дори и първолачетата разбраха, че някой някъде вече сериозно точи лиги за придобиването на завода, а ПП/ДБ са като стреснат заек, заслепен от светлините на идващ камион и парализиран на място на безкрайна магистрала. Бизнес-политическият тандем Бойко Борисов/Делян Пеевски пусна и най-силния си коз - парламентарните им групи напуснаха залата на Народното събрание и не гласуваха по вота на недоверие, внесен от опозицията за провал в сферата на сигурността. За първи път в парламентарната история на България вот на недоверие остана да виси във въздуха като Дамоклев меч над правителството. Тонът се изостри, телевизионните интервюта покачиха своя градус, заговори се за катастрофа на управлението, разпад на правителството и окончателен край на Сглобката.
Но, разбира се, всичко се оказа само театър за наивници, политически карнавал, чиято цел беше да разреди напрежението след изборите, а и междувременно да бъде уредена някоя и друга далавера. В края на миналата седмица "непартньорите в некоалицията седнаха на неразговор за неуправлението" и излязоха от него с потни чела, скрепено съгласие и физиономии, сякаш извадени от картина на Йеронимус Бош. Дерогацията за руския петрол я отложиха за началото на следващата година, а окончателното й премахване да стане през март, Асен Василев трябваше в крачка да пренаписва бюджета, така че ГЕРБ да се похвалят пред електората, че са му се наложили, а от своя страна ПП/ДБ пое публичен ангажимент никога повече да не кръшка и да не прави ситуационни мнозинства с опозицията.
След това по екраните на телевизията като хлебарки запълзяха представители на управляващото мнозинство, които да ни уверяват, че кризата е избегната, а България спасена. Лично мен във възторг ме хвърли излизането на Христо Иванов от сенките, който обяви, че правителството е конструкция, която е трудна, но няма алтернатива. "Мнозина от тях (разбирай от опозицията) ходят до Руската църква да палят свещи правителството да остане и да не се стига до избори", иронично добави лидерът на ДБ.
Опитът вече показва, че когато единственото, което може да каже за себе си една власт е, че няма алтернатива, това е знак за пълен морален политически пограм и пълна интелектуална катастрофа. След безкрайните скандали в които ни дави правителството вече може да извлича легитимност единствено от факта, че няма кой да го замести. Което на всичкото отгоре и не е толкова вярно, защото достатъчно е човек да хвърли поглед по парламентарните банки, за да види няколко много отчетливи алтернативи. Заради това още отсега можете да забравите идеите за реформи, трансформация на правосъдната система или големи преобразувания на институциите. Перманентната криза напълно изчерпи силите и блокира работата на този кабинет. Може би точно на това трябва да отдадем и голямата демонстрация на футболните фенове, която разтърси столицата. Вместо кабинет имаме черна дупка, вместо ръководство на БФС някакви самозабравени синодални старци и това е рецептата не само за политическа, но и за обществена криза. Премиерът Николай Денков пък от ден на ден все повече доказва, че е просто фигурант, случайно изплувал на върха на блатото. Поиска оставката на шефа на ДАНС, президентът я отказа. Поиска оставката на МВР-шефа, но после бързо разбра, че този въпрос по никакъв начин не зависи от него и веднага почна да прави маневри. Пред очите ни просто едно управление, което трябваше да е носител на светлото бъдеще превръща политиката в битпазар, в политическа борса на която се разиграват структуроопределящи сектори от икономиката, парламентарно влияние и кръчмарски сметчици. Всичко на гърба на хората, защото солената сметка на новото безвремие ще я платим с лихвите самите ние. Тези, които ни сервират това гурме отдавна ще са по топлите си острови, но след тях ще остане изгорена земя, продънена икономика, срината държава и пълен институционален крах.
Точно заради това след поредицата от скандали чакайте истеричните говорители на Сглобката все повече да ни давят с това, че алтернатива няма и да ни представят оцеляването на кабинета като някакъв грандиозен успех. Всъщност правителството е на изкуствено дишане и в момента в който всички, които шетат около леглото на полупокойника като в роман от Агата Кристи, решат да се дръпнат встрани, за да се спасят от неизбежния гняв, това ще е окончателното разрушаване на Сглобката. Може би искрата ще дойде от следващия скандал, или поредната сделка, това никой не го знае, но ние стоим върху цъкаща бомба, която ще гръмне, когато никой нищо не очаква.
Не знам дали трябва да паля отсега в Руската църква свещи за упокой на душата на това управление или пък да потривам злорадо ръце и да чакам да им се случи всичко онова, което те виждат в най-ледените си кошмари...
No comments:
Post a Comment