Триумфът на Паметника

 

На тези грешна земя никога няма да има по-смешно и абсурдно нещо от това депутат от ПП/ДБ истерично да се хвали във фейсбук, че почва премахването на Паметника на Съветската армия.

От една страна разбирам този порив. 

Управлението им е епична катастрофа. 

Скандал след скандал, драма след драма, кражба след кражба, лъжа след лъжа. 

Геополитически им приоритети бяха хвърлени в кошчето за боклук, а абсолютната им неадекватност по отношение на реалната политика създаде цели международни блокове срещу правителството им.

На този фон ПП/ДБ имат нужда буквално от жертвоприношение, за да могат да успокоят поне за кратко бесовете в тяхната собствена неукротима лудница. 

И в такива мигове винаги на бял свят изплува битката с Паметника на Съветската армия, а и с цялата история. 

Очевидно това е единственият начин озверелите и излъгани избиратели на психодесницата отново да бъдат натикани макар и за кратко в кошарата на евроатлантическите ценности и да се правят, че не забелязват кой точно е истинският премиер на България и кой коли и беси в кадровата политика на правителството.

Точно заради това се появиха оградите около Паметника. 

А ако пък Областната управа беше сигурна, че това е суперпопулярно действие едва ли щеше да прати кордони от полицаи и да сложи три реда заграждения...

Предишните атаки срещу Паметника бяха продукт на самоувереност. 

Тази, последната, е симптом на пълно политическо отчаяние и корабокрушение.

Безпомощна власт с още по-безпомощни напъни.

И както всеки политически продукт на тази Сглобка дори и опитът за разрушение се оказа политически импотентен. Те не знаят как да премахнат един паметник законно, а ние чакаме от тях реформи и промени на Конституцията. И понеже не могат да направят нищо както трябва, тази власт вече почна да прибягва до насилие. Порязаната ръка на Георги Свиленски не е инцидент - безсилието на политическите мошеници ражда тази агресия срещу всички, които са на страната на здравия разум и се борят историята да не бъде мачкана, изнасилвана и пренаписвана от всякакви си там политически джуджета.

Тези, които дойдоха на власт в името на промяната вече не крият, че са жандармите на най-мрачното статукво. Евроатлантическият режим у нас се превръща в репресивен пред очите ни, защото това е единственият начин да оцелее поне дотолкова, че от Посолството да не им дърпат ушите и да им спрат грантовете.

Мракобесните десни обаче определено са достатъчно некадърни, за да не се учат от историята. Точно същите хора през 1999 година затъваха в сладострастна лига за бутането на Мавзолея, а после го разрушаваха 20 дни и буквално го срутиха върху себе си.

Мавзолеят навремето ги победи. 

Сега Паметникът буквално ще ги изличи от историята.

Да не кажат, че не са били предупредени!