Правителството на флексовете

 

Не съм подозирал, че живеем в една и съща държава с толкова високоморални и социални съвести. От вчера насам 20-30 ходещи учебници по психиатрия се изредиха да ме сочат с криви пръсти и некъпани погледи и да вият истерично: "какви социалисти сте вие, провалихте гледането на бюджета за пенсии и то в името на чужд паметник! У-ууууу! Хибридчици! Агенти на Кремъл! Комуняги мръсни! Уууу!".

Ееех, къде бяха тези ходещи ангели на социалната справедливост, когато тяхното уродливо кабинетче отряза пенсионерите за коледни добавки?

Къде бяха загрижените съвести, че не нахлуха на тузарския пир на социалното министерство, където бяха изядени и изпити увеличенията на пенсиите поне на два столични квартала, а?

Къде бяха градските майки терези, за да накарат техните избраници да отидат на работа днес, ако толкова много им пука за положението на възрастните хора?

Истината е много по-банална.

Евроатлантическият халифат, който ни управлява не дава пет пари за хората. Не им пука нито за доходите, нито за цените, нито за пенсиите. Това е кабинет на унищожението.

Унищожението на паметници.

Унищожението на здравия разум.

Унищожението на всяка надежда за реална промяна.

И всичко това е обраснало с метастази на върховното лицемерие.

Днес ми се обади един човек от Видин и ми вика: "Дават 260 хиляди лева за демонтаж на Паметника на Съветската армия. Изроди гнусни. Да ги бяха дали тези пари за укрепването на крепостта "Баба Вида", която се руши, но край нея нито скеле, нито ремонт. Не тези не им пука за паметниците. По никакъв начин".

Прав е.

На евроатлантическите ислямисти изобщо не им пука. Те погазиха  всички закони, посегнаха и на Конституцията, а даже и блокираният парламент ги притеснява дотолкова, че Галя от Посолството (убеден съм, че сър Кенет Мъртън не си прави дори и труда да говори с политическите си прислужници) да не би да си намери други фаворити и да спре корупционните сокове за живот на Сглобката.

Това наистина са роботи с флексове.

Те отдавна не са в състояние да произведат собствена мисъл, а сега окончателно аутсорснаха управлението в чужди ръце.

Ето защо не им дреме, че режат скулпторите на гениални български творци и забелват очи от кеф и ръсят сладострастна лига като гледат снимки от процеса.

В "Анатомия на разрушението" Ерих Фром прави разтърсваща равносметка на всички делюзии на нацисткия режим през погледа на Алберт Шпеер (главния архитект на Третия райх). Там той се спира върху състоянието на Адолф Хитлер през 1945 година - човек, потънал в своя бункер, гневен, бесен, самозалъгващ се, нагъл и противен.

Това да ви напомня на нещо, а?