Вуду-кулинарията на психодесницата

 

Вече съм убеден - на власт в България са дошли буйстващи луди.

Някаква психясала вуду-секта, която се държи в постоянен екстаз единствено посредством разрушението.

Тортите им са най-добрия симптом за това.

На Коледа обикновените хора се събират със семействата си, изпълват се с надежди за по-добра година, в духа на добрия стар Дикенс се опитват да бъдат по-добри и състрадателни.

И сега вижте какво празнуват тези - разрушението, рязането на паметници, разчленените бронзови статуи. Това е само на една стъпка преди жертвоприношенията и пиенето на кръв.

И не, не пресилвам.

Навремето Велислава Дърева находчиво нарече Методи Андреев "гнусотник беснеещ" (по името на създание от невероятните приключения на Йон Тихи, легендарният герой на Лем).

Проблемът е, че всички в сектата са такива...

Само им вижте тортите.

А още по-кошмарно става, когато човек се зачете в моралния щурм в който психодесните се втурнаха да защитават своята вуду-кулинария.

Главорезите запищяха: 

"Ама защо се занимавате с тортите!", "Празник е!", "Нямате ли друга работа?!", "Ууу, гадни комуняги, копейки, нещастници, глупаци, селяни..."

Сещам се за един момент от "Червения дракон" на Томас Харис - когато Ханибал Лектър угощава целия симфоничен оркестър с човешко месо.

"Знаете как е като ти дойдат гости, а нямаш нищо друго в хладилника", оправдаваше се една книга по-късно той.

На абсолютно същото ми приличат стенанията на психодясното. Моралните дегенерати бяха заловени насред своето безчестие и сега се опитват по всякакъв начин да изклинчат. Тези хора наистина са сбъркани генерално, маниаци, психопати и изверги. Знам, че това са тежки думи, но няма как по друг начин да окачествим тази върховна тъпотия, която градското дясно ни изсипва по празниците.

Това е епичен гаф сравним с онази снимка на двамата десни инфлуенсъри в карловските села на която пишеха, че са на кални бани...Политически канибализъм. Иска ми се да знам коя ли уста е изяла отрязаната детска глава. Защото, нали такова, забавно е, ние сме супервесели нежни китки и знаем как да разкажем играта на всяка политическа торта.

Спомням си, че преди няколко години депутатът от ГЕРБ Георги Станков беше сниман с торта за своя рожден ден. Тогава градското дясно вилня в социалните мрежи като торнадо, защото на сладкишът имаше банкноти с евро от захар, а сега се оказаха лика-прилика със своите коалиционни партньори по Сглобка. Кичозни до умопобърквани. Клиширани, едноизмерни, плоски и толкова глупави, че чак е срамно колко ниско е паднала България в своята политическа еволюция.

Като цяло човек се затруднява да каже нещо пред тази картина на деградирал фашизъм. Напоследък забелязах, че поезията отново придобива революционна сила, а това е сигурен знак, че нещата не вървят на добре. Та се сетих за едно стихче на гениалния Васил Сотиров, един от най-добрите български поети. Той преди много време е предсказал какви тъпаци ще се гаврят с политическите телеса на страната:

 

 

 

Палачът, който обича палачинки

Васил Сотиров

 

Обича ги с желе от боровинки 

и върне ли се у дома по здрач,

пак почва да си прави палачинки

във свойта кухня старият палач.

 

Макар и здраво стъпил на земята,

напрегнат е - изплезва чак език.

Когато палачинките премята,

лъщи тиганът му като дръвник.

 

Нагъва ги след туй по двенки-тринки

и дъвче със отворена уста...

И не желе, а кръв от боровинки

от устните му капе във нощта.

 

Доволната му сита, мазна мутра

не може нищо да я разгневи.

Той ляга да поспи, защото утре...

Защото утре ще хвърчат глави