От началото на годината всички потребители на медийно съдържание безпощадно, всеки ден, са бомбардирани от една-единствена дума. Ротация. Медиите денонощно ни занимават с митичното предаване на жезъла на властта от Николай Денков в ръцете на Мария Габриел и много журналисти са като обсебени от техническите подробности - ама как ще се случи това, с чий мандат ще бъде гласуван новия кабинет, колко министри ще си останат по местата, кои точно ще изгорят, ще има ли напрежение в Сглобката, какво ще е участието на ДПС и лично на Делян Пеевски в новото разпределение на порциите и десетки други практически незначителни теми. Това обаче не е страст за информирането на публиката. Това е откровена пропаганда.
Истината е, че след Ротацията (как да не сложим главна буква на този процес) в държавата практически нищо няма да се промени. Обикновеният зрител е изправен пред кошмарния избор дали да го разстрелят или да го обесят. Сигурно в процеса има някакви разлики, но крайния резултат е един и същ. За времето си досега кабинетът "Денков" не успя да постигне практически нищо, а това е сигурен знак, че правителството "Габриел" ще забие в абсолютно същата улица без изход. Виждам, че липсата на резултати успява да притесни и най-закалените психодесни зомбита, защото, когато тръгнат да се оливат в сладострастна слюнка те описват единствено някакви символични битки и постижения. "Нарязахме Паметника на съветската армия", пишат триумфиращо едно част от тях, но пускането на нощните бригади с флексовете по никакъв начин не е мръднало държавата напред. Разрушаването на паметници е имитация на политика, опит за ампутация на историческата памет и самият факт, че това се слага сред постиженията е диагноза, а не успех. Промените в Конституцията така и не успяха да предизвикат топла вълна от радост, защото тъпият лифтинг на основния закон е на път да се превърне в най-голямото фиаско на Сглобката дотук, защото КС със сигурност ще посече голяма част от идеите с неизвестен автор. Опитът за обезсилване на президентската институция вероятно радва най-кресливите десни инфлуенсъри, но е израз на стратегическа слабост. Ако целта ти в управлението е да разкараш конкуренцията, това опасно много напомня на мафия, а не политическа коалиция. А за Шенген е по-добре да не отваряме дума. Сделката на Сглобката - Шенген по въздух и вода срещу емигранти е заплаха за националната сигурност. Единствената важна точка за България - сухопътен Шенген бе отложена за неясното бъдеще. Виждам, че днес се опитват да ни продадат идеята, че това ще се случи на 1 януари 2025 година, а когато това не се случи ще отложат светлите бъднини с още една година. После с още една.
Провалите в управлението обаче не бива да ни замазват очите. Ние днес вече имаме различна Сглобка. Сглобка 2.0. Това, което беше създадано с цената на поредния исторически компромис, лъжи, измами и интриги вече започна да функционира по-гладко, защото се трансформира. Днес управлението действа като високолуксозно бюро по труда за скъпоплатени работни места. Предстоящото гласуване на постовете в регулаторите се оказа най-ефективното лепило за управлението и то до такава степен, че Кирил Петков и Бойко Борисов си простиха и спряха всички дела, които водеха един срещу друг. Абсолютна евроатлантическа идилия.
Окончателното скрепване на Сглобката стана и по линията на попълването на парламентарната квота в Конституционния съд. Така двете кандидатури - на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова се оказаха съвмести на трите партии - ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ. Видях, че любимият ми десен всичколог Даниел Смилов е определил това като "поддаване на тактическата уловка на ГЕРБ". Формулата е хитра. От нея излиза, че ПП/ДБ не са абсолютно безпринципни политически нарциси, които са готови на всичко в името на властта, а някакви невинни интелектуалци станали жертва на могъща интрига. Ситуацията всъщност е точно обратната - градската десница напълно прие условията на ГЕРБ, клекна окончателно пред Бойко Борисов и изпра не само него, а всички кандидати на партията му. И тук драмата не опира до юридическите качества на Атанасова или до нейната политическа биография, а до това как онези, които натрупаха капитал в битката с ГЕРБ, днес не просто са нормализирали Борисов, а са му дали ключовете за управлението и безропотно се съгласяват с неговите кандидати. Пред очите си имаме картината на епичен политически крах, който, разбира се, психодесните папагали няма да признаят, но който практически ги пресушава като носител на моралния факел в политиката. А това беше техният запазен номер, любимото им оръжие в десетки кампании в които десницата се самоопияняваше като основен носител на реформите, модерността, таланта и истината. Днес от този карикатурен образ не са останали дори и контурите.
Нещо повече - цялата технология по налагането на двамата кандидати издава по какъв начин вече функционира Луксозното бюро по труда. Балазелков и Атанасова бяха гласувани в противоречие с парламентарния правилник, а като чеиз за сватбата Сглобката им гласува по две допълнителни години мандат, в пълно противоречие с решение на Народното събрание. Но това са добрите сили, те изначално не могат да сбъркат и винаги ще се намери напет политолог, който да ги оправдае и да обясни всичко със стратегическо остъпление в името на Големите Цели.
"На всеки ще намерим място под слънцето", обяви триумфално тези дни генерал Атанас Атанасов, който май не осъзна, че издаде истинската мисия на Сглобката. Защото в това изречение е закодиран шифъра на подмяната, която виждаме всички. Делян Пеевски е основния парламентарен тартор. Той вече променя правилници, за да не могат "Възраждане" да оглавят комисията за спецслужбите, вика от първия ред срещу всички опозиционни оратори, а великите десни съвести даже му се радват и му ръкопляскат. Никола Минчев беше детрониран като кандидат за шеф на Народното събрание, за да може самият Атанасов да се настани там и по възможност да се пенсионира с лаври. Борбата с корупцията умря скоропостижно на софийската улица "Чаталджа", там, където асансьорът вкарва директно Даниел Лорер в луксозния му апартамент. А идеята за някаква реална политика издъхна още в мига в който Тодор Тагарев хвана самолета за САЩ и там, без да е получил мандат от когото й да е, започна да предлага разполагане на чужди военни части и техника у нас. Ето това имаме пред себе си като епично платно на разложението и сами си представете дали Ротацията ще поправи каквото й да е от тези дефекти. Ротацията е просто медийна пиратка, която да изпълва с бял шум медиите, за да не могат хората да си дадат сметка за степента на подмяната, която се случва край тях всеки ден. Изобщо пред очите си виждаме как Сглобката като злокачествен тумор пуска своите разсейки навсякъде и напълно прецаква идеята за каквато й да е промяна.
Голямата лъжа не винаги е грандиозна.
Най-често тя е комбинация от хиляди малки лъжи, които в крайна сметка имат ефекта на водородна бомба. На власт в България днес са хора, които са на път да взривят такъв смъртоносен механизъм. Все пак, за да има за всичките им костюмари място под слънцето, народ не им е необходим. Нали така?
No comments:
Post a Comment