Ахх, краят на годината!
Време за трапези, хубави емоции, равносметки и прекаляване с коледна музика. А най-накрая на прага между старата и новата година човек дори може да си позволи крехка надежда за по-светло бъдеще. Това е големият смисъл на празнуването, но опасявам се, че в България Сглобката посегна дори и на него.
Защото каква надежда за различен живот можеш да имаш в държава в която Делян Пеевски коли, беси, дерибейства в държавната администрация и сваля интервюта от БНР? Каква надежда за различно бъдеще може да изпита един обикновен гражданин смазан от лъжите на управляващото мнозинство, телевизионно пребит от постоянните скандали, драми и истерии, и икономически нокаутиран от непрестанния скок на цените? Как да се почувстваш оптимист като си жител на страна в която премиерът успя помпозно да излъже, че е постигнал договорка с Австрия да ни пусне в Шенген по въздух и вода (а под вода ще ни пуснат ли, иронично попита един познат и това е най-смисленият коментар, който чух), а само няколко часа по-късно се оказа, че всичко това е измислица на "академика". Австрийците пуснаха маркучите с ледена вода: "Преговорите за частичен Шенген с България и Румъния продължават", обяви Виена, а всеки, който познава димпломатическият етикет знае, че подобно опровержение има силата на ритнит в слабините. Да, наясно сме, че правителството отчаяно се опитва да отчете нещо позитивно в края на шантавата 2023 година, но май управляващите не са много наясно, че телевизионните уверения няма как да подменят реалността. Остана им да се хвалят с един нарязан паметник и то и там така се оплетоха юридически, че най-вероятно поне една част от участниците в тази афера ще лежат в затвора и биографиите им завинаги ще бъдат омърсени от престъплението, което извършиха. Та как човек да седне на трапеза в края на годината и да вдигне тост за щастие, успех и здраве? За кое да пие? За лъжите? За разрушенията? За политкомисарщината? За младите натегачи? За вечните политически съскания? За вярното слугуване на Посолството? За безкрайните интриги, измами и подмени?
И заради това вместо да се опитваме да обобщаваме как точно оцеляхме в това торнадо ми се иска да кажем няколко думи по два случая, точно в края на годината, които прекрасно я обобщават и перфектно показват какви хора сме овластили и какъв климат те се опитват да отприщят у нас, подобно на тежко заразен вирус. На 22 декември, петък, последният работен ден преди коледните празници, Академичният съвет на СУ "Св. Климент Охридски" се събира следобед с една-единствена цел - да приеме декларация срещу известната историчка проф. Дарина Григорова. Текстът е продукт на мракобесен светоглед. Позициите на Григорова са посипани с киселина - те обслужвали пропагандата, свързана с войната в Украйна. Поведението й (на Григорова) натегачите от СУ намирали за недопустимо и то уронвало престижа на "най-старото висше училище в страната".
Повече от странно е, че интелектуалната лаборатория на СУ е била в състояние да роди толкова мизерен, подъл, глупав и абсолютно смразяващ текст. Дарина Григорова обяви, че България се нуждае от денацификация и много интересно, от СУ ведната реагираха така все едно някой ги е сритал в задника. Да не говорим за информациите, които се появиха как млади напористи доценти и асистенти са обикаляли из кабинетите на истинските учени, за да изискват на всяка цена тази декларация да бъде подкрепена. Защото един университет си няма друга работа освен да клейми своите собствени служители...
Признавам си честно изпитах срам и погнуса, че моят собствен университет е в състояние да пусне такъв текст. Оказа се, че една шепичка жълтопаветни доносници, сериозно стресирани от идеята за денацификация, са в състояние да накарат Академичния съвет на СУ да се държи като инквизиторска ядка и сборище на политически комисари. Настойчивостта различното мнение на проф. Григорова да бъде смачкано, заклеймено и наритано с евроатлантически бяс в очите, издава изключително нездрава атмосфера. И тя се стеле като токсин из цялата държава. Ужасяващо е да се види как СУ се превръща в тъмница за мисълта, а не в площадка за излитане на млади таланти. Радиоактивната мъгла на цензурата успя да хване в своята усмирителна риза дори и университетите и ги превърна във фабрика за смазване на свободната мисъл.
Пред кого ли толкова много иска да се натегне Академичния съвет на СУ? Пред правителството?
Пред Посолството?
Пред някой друг незнаен емисар на чужди интереси?
И няма как бандата от натегачи и псевдонаучни бастуни да не са знаели тон за каква мътилка задават срещу Григорова. Че като ревнаха всякакви фейсбук-папагали как само една позиция не била достатъчна - Григорова трябвало да бъде уволнена, да й бъде повдигнато обвинение за национално предателство, да бъде изгонена от България, да лежи в затвора и да й отнемат преподователските права. Всякакви интелектуални нищожества се опитаха да блеснат на неин гръб и правоверно да покажат колко са верни на властта. Винаги съм си мислел, че истинският интелектуалец е в опозиция. Опозиция на статуквото, опозиция на едната гледна точка, опозиция на удобните клишета и лесните анализи. И проф. Григорова е точно това. Тя изразява собственото си мнение, изразява го аргументирано и фактът, че толкова много натегачи се възпалиха означава, че те добре знаят основната истина - хората слушат нея, а не тях. Публиката се нуждае от автентични гласове, а не от мозъци под индиго.
Ето до това ни доведе слугинажът на Сглобката. До ужасяващото повторение на времето, защото отворете гениалната статия на Гео Милев "Полицейска критика" и ще видите, че всичките думи все едно са написани в мрачните дни преди Коледа 2023 година. "Забранено е да се говори, да се мисли, да се пише, да се чете, а най-сетне и да се живее", казва Гео и, защото никога не замълча плати със своя живот. С други думи в историята остават тези, които не са мълчали, а не тези, които пишат подлизурски декларации и пръскат евроатлантически слюнки. Но да, няма как да не е притеснително, че идеята за денацификация у нас притеснява, ядосва, гневи и вбесява толкова много "светли" съвести и градски вегани.
Точно същите, които приветстваха и личната намеса на Делян Пеевски в редакционната политика на БНР с която той спря излъчването на интервю на руската посланичка Елеонора Митрофанова. През годините винаги сме живеели с усещането за тежка политическа паяжина, която задушава обществените медии и ги дави в блатото на всякакви зависимости, но сега целият народ видя какво се случва. Некоронованият премиер излезе с гневна декларация, а само половин ден по-късно Програмния съвет на БНР спря интервюто и забрани всякакво негово пускане. България вече е държава, която дори не се опитва да крие, че се спуска надолу по пързалката на някакъв авторитаризъм, който иска да изтръгне всяка различна гледна точка от нашето общество и да ни удави в море от либерална плява, създавана от бивши доносници с новоприсъдена евроатлантическа съвест...
В държавата на Делян и Сглобката май ни остава да вдигнем един-единствен тост на прага между Старата и Новата година. "Живей напук!", призова навремето Васил Сотиров и това ни е последната садистична радост днес.
Живот напук, защото ако изкараме достатъчно дълго ще видим как всички тези безумия отплуват в канализацията на историята, а това е добър повод да упорстваме и през новата година.
No comments:
Post a Comment