Необходимо беше военният министър Тодор Тагарев да отиде на задължителния вояаж до САЩ, за да разберем всички ние каква ходеща лаборатория за екзотични идеи е той. "Не само традиционните български медии, но и социалните мрежи трябва "да се проследяват", за да се противодейства на промъкващата се в тях руска пропаганда", коментира в интервю за американския Атлантически съвет той. Опасявам се, че размахът на тази идея не беше оценен както трябва в България. Защото по същество представител на Сглобката буквално се обяви за създаване на полиция на истината, която да дебне във виртуалния мрак и зорко да следи кой какви мнения споделя. Това не е просто политическа фантазия. Това е тоталитарна визия, която все по-често се прокрадва като токсин от различни интервюта на представители и фенове на Сглобката. Оказа се, че усмирителната риза около медиите не им е достатъчна, очевидно усилията на Делян Пеевски да спира интервюта не стигат, а вече е време дългите пипала на държавната цензура да се прострат из социалните мрежи. Тагарев спира своята идея дотук и не уточнява какво трябва да се прави с разпространителите на руска пропаганда, но като гледам какво точно си представят остатъчните му фенове е достатъчно ясно - съд, затвор, заточение. Така де - няма на либералните комсомолци да им тръгват киселини като четат от какви простаци, селяни и путинисти са заобиколени.
Пак недостатъчна публичност получи и друга мозъчна експлозия на Тагарев. Очевидно в САЩ той се е почувствал като в истинския си дом и се е раздал докрай като романтичен поет, който се поти над листа и се чуди как да напише разтърсващ стих, за да спечели своята любима. В интервюто той казва още, че учебниците по история трябвало да се изчистят от всички факти, които са в състояние да породят признателност към ролята на Русия в нашето минало. Като минимум това означава, че трябва да заличим цялата Руско-турска освободителна война, да премахнем героичното сражение при Шипка, освобождаването на София, обсадата на Плевен, подписването на договора в Сан-Стефано. Трябва да смачкаме векове културни връзки, приятелство и общи събития, за да не би някой разсеян ученик да не вземе, че да се изпълни с признателност към Русия. Ето това се нарича иновативен подход в образованието. Подобно на стария виц в който Хегел изсъскал: "Толкова по-зле за фактите" като му казали, че те противоречат на неговата теория за света. Сега Тагарев е готов да разкъса цялата българска история, да я заличи напълно, но да не остане никаква следа от вековните връзки между България и Русия.
Тази идея е като извадена от кошмар. Защото опасно много наподобява извратения и страшен свят на Джордж Оруел в "1984". Там главният герой Уинстън Смит работи в Министерството на истината и основното му задължение е да пренаписва минали статии от вестниците, така че да отговарят на актуалната партийна линия или казано по евроатлантически: на Единствената Възможна Гледна точка. Тагарев по същество действа като оруелианско създание, което иска да премаже като валяк историята и да е превърне в политическа робиня на небесния евроатлантизъм, който узурпира властта. Започваме с прочистването на учебниците по история, а къде ще приключим не е голяма загадка, защото всички сме чували къде искат да пращат комунистите, селяните и путинистите представителите на веганския градски елит с изнежени стомахчета.
Започнахме с Тагарев, но няма как да не минем и през Георги Лозанов, който също успя да даде своя принос в оруелианската атмосфера в която живеем днес. В интервю за БНР той обяви, че "самоинформирането е като самолечението". Тоест то е скрита заплаха и трябва да бъде прекратено. Винаги съм смятал, че в истинската демокрация точно самоинформирането стои в основата на свободата. Човекът трябва да има избор - какво да чете, как да мисли, как да се развива. В света, сполетян от безумия и папионки обаче се оказва, че това е престъпление или самолечение, както искате така го наричайте. Само си представете каква мрачна фантация може да роди подобно мнение. Говорим за човек, който иска да отнеме правото на отделния индивид да мисли, за закачи на всеки някакви медийни овчари, които с гега, бой и конско да му казват какво да чете и как да мисли. Това е някакъв нов политически Мордор, който ни се рекламира като битка за чиста журналистика, а по същество е някаква нова полицейщина, превърната в затвор за свободната мисъл и свободното слово. В паралелна реалност Георги Лозанов сигурно е направил кариера като шеф на концлагер за самолекували се читатели на забранени сайтове, но и в тази не е късно да напредне в това поприще. Все пак говорим за човека, който само преди няколко месеца буквално призова спецслужбите да влязат в медиите и да прекратят руската пропаганда.
В края на този смъртоносен коктейл попаднах на идеята на някакъв полуанонимен десен анализатор, че е крайно време в България да бъде приет закон за дезинформацията. И, разбира се, никой не си прави труда да уточни какво е това. Но очевидно властта се нуждае от законодателен бич чрез който да се саморазправи с последните остатъци от свободна мисъл и независими умове в медиите. Защото по силата на такова законодателдство ще бъдат преследвани само опозиционните гласове. Фактът, че придворните шутове на властта говорят пълни небивалици и постоянно лъжат, ще останат незабелязани. Ето наскоро имах такова сюрреалистично преживяване - в едно студио мой опонент без да му мигне окото заяви, че българите никога не са живели по-богато и спокойно отколкото в последните 6 месеца под ботуша на Сглобката. И, да, нищо не трепна по лицето му като каза това. Истинска дезинформационна бомба, но не видях възмутени либерални съвести от подобни твърдения. Които са още по-цинични на фона на постоянно скачащите цени в магазините, абсолютната липса на сигурност за утрешния ден и постоянното давене в бурята на скандали, тъпотии, интриги и зомбита с флексове.
Всъщност идеята за полицейска кубинка върху медиите, учебниците по история и социалните мрежи се появява сега неслучайно. Точно преди да станем свидетели на върховната политическа екзотика, наречена "Ротация". Това е налудничавият цикъл на съществуване на българската държава под усмирителната риза на евроатлантическите папагали. 6 месеца управление и три месеца безкрайно медийно дрънкане за това как ще се случи Ротацията, ама с кой мандат ще е следващото правителство, кои министри ще се сбогуват с управлението и всякакви други технически дребнотемия. А междувременно Сглобката алчно започна да разпределя тлъсти постове и порции, защото точно тук е големият смисъл на нейното съществуване. Никакви европейски визии не ги водят. Точно обратното - те се превръщат в луксозно бюро по труда, което да даде работа на важните костюмари от трите партии. Видяхме как Десислава Атанасова бе пенсионирана за политиката с пост в Конституционния съд, въпреки липсата й на какъвто й да е юридически опит. Подобни калинки се готвят да бъдат изстреляни и във всички регулатори. И вижте какво чудо - Сглобката, която всеки ден до обед е успяла да се скара два пъти, при деленето на порции не изпада в никакви колизии. Там се разбират перфектно, сработили са се като ракова клетка, която разкъсва здравия организъм и го убива. Ето защо им пречат различните гласове. Ето защо искат да сложат медиите под контрол. Ето защо искат да скъсат учебниците по история. Само в държава без памет, мисъл и минало Сглобката ще може да минава за нещо хубаво.
Само там.
No comments:
Post a Comment