Стрелбата в гръб

 

Твърде много хора от години са превърнали стрелбата в гръб срещу БСП в любим спорт. 

От 2017-а насам социалистическата партия е подлагана на медийни електрошокове с активното участие на достатъчно видни "социалисти", които издигнаха това тъмно изкуство до ранг на кариера.

Медиите вчера пространно ни запознаваха с политическите терзания на евродепутата Петър Витанов, който реши, че сега му е паднало да срива БСП със земята. Слушах го с изумление.

В БСП, каза той, всички структури са кухи. Партията разчитала на носталгията на "група възрастни хора" и по цял ден гонела джендъри. А левите хора, сгърчи се той, нямало за кого да гласуват...

Всеки има право на мнение, но няма как да не припомним, че същите тези носталгици, така мразени от Витанов, са хората, които го пратиха в Европейския парламент. 

Именно тази партия му гласува доверие, даде му мандат за политика, а в момента, в който се оказа в Брюксел, той реши, че БСП му е котва на шията.

В лично качество Петър Витанов, ако иска, може да ляга и да става с любовта към джендърството. Но неговата партия има ясно формулирана политика срещу тази идеология. Изправен пред избора БСП или джендърите, Витанов избра джендърите. Колкото и да се сърди, истината е безмилостна и жестока.

Твърдението, че левите хора няма за кого да гласуват, е не просто спорно. То е шантава пропаганда, предназначена за ушите на олигархични политически инженери.

Винаги съм искал да попитам медийни тигри като Витанов, като казват, че БСП не е лява, могат ли да дадат поне един пример за това. Да посочат разтърсващо - ето, по тази тема БСП постъпи корпоративно и дясно. Никой никога не е отговорил на този въпрос. Защото примери, които да подкрепят такива медийни пиратки, няма.

От години насам обаче БСП е разпъвана на кръст - за всяка автентична национална политика партията трябваше да отговаря, да се обяснява, да се защитава от телевизионни прокурори, "приятели" и откровени врагове. И винаги процесът е един и същ.

БСП се представи неочаквано добре на местните избори. 

Не минаха и два месеца след тях, и телевизионната касапница започна отново. 

С обичайните заподозрени, които искат да се върнат на върха.

Този номер няма да мине. 

Изтърка се от употреба. 

А и проклетите носталгици винаги са били най-наясно с преходните герои в политиката...