Човек би могъл да научи много тайни за женския оргазъм, ако бе намерил търпение, време и нерви да изгледа всички телевизионни репортажи около приемането ни в Шенген по "въздух и вода" ("Шенген по въздушно-капков път", както много яко го определи Петър Волгин). Репортерки със сладострастни стонове, либерален блясък в очите и евроатлантически патос ни повтаряха отново и отново какъв зашеметяващ успех на правителството е това, каква голяма победа на българската власт е всичко, което става. Убеден съм, че дори в средостатистически порнографски филм няма толкова много екстаз, въздишки, забелване на очите и слюноотделяне. Народът предпразнично трябваше да бъде потопен в това върховно дипломатическо удоволствие и замешетен от картините на розовото бъдеще в което България ще плува оттук-нататък. Всички знаем на какво се дължеше това колективно измъчено удоволствие - правителството отчаяно се нуждаеше да приключи годината поне с някаква добра новина. Рязането на паметници и перверзните промени в Конституцията вероятно дори Христо Иванов не може да отчете като напредък в семейна среда. Постоянните скандали, политическия рекет и превръщането на Делян Пеевски на незаобиколим партньор в Сглобката започнаха да тежат дори на най-правоверните атлантици - от онези, които могат да изкарат всички празници с пеенето на химна на Украйна и гледането на речи на Явор Божанков във ютюб. И заради това Денков и компания имаха нужда от нещо, което да докаже политическият смисъл на всички лъжи, измами, интриги, парламентарно извиване на ръце и пускането на пералня за Бойко Борисов. Заради това в края на годината бяха хвърлени всички усилия, за да може Сглобката като отровно месоядно растение да пусне своите спори и през следващата година и да има макар и само медийна легитимност да не променя нищо в управленската формула. Вероятно точно заради това в нито една от големите телевизии не се получи истински дебат по темата, защото т.нар. "успех" всъщност е демонстрация на политическото малоумие, което дойде на власт у нас.
Изключително необходимо да подчертаем няколко много важни неща. В България има консенсус за Шенген между политическите партии, но никога, ама абсолютно никога, не е имало консенсус за "частичен Шенген". Това е опит страната ни за пореден път да бъде унижена на дипломатическото поле, защото за България най-важното е да влезе в Шенген по суша. Останалите опции звучат красиво и сигурно Николай Денков се ги повтаря насън, за да се убеди, че нещо в тази държава зависи от него, но на практика това е половинчато и в по-голямата си част абсолютно безсмислено действие. Именно "сухоземният" Шенген е важен за българския бизнес и заради това никой никога не е обсъждал възможността за поетапно приемане. По същество това е отстъпление от общоприетата национална позиция и в други страни за подобни "отстъпки", особено ако не са подложени на истинска обществена дискусия, правителства падат с гръм и трясък, а премиери излизат в пенсия завинаги. Заради това е много трудно да се приеме версията, че "това е стъпка напред" и трябва да приемем каквото ни дават. В политиката има мигове в които е изключително важно да покажеш гръбнак и да откажеш да приемаш фалшифи оферти. България от години твърди, че е готова за Шенген, правителство след правителство се бореха за това, а сега ни подхърлиха половин залък и местните геополитически пудели веднага размахаха опашки, без да виждат, че плюят на дългогодишни усилия.
Големият въпрос обаче каква е цената за внезапната промяна на позицията на Австрия. Научихме за нея от думите на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер, а не от нашето собствено правителство. Той буквално съобщи, че България е поела ангажимент да приеме бежанция и то особено от Афганистан и Сирия. В медиите се завъртя цифрата 6 хиляди души, но всъщност ангажиментат е за неограничен брой хора. По медиите веднага като хлебарки плъзнаха трубадурите на властта, за да обясняват, че нищо драматично не е станало и, че проруските сили се опитват да превърнат един успех в поражение - България просто ще изпълнява ангажиментите си по Дъблинското споразумение, което ни задължава да приемем обратно всички бежанци, които са регистрирани първоначално в България. Подобна позиция, а и извинение е абсолютна глупост. Първо, защото не отчита дългогодишната битка на доста български евродепутати за промяна на Дъблинското споразумение, считано за изключително несправедливо. И второ, защото до този момент то така или иначе се изпълнява трудно и мъчно. Да кажеш "не, няма да приемем 6 хиляди бежанци, а ще изпълняваме Дъблинското споразумение" е все едно да се оправдаеш пред полицията: "Не, не съм окрал апартамента на съседа си, окрадох три етажа, но в съседен блок". Големите европейски държави от години се опитват да търсят кой да плати голямата цена на бежанската вълна и сега очевидно все повече стигат до мнението, че държавите от Източна Европа трябва да бъдат тази буферна зона в която нелегалните емигранти остават. Местните правителства да се оправят.
Фактът, че българското правителство е клекнало на толкова унизителни условия и е влязло в толкова мрачна сделка, не само не някакъв феноменален успех, но е и пряка заплаха за националната сигурност. В бюджета няма записани средства за повече бежанци, кой ще ги издържа, кой ще се грижи за тях. И защо управляващите изведнъж се разбързаха да правят промени в закона за бежанците? Твърде много въпроси без отговор, удавени в огромната машина за дезинформация на правителството и на репортерките с оргазмични стонове.
Най-лошото от всичко е, че никой не ни гарантира влизането в Шенген по земя. Дори напротив видни и мастити евродепутати започнаха отсега да обработват общественото мнение, че това може да не се случи скоро, но при всички положения тази година най-вероятно нямало да стане. За да получи поне половин добра новина правителството натика България в такова дипломатическо и политическо блато, че оттам никога няма да има лесно излизане.
Съвсем наскоро отворих англоезичните издания на най-големите чешки вестници. И буквално бях смазан от завист. В тях имаше доста сериозен сблъсък на мнения и позиции, но като цяло нито един от техните анализатори не се опитваше да продава розов въздух на своите читатели. И за Шенген, и за Еврозоната, и за "зелената сделка" мненията бяха честни, откровени, дори и болезнени. Чехия е държава с национално самочувствие, която си прави планове за бъдещето и заради това не може да си позволи да живее в подменена реалност и информационни лъжи. Хората говорят болезнени истини, че в настоящия си вид ЕС вече не е в състояние да решава проблеми, а само да ги замита под килима. С приемането на сделката за въздушния Шенген и то зад гърба на обществото, правителството ни стана маша за това замитане.
Нищо ново под слънцето, ще кажат най-големите скептици. Проблемът е, че поне по тази тема България беше формулирала ясна позиция, а бяха достатъчни 6 месеца на група зомбита с флексове и политически аматьори и те зачертаха буквално последния голям национален консенсус като го предадоха и пуснаха на борсата. Цената за това е солена и този път ще я усетим веднага.
Шенген по въздушно-капков път ще ни приседне в гърлата.
No comments:
Post a Comment