Евроизборите са жертва на незаслужено пренебрежение от страна на всички телевизионни анализатори, папагали, момичета и момченца на повикване на Сглобката и цялата друга медийна фауна. Дори и днес това пренебрежение доминира в разговорите за бъдещето на управлението у нас. Всички грантови анализатори и бардове на кабинета са убедени, че европейските избори ще минат абсолютно безболезнено, няма да нарушат небесния евроатлантизъм на парламентарното мнозинство и ще вкарат кабинета в руслото на вечността, дори и вечност да е другото име на панталоните на Делян Пеевски. Според тази версия на реалността оттук-нататък нищо не може да смути безвремието на Сглобката, дори и изчерпването на скъпоплатени работни места, които могат да бъдат раздадени на нашите хора. И следователно някакви си там избори изобщо не са важни...
Всъщност кратка разходка до далечната вече 2007 година, когато се проведоха първите евроизбори у нас, съвсем ясно показва, че у нас те са доста по-буреносни, отколкото им се носи славата в чужбина. През 2007 година например точно на евровота стана ясно, че ГЕРБ се намират в състояние на възход. Партия възникнала буквално преди около година стана първа, макар и с много, ама много малко, и разтресе управляващата тройна коалиция. Малко по-късно от партия НДСВ се откъсна една част и подсказа на цялата политическа общност, че тази формация се оттегля почти завинаги в небитието. Европейските избори през 2009 година (проведени малко преди парламентарните) дадоха ясен знак, че възходът на ГЕРБ става неудържим и, че само месец и нещо по-късно те ще овладеят цялата власт и ще дадат началото на процес, който още не е приключил и е по-мъчителен от тютюнджийска кашлица рано сутрин. Най-епични, разбира се, остават изборите през 2014 година, когато слабите резултати на БСП вдъхновиха тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан да свали кабинета на Пламен Орешарски и да разруши управлението, което беше отстранило ГЕРБ от властта. След него Борисов се върна на бял кон във властта като пътьом обърна няколко пъти десницата в храстите, за да облекчи политическите терзания и отговорности. 2019 година пък даде ясен знак, че най-накрая, на третия път, правителството на Бойко Борисов ще изкара свой мандат до край, защото дори в състояние на доста добра мобилизация БСП не успя да го победи на вота, въпреки, че го изнерви чувствително.
Тоест всеки път досега евровота е задавал много ясни и отчетливи тенденции, които са сваляли правителства или са давали ясен знак за това какво предстои, стига човек да не се държи като Елена Поптодорова в телевизионно студио, която е убедена, че Джо Байдън е преродения Христос, а Тръмп ходещият по Земята Сатана с кървави зеници и огнени ноздри. И всеки опит предстоящият сблъсък да бъде заметен под килима или представен като незначително земетресение за управлението и Сглобката е откровено манипулативен.
Оше отсега е ясно, че правителството и стоящото зад него задкулисие залагат на това, че евроизборите няма да привлекат интереса на избирателите. И във всеки друг момент във вселената това щеше да е доста мъдър и премислен залог. Днес обаче виждаме какви буреносни процеси текат в цяла Европа, как политическият пейзаж се променя все едно е изригнал вулкан и как избирателите в много страни виждат точно европейските избори като решителната битка, която да спре елитарните безумия на настоящите политически елити. Европейския парламент е предимно представителна институция, без много власт в ръцете, но в следващите пет години тя ще стане арена на ярки политически сблъсъци, които този път няма да носят конюнктурния характер на ежедневна политика, а ще е идеологическа битка за бъдещето на ЕС в едни свят, попаднал в окото на бурята. Това предполага по-засилен интерес точно към тези избори, а в България това ще бъде първият ярко партиен вот, след съставянето на демоничната Сглобка. Местният вот беше изпитание, но поради особеностите на властта в общините той прикри слабостите на много партии в моментни съюзи и плонжове. През юни тази политическа мъгла пада и ще стане ясно кой къде стои на картата, а точно това прави гласуването изключително важно.
Не можем да отречем - ПП се усетиха, че през юни ще трябва да водят битка за оцеляване и заради това побързаха да обявят кой ще е водач на листата - Никола Минчев. В друга ситуация това щеше да е добър ход, направен достатъчно рано, за да е интересен, но в случая всички разбраха, че анонсът се прави, защото е част от сделката за разпределянето на постове. Никола Минчев трябваше да оглави парламента, но бе избутан от хищните лакти на ген. Атанас Атанасов, което е подмяна на всички онези горещи клетви, които чухме след изборите през април миналата година. Минчев беше развяван като знаме на българския парламентаризъм и изпращането му на европейските избори просто не му осигурява стратегическа преднина. Тук трябва да добавим и палавия момент, че кандидатурата му бе обявена преди още да е ясно дали ПП ще се явят заедно с ДБ на вота и така за пореден път умните и красивите започнаха да се бесят с паяжината на собствената си нефелност. ПП ще тупат топката достатъчно дълго, защото те вече един път бяха порязани от сектантското гласуване за ДБ и е абсолютно възможно в крайното подреждане на листата да има прекалено много изненади.
ГЕРБ също с в лоша изходна позиция. Това ще са поредните избори, които ще демонстрират ерозията в монолитните телеса на партията и заради това никак не е изключено като водач на листата да видим самия Бойко Борисов. Мнозина ще сбърчат носове пред тази хипотеза, ще се изкикотят гадно, но трябва да бъдат отчетени няколко неща. Не напразно с толкова много драпане Борисов ще пребори да бъде шеф на Външната комисия в НС, не напразно започна да праща старата гвардия на ГЕРБ в пенсия. Той се опитва да сътвори някакъв нов политически хомункулус, някакъв нов ГЕРБ и, за да им вдъхне живот трябва да ги остави на мира тук и да отиде да гледа старините си в Брюксел.
За БСП изборите са от стратегическо значие по абсолютно същия начин. Левицата трябва да докаже, дори и на себе си, че доброто представяне на местните избори не е някаква случайност. "Възраждане" пък имат да наваксват заради грешките и провалите на същия този местен вот, който за първи път в тяхната политическа кариера ги разклати сериозно. А ДПС, е, ДПС ще имат ново ръководство, което ще трябва да доказва на всички, че работят по правилната формула, че ръководят кабинета зад кулисите и, че политиката е тяхното бойно призвание. ДПС ще хвърли достатъчно усилия в тази битка, за да може да разположи себе си в центъра на управлението като не просто незаобиколим фактор, а като централен нападател на евроатлантизма с леко местен привкус. ИТН също ще трябва да доказват, че не само еротичен телевизионен блясък, а утвърдена вече партия, която има някаква стратегия за бъдещето извън постоянните парламентарни скандали.
При толкова много залог на масата никой не може да ме убеди, че евровота е просто една дата в календара, която ще мине и замине. Точно обратното - всички корупционни скандали, политически драми, откровено нагли назначения и всяко интервю на Тодор Тагарев, ще покачват мизата страховито и през юни България като едното нищо ще осъмне в съвсем различна политическа реалност. Това с реалностите през 2014 година го измисли Местан. "Имаме една реалност при ДПС с три мандата", каза той, "и съвсем друга при ДПС с четири мандата".
Смятам, че това Сглобката тепърва ще го изпитва на гърба си.
По най-лошия начин.
No comments:
Post a Comment