От политическите консултации при президента този път имаше смисъл. Те брутално разкриха ужасяващата картина на една безкрайна агония, която е стиснала страната в своите алчни, евроатлантически пипала.
ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ в момента са се оплели в зависимости, сделки, алъш-вериш, схеми, разпределяне на порции, откровена борсова търговия и смразяваща корупция. И са взели цялата държава като свой заложник, опрели са до слепоочието й пистолет, опасали са се с бомби и са готови да взривят абсолютно всичко като афганистански талибани.
Показателен за всичко това е и начинът по който протичат митичните "преговори" - на тъмно, зад камерите и само от време на време контролирано в медиите изтича информация, че силите в Сглобката все още не могат да се разберат.
Е, как да се разберат?
Преговорите не са за политика, а за търговия с влияние. Те разпределят държавата на парче, а никой дори и не се опитва да формулира национален приоритет. Подобна политическа деградация е една стъпка преди окончателната катастрофа.
И всичко това ни го опаковат с опротивялата фраза "ама няма алтернатива". Това е най-сигурният знак, че е време за нови избори. Защото "няма алтернатива" като аргумент е тероризъм. Тероризъм над ума, тероризъм над здравия разум, тероризъм срещу надеждата за различен живот.
Заявките на Сглобката изобщо не вдъхват доверие. Тези, които щяха да са борци с корупцията днес легитимираха всички стари схеми и модели. Тези, които трябваше да развиват държавата я доведоха до финансов колапс. Нещо, което беше признато и от кметовете на ГЕРБ, които изохкаха за нещо, което се знае от няколко седмици насам - властта не изпълнява бюджета по отношение на общините и финансирането е нищожно. Красивият живот съществува единствено в телевизионните новини и розовите сапунени мечтания на досегашния премиер Николай Денков. Нито един български гражданин не е усетил подобрение на живота си. Него го давят ежедневно в порой от скандали, драми, преразпределения, но нищо повече от това.
И, да, изборите са единственият вариант за някакъв път напред. Срещу изборите говорят единствено хора, които се страхуват от тях. А щом се страхуват това означава, че даже и евроатлантическите талибани подсъзнателно знаят, че провалът им е абсолютен...
И когато се изправи пред тази политическа агония, която задушава страната като чудовище и я вкарва в политическа задънена улица, човек не може да не се сети за Франц Кафка. Роден в Прага, но немскоговорящ, той цял живот се чувства като пленник в бароковия град на монументални катедрали и тъмни улички. Та в едно негово писмо Кафка буквално пише, че Прага е стара вещица с дълги нокти и си представя как единствено, когато тя бъде запалена, той може да избяга и да бъде свободен.
Не държа на паленето на никой, но тази агония трябва да бъде прекратена. Защото, ако тя продължи нейните причинители сами ще съжаляват, че не са отишли на избори по-рано.
No comments:
Post a Comment