Парламент без надежда

 

Имало е парламенти, които са чакани с надежда. 50-ото Народно събрание не е от тях. 

Резултатите от изборите показаха няколко драматични неща: апатия, обезверение, шокиращо ниска активност, отчаяние и стаен гняв в остатъчните избиратели.

Това е сигурен признак за безнадеждност.

Никой не чака нищо хубаво от поредното Народно събрание, което от самото начало затъна в политически театър, интриги, спорове и подмяна на големите цели...

Голямата тема на обществото - война или мир - по никакъв начин не е отразена в преговорите на първата политическа сила. 

Безкрайните нелепици за евроатлантизъм на всяка цена все по-често се посрещат със стържене на зъби. 

А всички останали теми са маловажни на фона на този екзистенциален въпрос. 

Ако България бъде въвлечена във военни действия, ако управляващите икономи на геополитическото статукво ни вкарат в конфликт, нищо друго няма да има смисъл.

Но какво виждат хората на старта на парламента - групичка от костюмари си разпределят бъдещи министерства и никой не поставя значимите теми. Големият въпрос стои без отговор. 

Това още отсега лишава 50-ото НС от смисъл. 

Лишава го и от бъдеще.

А подобно мъртвородени парламенти няма как да осигурят и качествено управление. 

И на фона на това политическо безсмислие нека никой да не се учудва, че хората не искат да гласуват.