Трезвеник номер 1 на РБ и неговите размисли за БСП

 

Много повече си падах по Ивайло Цветков - Нойзи докато пиеше публично и полицаите го сгащваха пиян.

Сега при него е настъпил някакъв мелодраматичен катарзис, той е изтрезнял, а като черешката на тортата върху цялата тази мерзост - решил е да пише статия за БСП и то във "Фолкише беобахтер", ох, пардон - в "Дойче веле".

Трезвеният Нойзи се оказа досаден чичко и квартален киселяк. Цялата му статия е изтъкана от мърморения, политически конспирация и кръчмарски изстъпления.

БСП, казва трезвеник номер 1 на РБ, е късен комунистически конструкт: съчетание на заявен прогресивизъм и чугунен консерватизъм.

Нойзи, този изявен интелектуален космос на отечеството, се жали, че не видял нито един ляв мислител да е повлиян поне от Жижек или Маркузе, а защо не и от Жил Дельоз.

Което означава само едно - за целта на своя текст Нойзи по никакъв начин не си е направил труда да проследи лявата мисъл у нас.

О, не.

Той е станал, вгледал се е в тавана като истински десен дълбочинен интелектуалец и си е измислил картина на лявата мисъл.

И не, че политиката не е деинтелектуализарана в България, но ми се иска да ми покаже поне един десен мислител и политик у нас, който да е вдъхновен от нещо различно от преразказите на Айн Райнд, които разни бакалавърчета от ИПИ бичат на хонорар.

 

Може би статията е писана рано сутринта и заради това ръцете на автора са треперели, но след това той се бухва директно в световната конспирация. БСП била създала всички мафиоти.

Много яко.

Ако това твърдение е вярно, тогава десницата у нас има ярък морален, а и философски проблем.

Защо пируваха с тези творения на сатаната, а?

Защо ги напълниха със собственост?

Защо приеха тази олигархия като своя и подобно на космически ембрион я отгледаха в хищните си корупционни търбуси?

Всеки път, когато видя някой десничар да прави тази интелектуална подмяна съм наясно, че не седя срещу текст на идеите, а срещу поредния продукт на късен махмурлук по време на безкраен преход.

 

Дясната интелектуална мастурбация рано или късно акостира до въпроса: "каква левица бихме търпели".

Най-известният трезвеник има отговор - той бил готов да толерира, но само донякъде социалдемократическо модерно ляво, каквото и, по дяволите, да означава това.

Всъщност знам какво означава - ляво, което се вписва в неолибералното статукво и не се опитва да измъкне от богатите спонсори на десните интелектуалци повече пари като им вдига данъците.

Държавата на благоденствието ще дойде самичка, само веднъж да отстраним БСП от уравнението и да създадем една лабораторна, прилежна и подчинена левица.

Всъщност фактът, че трезвеник номер 1 на България се е захванал с разнищването на БСП, ми даде сили и енергия. БСП го дразни, значи БСП все пак прави нещо правилно.

До утре мога да ви говоря за проблемите на левица, грешките, препъванията.

Препъванията никога не са били, защото, видите ли, БСП не станала модерна социалдемократическа партия.

Препъванията винаги са идвали, защото БСП се страхуваше да бъде достатъчно радикална. Защото все се е съобразявала с някакви десни чекиджии, които не могат да осмислят собственото си политическо пространство, но за сметка за това са пълни с рецепти за отсрещния лагер.

Един десен хуморист казваше, че в тази държава се пие малко. 

Четейки Нойзи се убеждавам, че той е бил прав.

И ме е яд.

С истински пиеща десница България имаше шанс за нормалност.

С тия киселяци сме до никъде :)))

Жил Дельоз най-добре щеше да ме разбере...