Wednesday, September 18, 2024

Политическите микроби на местопрестъплението

 

Една от любимите ми документални поредици се казва "Разследване на самолетни катастрофи". 

В нея прекрасно е показано колко трудоемък, сложен, научен и дълъг е процесът по откриване на истината за определена авиокатастрофа. Разследванията понякога траят с години, защото експертите в сферата гонят не бързина, а конкретни резултати. 

Причините за един инцидент трябва да се научат със сигурност, защото голямата цел е катастрофите да бъдат предовратени, а не някой да прави политическа кариера с трагедията.

Казвам всичко това, защото след инцидента на летището в "Граф Игнатиево", при който загинаха двама български асове, из студиата като хлебарки плъзнаха всякакви разбирачи по темата. 

От едно десетсекундно клипче веднага започнаха да валят тежки експертизи, окончателни заключения и безкрайно количество политическа токсичност. 

Оказа се, че България е пълна с гениални авиоследователи, които на третата секунда след трагедията вече са наясно какво е станало, как се е случило и кой трябва да си подаде оставката моментално.

Всъщност в случая с пилотите у нас точно това прави ситуацията противна и подтискаща.

Знайни и незнайни евроатлантици - от Атлантическия съвет в България (оказа се, че това не било клон на Анонимните алкохолици, както смятах по-рано) до Делян Пеевски започнаха веднага да искат оставки и кадрови смени. 

Подобни реакции са отвратителни, защото на страничния човек веднага му става ясно - тези хора не искат истината за трагедията да се знае, тя дори не ги интересува. 

Като политически вампири те се опитват да използват ситуацията в своя полза, да стъпят върху паметта на двама пилоти, за да натрупат политически точки.

Медийната паяжина на Пеевски остро се нахвърли срещу президента Румен Радев, когато той сряза някаква репортерка с фразата: "Не ми задавайте глупави въпроси". 

Казаха, че това било изпускане на нервите, президентът се бил самозабравил. 

Това пак е част от токсичната атмосфера. 

Защото т.нар. репортерка всъщност попита Радев дали с него е бил съгласуван планът за изпълнение на въздушните фигури. М

алоумен въпрос, но идеята в него не е да носи висш смисъл, а интригантски да намекне, че Радев по някакъв начин носи отговорност за инцидента.

Нека после някой да каже, че всички участници в тази интригантска схемичка дават пет пари за паметта на пилотите или за бъдещето на българската авиация. 

Точно обратното е - политическите микроби из телевизионните студиа носят най-голямата отговорност за състоянието на държавата. 

Защото заради тях имаме самолети само на хартия и армия, която е останала без оборудване, понеже подарихме две трети от него. 

Заради това си търсят виновник. 

Това е опит да заличат мазните си отпечатъци на местопрестъплението.

 

No comments:

Post a Comment