Виждам, че референдумът в Молдова не предизвиква ярки политически страсти сред нашата възвишена интелигенция.
Тук-таме се появи по някоя постно мнение, че "путинистите много ще ги боли, защото победата е с малко", а дори титанът на киното Тео Ушев не успя да премине границата от едно изречение за допитването.
Заради това реших да се заровя малко по-дълбоко в резултатите от този вот, защото той е нещо принципно ново.
Само преди 10 години беше невъзможно референдум за ЕС да не мине с одобрение от 60-70-80 на сто.
В Молдова той мина на косъм и то благодарение на контролираната изцяло от президентската адиминистрация ЦИК (70 на сто от гласуването беше преброено за 2 часа, но виж останалите 30 на сто от бюлетините трябваше да бъдат броени "старателно" цялата нощ).
Молдова е практически разделена на половина (въпреки, че това е оптическа илюзия, която ще се опитаме да обясним след малко).
По същество Мая Санду беше бламирана и мисля, че киселата й физиономия е ярко доказателство за този факт.
Всъщност Санду е президент на държава, която не иска да бъде в ЕС.
Референдумът мина с гласовете на избирателите от чужбина. Тоест виждаме един интересен казус - тези, които живеят в Молдова са против ЕС, а тези, които така или иначе са навън имат обратна позиция. Подобно политическо противоречие изобщо не е за подценяване. То показва крайна степен на изостряне.
Заради това на Санду й трябваха измислиците за 300 хиляди купени гласове от Русия, разбира се, че от Русия, кой друг да ги купи. Това е опит за спасяване на нейния имидж не в страната, а в редиците на европейските елити. Защото акциите на президентката в момента сериозно паднаха. Депресивните заглавия в цялата световна преса ясно го показват.
Аз имам особени отношения с Молдова откакто преди известен брой години не ме пуснаха да вляза на тяхна територия, за да бъда наблюдател на изборите в Приднестровието.
Историята е дълга, смешна и съм я разказвал.
В крайна сметка по други начини и въздушни пътища аз все пак ден по-късно се озовах в Тираспол, но това е отделна история.
От тогава интересът ми към Молдова е траен.
Санду беше обречена на този шамар. В годините на нейното управление цената на газта хвъркна нагоре, безработицата се увеличи, а тя не изпълни нито едно от ключовите си обещания. Класически либерален политик, хохохо.
Но ми беше интересно как са гласували българите в Тараклия.
86.85 процента от тях са гласували с "не".
Едва 13,15 са дали глас "за".
Нашите сънародници в Молдова имат ярко изразено мнение.
Това си личи и по гласуването на президентските избори. Първи в Тараклия е кандидатът на опозицията - Александър Стояноглу, който взима близо 42 на сто от гласовете. Санду е е пета с едва 4 на сто от вота.
Заради това не ги разбирам нашите ходещи съвести и искрометни факели на бъдещето. Техните сънародници в Молдова отхвърлят искането за ЕС, а тук интелигенцията ни казва - Молдова се спаси.
Молдова всъщност разказа на света за политическата криза на ЕС.
Защото имиджът на Евросъюза минава през големи проблеми. И всеки, който отрича това е антиевропеец и чужда подлога. З
ащото отричането на проблемите е най-върховния начин да се закопае един съюз.
Но Молдова, трябва да й се признае, все пак направи референдум по ключова тема.
Завиждам искрено на тази държава.
Нас ни третират като говеда и не искат да ни питат за нищо.
Аз искам да си кажа мнението за еврото.
Искам да споделя и какво мисля за НАТО.
Но либералният ни елит най-много от всичко иска да запуши устата на хората.
No comments:
Post a Comment