Без формули и ала-бала

 

Нощта на изборите.

Делян Пеевски тъне в мистична неизвестност. 

Вместо него пред камерите застава политическият му оръженосец - кметът на Кърджали Ерол Мюмюн.

Това, което каза, трябва да остане в историята. Защото такъв грандиозен спектакъл рядко някога е бил разиграван по време на целия преход било преди, било след избори.

Питат го каква е формулата за управление. Отговорът е епичен: "Формулата е следната: каквото й да бъде формулата, важното е да има редовен кабинет".

Журналистите са като напръскани с нервнопаралитичен газ след това откровение. Следва ново питане - с кого ще водят диалог хората на Пеевски. 

Отговорът е моментален като изстрел: "Не е нужно да се рамкираме и да изпадаме в конкретика с кого можем и с кого не можем да водим диалог...".

В този миг зад гърба на Мюмюн бившият евродепутат и настоящ кмет на Джебел Неджми Али се изстрелва като политкомисар, защото усеща, че работата става дебела. Добира се до микрофоните и в движение внася уточнение във "формулата". Пеевски и компания щели да търсят братя-евроатлантици, с които да управляват. Евроатлантическия вектор, европейските ценности, дрън-дрън и всичко останало...

На Мюмюн му е необходимо известно време, за да осъзнае къде е престъпил партийните повели, но после почва да кима вдъхновено. 

Истинска антропологична катастрофа. 

Политически апокалипсис, но особено ярка метафора за метастазите на бг-евроатлантизма.

Всъщност Пеевски и неговата партия не са политическо явление. 

Кадрите на мастития бизнесмен ясно го демонстрират. 

Няма формули за участието във властта. 

Самото участие е от значение. 

Политиката, превърната не просто в келепир, а в корпоративен мениджмънт. 

На този фон опитът за инжектиране на някакъв политически смисъл е бутафорен. 

Евроатлантизмът не е философия, а само луксозна рокля за максимална привлекателност. 

Именно това технологично разбиране за политиката извращава българските обществени процеси. 

Когато изтръгнеш идеите от политиката, получаваш Ерол Мюмюн по телевизора. 

А фактът, че неговата политическа сила с корпоративен устрем стана четвърта може единствено да ни изплаши за бъдещето на страната. 

За тези хора няма формули, няма ала-бала, всичко е участие в политиката на всяка цена, дори и върху труповете на надеждите за различна България. Все пак гласът стигна до 500 лева, инвестицията трябва да бъде избита, нали така? 

Няма какво да си играем на формули...