Седмите поред парламентарни избори завършиха по възможно най-кошмарния, ужасен и тъп начин. Те практически не дадоха отговор на уравнението за стабилната власт, загадката на което е увесена като воденичен камък около врата на България и нейните граждани. Защото картината на предишния парламент почти дословно се повтори и в 51-ото Народно събрание. В нощта на вота социолозите се потяха над тежките въпроси дали освен "Меч" и "Величие" ще влезе в парламента, както и колко точно е разликата между двете части на ДПС, които се сблъскаха на този вот. Но това са странични пушилки, които не отменят основния факт. Телевизионните студия се превърнаха не в място, където се говори за политика, а заприличиха на игрални шоута в които се редят пъзели. Цяла вечер слушахме различни конфигурации, които биха довели до митичния Свещен граал - стабилното управление и правителство. Цяла вечер журналисти с калкулатори изчисляваха различни вектори на парламентарно поведение. ГЕРБ бяха комбинирани с ПП/ДБ (най-желаната булка, защото западните й покровители много я рекламират), с Пеевски, с ИТН, БСП и кой ли още не. Градското дясно също беше овъртяно във всевъзможни комбинации, хипотези и политически пози, че по едно време си мислех, че съм объркал канала и наново съм си пуснал филма "Клети създания" на Йоргос Лантимост в частта в който главната героиня Бела открива своята сексуалност и започва да експериментира по изключително бохемски начин.
Постоянното изчисляване на парламентарни комбинации и схеми постави и всички политически коментатори в неудобно положение. Оказа се, че те са безполезни и ненужни. Политиката напълно бе изхвърлена от студиата, принципите натирени в мазето, а идеологиите заключени навън на студа.
И това е основният извод, който се натрапва от преминалото гласуване.
След седмия път вече си имаме избори без политика. Това е едно състезание в името на самото състезание в което не се надпреварват идеи. Политиката е във ваканция и заради това пред урните отиват основно емоционално ангажираните с партиите хора или тези, чийто глас е бил щедро платен. Може би в края на всички анализи ще се окаже даже, че активността е повишена, защото на изборния пазар се завъртяха много пари, а в тази бедни времена не липсват нито брокери, нито хора, които искат да изтъргуват вота си.
Избори в които няма политика съвсем традиционно не могат да излъчат и победител. В нощта на вота Бойко Борисов се опита да се обяви за такъв, но мисълта му тръгна изцяло в погрешното русло. Донякъде е разбираемо - партията му за пореден път печели избори, но броят на депутатите, които му се полагат по никакъв начин не успява да покрие претенциите за партиен кабинет. Въпреки това Борисов обяви, че всеки надпартиен премиер ще е подмяна на вота, защото избирателите не са гласували за такъв човек без лице. Не знам кой го съветва на тези пируети, но всъщност точно тези съветници не му правят добра услуга. Защото застопоряването на партиен премиер начело на мандата на ГЕРБ ще тласне партията изцяло в парламентарните окови на Делян Пеевски. ПП/ДБ, които и без това си приличат на истерична мома, готова да писне дори и само някой да я погледне по-похотливо, а в този случай ще избягат с крясъци, а и всички останали партии също ще се оттеглят от това бойно поле. Тогава Борисов наистина ще трябва да търси сложен танц с някое от двете ДПС-та, но този политически валс ще е валс на камикадзето, защото дори и най-хардкор избирателите му няма да го простят. С опита темата за бъдещия премиер да се превърне в централна за политическите дебати всъщност възможността за кабинет рязко намалява. Защото тя е абсолютен капан в който или ГЕРБ се дави доброволно или осъществява някаква хитра тактика по смазване на политическите си противници и потенциални партньори със своята епична глупост.
Борисов се опита да си остави отворена врата към всички партии. Изключи от уравнението единствено "Възраждане" най-вероятно да не дразни допълнително западните посолства, но това не е изход от политическата криза. Защото дори не е опит за ценностно описване на бъдещето управление, а просто нелеп реверанс пред градската десница, която високомерно няма да си позволи да го забележи. Тоест Борисов е победител, но без победа, защото пак е пленник на политическия хаос. За пореден път победата е в ръцете му, но той не създава усещането, че знае какво да я прави.
Още по-нелепо е положението на ПП/ДБ - медийният розов вятър, който от години вее в техните косици по някакъв начин ги е убедил, че те са глезеното дете на политическата система и всички трябва да стъпват на пръсти край тях. Не напразно идеята за "равноотдалечения" премиер бе пусната още преди изборите от техните среди, за да имат какво да говорят, когато резултати излязат и ги поставят далеч надолу под Бойко Борисов. Проблемът е, че всички варианти за управление са като киселина за партията, която се е самообявила за говорител на морала. Всъщност политическата криза у нас се състои от управленска импотентност и сенките на всички изговорени думи, защото тези проклетници, избирателите, не са ги забравили, а садистично ги напомнят на своите избранници. ПП/ДБ отчаяно се нуждаят от символична победа в тази патова ситуация, но според мен нито един от тях няма представа как може и трябва да изглежда тя. Именно това противоречие ражда усещането за безнадеждност и описанията на всякакви възможни управления, които досега неизбежно се оказаха невъзможни.
И забележете - тук пак не говорим за политика, а за емоции. Защото управленски програми няма, има само охкания за антикорупционни действия и някаква митична съдебна реформа. Това е блян, а не програма за действие. Когато политика се води от блянове, стигаме до тази задънена улица в която изход няма и след всеки нов избор веднага се поражда усещането, че отиваме на нов вот. Нещо като постоянното повръщане - човек тъкмо се успокои и стомахът му отново се обади.
Нека да кажем и няколко думи за другите участници в уравнението. "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" не се сринаха в пропастта за ужас на Корнелия Нинова, която сигурно е палила свещи за това и е ходила тайно на врачки, за да прави черни магии. Левицата не успя да скочи нависоко, но в ситуация в която тя загуби цели три месеца в юридически драми и трябваше да прави голямо обединение в рамките на два месеца, резултатът е добро начало. Не ново, а добро. Защото дава базата оттук-нататък БСП и нейните партньори да тръгнат нагоре, ако някой ден климатът в тази държава все пак се успокои.
ИТН се оказаха достатъчно стабилни, за да се превърнат в постоянно присъствие в Народното събрание. Там вотът винаги е флуктуационен, но харизмата на Слави Трифонов все още работи при остатъчните избиратели. Именно БСП и ИТН бяха най-спряганите партии през цялата нощ, защото повечето екзотични уравнения работят само с тяхното присъствие. На вот при който констатираме смъртта на политиката се оказва, че партиите с най-малък резултат са най-интересни.
И тук стигаме до голяма дилема - двете ДПС-та, които се сбиха на терен. Много хора бяха убедени, че Доган само с новото си пришествие в публичното пространство ще размаже Делян Пеевски и завинаги ще го изхвърли от политиката. Оказа се, че е обратното - Пеевски спечели политическата надпревара с Доган. Не го победи с много, но го задмина, а всичките му усилия бяха съсредоточени върху това. Но битката изобщо не е свършила. Подозирам, че и реденето на правителството ще стане заложник на драмите между ДПС-ата, което е симптом за агонията на онова, което смятахме за политика. То очевидно през цялото време е била корпоративна сделка и сега се разпада с удивителна политическа воня и скърцане. Пеевски тепърва ще нанася удари по бившите си другари, а подозирам, че ако не попадне в управленска формула, то следващата му мишена ще е ГЕРБ. Това е публична тайна, а вероятно и причината Бойко Борисов да заспива трудно всяка вечер.
Защото там, където политиката е мъртва в парламентите започват да влизат всякакви екзотични субекти, да се появяват партии със странни имена, които като политически бактерии да се захранват с кризата и да живеят изцяло от нея.
Най-интересното предстои.
Опасявам се, че това не е пожелание.
Това е проклятие.
No comments:
Post a Comment