Изолация и безсилие

 

Епично и комедийно е да гледаш как Бойко Борисов жонглира с формули. ГЕРБ, ПП/ДБ, БСП и ИТН бил възможен вариант за правителство.

Премиер, разбира се, да е самият Той. Божеството на магистралите.

Топекспертът на Републиката.

Повелителят на кюлчетата.

Мистър "Ти сам си го избра".

Това е неописуема трагедия.

Много анализатори в последните години се изредиха да ни обясняват, че ГЕРБ са решили основната си задача - били излезли от изолацията. Всички ги искали за партньор. Нямало партия, която да не иска да си сътрудничи с тях.

Обаче не е точно така.

ГЕРБ отново и отново става първа политическа сила, но какво от това?

Раздробеното политическо пространство, за което допринесоха толкова много, вече е несглобяемо около Бойко Борисов. Дори естествените му партньори от ПП/ДБ не могат да се пречупят и да го подкрепят за премиер. Защото в лидера на ГЕРБ са концентрирани като радиация 11 години екстракт на виновното минало.

Борисов е в капан, нека да не оставяме телевизионната мъгла да ни убеждава в обратното. Той е лидер на първата политическа сила, но същевременно може да разчита единствено на задкулисни схеми, парламентарни циркове и игрички, за да се добере до властта отново. Всъщност пред себе си имаме един токсичен политик, който може да разчита единствено на Пеевски, за да реализира кабинет.

Толкова е простичко.

В този смисъл първият ден на парламента е показателен за безизходицата на политическото ни битие. 

Борисов не е в състояние да измисли нещо наистина смислено. 

Той няма представа какво да прави и в името на какво да го направи. 

Това го поставя не само в политическа, но и в интелектуална изолация. 

Защото днес той може да разчита единствено на грубата сила, за да пречупи втората политическа сила и за пореден път да консумира нейните партийни останки, за да оцелее още малко в самотните политически върхове.

Владимир Набоков има един много метафоричен роман, наречен "Покана за екзекуция". Там главният герой Цинцинат Ц. живее в свят, който рухва около самия него, за да освободи път на истината. 

Борисов е политическото превъплъщение на Цинцинат Ц. - картоненият свят на неговата партия и могъщество постепенно рухват край самия него. Защото изборният процес загни до степен, че никой не вярва на гласуването. 

Парламентаризмът е в агония, която не отминава. 

Демокрацията буксува, защото бе взета на абордаж от всякакви политически пирати и безчестия. 

Единствено и само в такава катастрофа Борисов може да изглежда наистина могъщ. 

Всъщност не е.

 ГЕРБ е името на безизходицата, защото те не искат да проумеят най-важното. В ситуация на криза всички трябва да се опитат да намерят изход, а най-голямата отговорност е на първата политическа сила. Днес медиите се опитват да разстрелят втората, третата, петата, шестата и всички останали партии с този въпрос, но дамоклевият меч е над главата на лидера на ГЕРБ. Неговото политическо безсилие и абсолютно нежелание за промяна блокира политическите процеси в страната. 

Днес ситуацията отчаяно изисква държавничество. 

А получава единствено холивудската пушилка на Борисов, която ще роди обичайните дивотии.

Истинска покана за екзекуция.