Срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп предизвика нещо като геополитическо зетресение със сила 8-9 по Рихтер или 11-12 по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Нарочно даваме две измерителни единици. Чарлс Рихтер беше велик американски сеизмолог, енциклопедичен ум, полиглот, който знае дори и руски, западен човек, който записа името си в историята. Медведев-Шпонхоер-Карник принадлежат към соцлагера (СССР, ГДР и Чехословакия). Западният свят си има една скала за земетресения, източния съвсем друга. Но понеже тук говорим за истинско бедствие, то е съвсем нормално и двете скали да покажат крайни стойности и бесноватост, точно като виртуален български антикомунист (набор 2001) като види Сергей Лавров на американска територия с фанелка "СССР". Срещата във военната база "Емендорф-Ричардсън" край Анкъридж се оказа онази точка на пречупване, която дойде в повече на всички либерални аборигени по цял свят, които изкараха три години в нелепата надежда техните геополитически фантазии и обсесии да победят реалността. И е добре да припомняме този миг на всички онези, които от една година насам ни убеждават, че Европа може да бъде самостоятелен геополитически фактор, защото е могъща и е последният пристан на демократичните ценности. Не един и двама телевизионни папагала стояха отстрани и стискаха пръсти до побеляване да не би Тръмп и Путин пред очите на всички да сключат сделка, да си поделят света на територии на влияние, да разпарчетосат Украйна и да пратят Зеленски в трайна емиграция. Силните геополитически фактори обикновено не се потят преди такива срещи, а участват в тях.
Но това няма да е текст за обобщаване на резултатите от събитията в Аляска. Първо - много е рано за обобщение, защото ни предстои цяла вълна от събития и второ, за да се осмисли случилото се е необходимо да имаме цялата информация, а точно нея ще я получим на час по лъжичка и този процес вече започна. Тук ще си поговорим за истеричните български реакции и провинциалното средновековие в което са затворени нашите величествени интелектуални съвести. Но, за да кажем няколко думи по темата е необходимо все пак да обобщим накратко цялото геополитическо земетресение, което наблюдавахме.
В миговете след срещата либералните медии по цял свят бяха убедени, че абсолютно нищо не се е случило, но все пак Путин е размазал противниците си от пиарска гледна точка, а Тръмп унизително е клекнал пред него. Това са наивни, аматьорски, нелепи и доста глупави обобщения. Такава среща не се готви от днес за утре, тя очевидно е плод на дълго дипломатическо усилие, а това означава, че самото й провеждане вече е някакъв вид събитие. И понеже е някакъв вид събитие, което ознаменува реална промяна, то със сигурност Путин и Тръмп се се разбрали за ключови неща по които имат съгласие. Това, че подробности от разговорите не изплуваха само показва колко решени са и двете страни да има резултат от усилието.
И, не, Тръмп не е клекнал пред Путин както ни го описват в мазохистичните си видения градските либерали.
Тръмп с някакви свои остатъци от реализъм разбра, че не може да заобиколи/победи/разруши/подчини Русия. И заради това е най-добре да говори с нея, защото така си спестява срама от още по-унизителен разговор в близко време. И е съвсем естествено, че няма как двамата президенти да се разберат веднага. Твърде много проблеми, пролята кръв и конфликти са се натрупали, за да бъдат разрешени с един разговор. Но самият факт, че диалогът беше възможен вече поставя проблема по съвсем друг начин. Това дава надежда не само за мир, но и за трайно уреждане на доста конфликти в света. И показателното е, че разговорът беше между Русия и САЩ. Урсула фон дер Лайен гледа пресконференцията по телевизията. Кая Калас също. Два дни след срещата фон дер Лайен обяви, че ще лети със Зеленски до Вашингтон, защото очевидно мама трябва да брани малкия калпазанин, но това е дори още по-унизително от това да паднеш до ролята на геополитически войаор на най-важния процес, който се е случвал от началото на този век. И, да, след срещата в Аляска думата "мир" не беше спомената. Но Но няма как да не ми направи впечатление, че за "примирие" и неговата липса най-много пищят онези, които от три години ми казват, че следващия четвъртък Русия ще загуби войната.
Иронично е, нали?
Точно тук идваме до роята на българския виртуален интелектуалец. Ако помолим ИИ да ни изрисува неговия обобщен образ убеден съм, че той ще ни изплюе снимка на плешив чичак с шкембе, който ходи с шалче, има възкисел дъх, все нещо се кара на някого, страда от хронични стомашни и емоционални киселини и най-много обича да се кара със съседите си, които обвинява в системен путинизъм и неуважение към НАТО и неговите самолети и ценности. Та обобщения психодесен чичко изведнъж масово бе убеден, че на срещата в Аляска не е бил Путин. Не, не, там коварните ватенки са пратили негов двойник, защото Кремълския сатрап бил страхлив, той нямало да има сили да лети до Аляска от опасения, че ще го арестуват. И това го разнасяха като версия университетски преподаватели, активни фенове на фактчекинга, поети на свободна практика и граждански активисти. Българския психодесен чичко с възкисел дъх, независимо от кой пол е, много обича дори, когато се отдава на такива нелепости да говори от името на науката. Заради това срещнах снимки на които някакъв беше мерил с фотошоп ушите на Путин на различни срещи от три години насам, за да докаже, че в Аляска имаме някакъв двойник. Друг пак беше мерил ушите, но от 2008 година досега, още по-значим научен труд, нали така? И нека да не се заблуждаваме, че това е шега. Тези хора наистина вярват в това. Същите, които мрат да се подиграват на своите сънародници, че ги е страх от ваксини и 5G се отдават с оргазмично удоволствие на версията, че Путин има 5-6 двойника, които праща по света, а самият той се крие в бункер и чака края на света. Всъщност, ако се замислите точно такива версии раждат истинския мит за Путин. Защото според версията на нашите психодесни не лично Путин, а неговият двойник (бай Серьога от Новочеркаск) е завъртял целият американски елит около кутрето си. Представете си колко могъщ трябва да е самия Путин, ако един негов банален двойник е способен на такава политическа мощ.
Но това с играта на конспирации е малкият проблем. Оказа се, че нито един от десните телевизионни коментатори, които се въртяха на креслата си като на електрически стол не е в състояние да си представи истинския мир и заради това всички с потни очи чакаха грандиозен провал на срещата в Аляска и дори тайно го искаха. Мирът би доказал няколко много важни неща - първо: целият европейски политически елит с години ни водеше в грешна посока и заложи на руската рулетка целия просперирет на ЕС в името на една сбъркана кауца, второ: Русия съвсем не е толкова слаба, колкото ни я описват от десетилетия насам и трето: Украйна ще трябва да се раздели с Донбас, а вероятно и с други свои територии, които така или иначе никога не са й принадлежали фактически.
Да, въпросът за конституцията на Украйна сигурно е важен, но тук говорим за болезнен реализъм. Украинската държава можеше да не загуби нито един сантиметър от своята земя стига някой от западните елити да беше чул не твърде големите изисквания на Русия, за да има стабилност на Стария континент. И у нас, оказа се, ние сме пленници на едно цяло поколение политически мислители, които не анализират реалност, а се опитват да я омагьосват с формулите си наготово. Проблемът обаче вече опира до съдбата на Украйна. Всяко продължаване на военните действия е наистина "война до последния украинец", защото всеки, който иска може да намери клипчетата за това как военната полиция буквално ловува обикновени украинци, за да ги праща на първите линии на фронта. А там продължителността на техния живот е между 2 часа и 2 дни.
И това е големият проблем на бг-интелектуалния елит. Той е кръвожаден и толкова много иска да види Русия унищожена, унижена и смазана, че пет пари не дава за Украйна. Така че като видите някой със синьо-жълтото флагче първият въпрос, който трябва да го питате е: "Колко още украинеца смяташ, че трябва да убият, за да си доволен, а, тъпо копеле?!".
Точно това беше смазващото в българската атмосфера около срещата. За пореден път нашите съвести остават заключени в своето собствено мизерно средновековие, но те много искат да дръпнат и нас със себе си, когато стават храна за пираните по дъното.
В деня на срещата слушах средностастически коментатор по CNN, който ревеше като ранена в сърцето пантера, че тази среща не може да има нищо общо със срещите между Горбачов и Рейгън. "Тогава", пенеше се либералният истерик, "това беше среща между две равностойни сили. Сега ние сме много по-силни, икономически много по-добре".
Ето това разбиране унищожи старият световен ред. Подобно заслепение доведе до инфарктите и инсултите след Аляска. Светът се промени пред погледа на глобалните медийни всезнайковци, а те все още преживят миналото като телета на паша. Това е токсичната атмосфера на клишетата от вчера, които днес вече нищо не означават.
Срещата в Аляска показва, че рано или късно Русия и САЩ ще се разберат и ще се договорят. Както са го правили постоянно в исторически план.
Но фактът, че ЕС беше само зрител на тази среща е показателен.
По лошия начин.
А това никой не ни го каза по нашите телевизии.
Така си живеем по тецзи ширини.
No comments:
Post a Comment