Геополитическо воайорство

 

И така - неизбежното ще се случи. 

Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска ще се занимават със съдбата на Украйна, ще търсят начини за прекратяване на конфликта, ще мислят върху дипломатическите формули как да се случи това. 

Но новината в цялото събитие е съвсем друга - пълното отсъствие на Европейския съюз от разговора за бъдещето на света. 

За пореден път ЕС се постави в ситуация, в която думата му има само съвещателен глас, без той да е в състояние да контролира изхода от разговорите или поне да разчита някой да постави неговия интерес.

Идеята, че Доналд Тръмп може да бъде защитник на европейските интереси, е смешна и дори абсурдна. 

Неговото мото е "Америка на първо място", а това означава, че никакъв ЕС няма значение и няма да има значение. 

Просто европейската дипломация за пореден път търпи грандиозен провал, защото така и не успя да формулира адекватен свой интерес.

Не е европейски интерес да продължаваш агонията на войната до безкрай, но европейските лидери със съвсем малко изключения, като китове самоубийци излязоха на този бряг и вече нямат път обратно. 

Не е европейски интерес да затягаш режима на безполезните санкции, които от години насам вредят повече на Европа отколкото на Руската федерация. 

Заобиколен от такива самоубийствени страсти е съвсем нормално Тръмп да махне с ръка и да отиде да договаря интересите на Америка. 

ЕС остава в ролята на големия геополитически воайор.

Подобно нещо се случи преди 10 години в Сирия. 

Европейските страни платиха голямата цената на миграцията от тази страна, а и от целия регион, но в нито един момент не извоюваха правото да имат думата за съдбините на държавите там. 

Защото в геополитиката е престъпление да пребиваваш постоянно в някакви слънчеви фантазии, без никакво покритие в реалността.

Същото е и днес. 

Войната в Украйна се развива по съвсем различен начин от този, който ни се описва в мейнстрийм медиите, но европейската дипломация упорито отказа да види това. 

И нека да не бъркаме автентичната глупост с принципност. 

Ако бяха наистина принципни европейските държави например никога нямаше да тръгнат да признават Косово или лидерите да си затварят широко очите пред геноцида в Газа. 

Тук говорим за епичен провал на Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, които до последно не успяха да схванат как се е променил света и как ЕС изпада от парахода без да има път обратно.

В България днес цари диктатура на медийното скудоумие. 

Всеки път, когато някой се опита съвсем реалистично, а и дори болезнено да посочи политическите дефицити на външната политика на Съюза, срещу него се изправят десетки криви пръсти със заклеймяването: "рубладжия!" или "агент на Кремъл!". 

А всъщност това е най-големия симптом за политическа немощ. 

Но Анкъридж не вярва на сълзи. Нито на писъци.

Нали така?